Винарна – производство на вино, включващо термообработка, стабилизиране и бутилиране
Разглежданият дипломен проект е на тема „Винарна“ – производство на вино, включващо термообработка, стабилизиране и бутилиране, както и съпътстващи сгради (помещения) с допълващи производствени и обществени функции.
Изборът на винарната като промишлена,обществена и културна сграда за дипломен проект доведе до разнообразие от източници, примери, съвети, функции и креативности, които несъмнено имаха своето отражение върху крайната архитектурна творба.
Винарната е специфичен сбор от функции, потоци и потребности. Тя е специална сграда, с открояващ се дух и заявка за нещо, което ще бъде и ще се случва. Винарната е вдъхновяваща и окриляваща задача, която дава възможността архитектът да развие потенциала си в различни сфери на архитектурния свят.
Първият отличителен белег на тази винарна е специфичният избор на място, който е продиктуван от различни критерии. В тях се включва изискването за наклон на терена, при което се търси вкопаване на сградата поради функционални изисквания; добро ослънчаване;богат лозарски район; благоприятни гледки, предразполагащи към вдъхновение за работа и постигане на хармония с околната среда.
Имайки предвид горепосочените характеристики, бе направено щателно проучване на почвените и климатични зони в България,благоприятни за отглеждане на грозде; лозарските райони и сортовете грозде с техните специфики; подходящи терени за разполагане и строителство на сградата.
При избора на място за винарната ключова роля имат намерените девет винени маршрута или така наречените винени клъстъри, създадени в България.Това са: Пътят Бдин; Пътят Стримон; Античният път на Тракийското вино; Пътят на Орфей; Пътят на Дионисий; Пътят на Естър; Пътят Хемус; Пътят Мадара; Пътят Одесос. Началото е поставено през 2007г., като до момента напълно развити са три от деветте маршрута. Това са – Пътят на Дионисий, Пътят на Орфей и Античният път на тракийското вино. Тези клъстъри са специфични туристически маршрути като част от винения туризм в България. Целта е да се посещават интригуващи лозарски райони и любопитни винарни от архитектурна гледна точка.
Следствие тази информация и при разглеждане на местата, които са обхванати от съответните клъстъри, бе избран за водещ маршрут Пътят на Дионисий. Той е тракийският бог на веселието и виното, почитан в Тракия като Загрей. На него са посветени орфическите тайнства, разигравани само от посветени. Виното и огънят са основни в култа към бог Дионис. Самото правене на виното се възприемало като символичен разказ за живота и страданията на божеството, и то в неговия тракийски първообраз.
Изборът на място съвсем не е самоцелно или случайно. Избраният район е този на град Брестовица, по-конкретно пътят между градовете Брестовица и Перущица. Първата главна характеристика е,че тази местност е богата на лозови насаждения и е благоприятна за развитие на винопроизводство.Включва всички важни критерии, посочени по-рано. Втора важна и водеща характеристика е всъщност ключовото място, което заема тази местност във винените клъстъри- кръстопът. Тя е пресечна точка на два от развитите големи маршрута- Пътят на Дионисий и Пътят на Орфей. Изключително красива местност, богата на история и природа. Така проектираната винарна става част от винения туризъм,който се развива в България.
Вторият отличителен белег на винарната е нейната форма. Тя се ръководи от една страна от избрания терен,а от друга страна от проучени и разгледани специфични зависимости в лозовото листо. В него бе открита аритметична прогресия, на която се базират различните разстояния и разклонения в листото:
an = an-1 + d, d= const
При него има три главни нишки, които са водещите връзки в него.Те също са подчинени на аритметичната прогресия, като главната нишка е по-дълга в сравнение с второстепенните. Трите заедно обединяват цялото,поддържат самото тяло и са негови водещи линии.Между тях разклоненията и свързващите нишки също са подчинени на тази аритметична прогресия.Тези разклонения са пълнежът,случващото се,развиващото се. Така аритметичната прогресия става основа за формообразуването на сградата. Винарната, както при листото, е изградена на базата на три главни направления- нишки, които я обединяват в едно общо здание. Различните помещения и коридори са разклоненията и връзките. Както при листото в сградата главната нишка спрямо прогресията е по-дълга от страничните второстепенни нишки. Така се получат три кораба, като главният е водещ и свързващ всички останали.
Стилизацията на листото води до изграждане на сградата от триъгълници, подчинени на зависимостите и основните пропорции в листото, с известна асиметрия на самите помещения, които като квадратури или други признаци отново са подчинени на прогресията.
При винарната прогресията е отново: an = an-1 + d, d= const, където d=6m.
Голяма част от винарната е вкопана, като това се важи най-вече за производствената част и винарската изба, където трябва да от функционални и технологични изисквания трябва да бъде поддържана постоянна температура,както и да има много добра топлоизолация. По този начин се постига този вътрешен микроклимат, като се използва естествената изолация на земната маса.
Така сградата сякаш изниква от терена, следва неговите наклони.Покривното покритие отново е подчинено на законите на аритметичната прогресия,както и на плавния наклон на терена.
арх. Божана Кунчева
