KAБ? ГУБИ МИ СЕ СМИСЪЛА…
Всяко нещо, което човечеството прави има поне като намерение някакъв смисъл. Дори и в България. Професионалните камари не са българска измислица. Има смисъл в тях. У нас също създадохме такива. Малко се различават обаче мненията ни защо се създават те, но това едва ли е най-важното? Най-разпространеното мнение е, че КАБ се създава за да защитава правата на архитектите проектанти. Моето лично мнение, базирано на световния опит обаче е доста по-широко. КАБ се създава в полза на цялото общество, за да гарантират на обществото, като цяло качествено живеене. В случая с КАБ – тя се създава за да гарантира качествено архитектурно проектиране и архитектурно обслужване на цялото общество. Доста по-благородна, важна и всеобхватна цел, отколкото да защищава само интересите на архитектите проектанти. Нали!
Обществените поръчки също не са българско откритие. Има ги навсякъде в културния свят. И това е естествено. Искам да изградя 100 км магистрала. Това не е лесна работа. Не е и евтина работа. Трябва ми специализирана строителна фирма със специализирана строителна техника, опитни хора и максимално доказани възможности да ми изпълни качествено и в срок поръчката. Какъв по-добър избор от фирма, която е изпълнявала качествено подобни големи поръчки, възложителите са доволни, и на всичкото отгоре тя ми дава и най-добра цена. Напълно нормално е да впиша в условията на поръчката фирмата е имала оборот от поне 3 милиона лева за миналите 3 години. Това ме подсигурява, че фирмата е точно такава каквато ми трябва. Има смисъл. Гарантира ми, че строителната фирма, която ще избера ще построи магистралата качествено и в срок.
Когато става дума за обаче проектирането на сгради и търся избор на най-подходящия проектант, който да ни проектира най-добрата, най-удобната, най-интересната сграда, нещата не стоят по същия начин? Ако аз впиша в изискванията си, че търся проектантска фирма с оборот 3 милиона лева това означава или, че аз не съм наред, или че има някаква предварително нагласена далавера. Че не знам какво търся и как да го търся. Че не знам опита на света в това направление. Проектант в света се търси не чрез оборот на фирмата, а чрез архитектурен конкурс, чрез идея със свободно участие на всички архитекти. Не чрез опит в проектирането на спортна зала за 14000 души от „миналата година” каквато България до вчера нямаше. Подскажете ми кой от големите знакови архитектурни конкурси в света, когато и да било, където и да било по света е спечелен от голяма строителна фирма с оборот над 3 милиона долара. Нека само да припомня конкурсът за Операта в Синей е спечелен от Йорн Утзон, за културният център Помпиду в Париж спечелен от Ренцо Пиано и Роджерс, Новата триумфална арка в Париж и още много такива, спечелени все от млади и непознати за света архитекти, които след това, и именно за това, станаха световно известни архитекти. А какво да правим с нашите млади архитекти? Да чакаме да спечелят крупен международен конкурс за да ги признаем и ние ли? Архитектурното проектиране от всички се счита за изкуство свързано не само с функционално рационални категории и с техните възможни измерители (които задължително се включват), но и с естетически категории от типа оригиналност, красота, и с непредвидимите от това крайни възможности за резултат. Архитектурният конкурс означава; може да участва всеки – печели най-добрия. А не печели ли в крайна сметка обществото?
След това вече можем да направим Обществена поръчка за построяване на съответната сграда на същия принцип, същите цели, и същата логика, както това става при строеж на магистралите.
У нас обаче точно тук логика на нещата се губи. Ние сме допуснали за архитектурен проект да се прави обществена поръчка, при която в миг нещата се обръщат наопаки. Започваме да избиране най-евтиния проект, а не най-добрия проект. Това, че има хора всред нашето общество, които не разбират тези професионални тънкости е понятно. Но това, че нашата Камара не реагира вече толкова години по един категоричен начин на една проява отявлено насочена против интересите на обществото, политика, която подбира и толерира не най-добрите, а най-евтините проекти и толерира дъмпинга на цените, и корупцията в проектирането, и сриването на една професия в нейната възлова част – качеството, това вече е повече от непонятно! Това означава, че просто ние не сме наред, че вината е у нас самите.
Всички знаем, че за изработката на един проект се влагат и пари, и умения, и изисква време, което не може да бъде ограничавано под определени минимуми. Проект под определена стойност и необходимо време за изработване, т. е. под определена себестойност, е вече много съмнителен във всяко отношение. За да се съгласиш да работиш един проект под неговата реална минимална себестойност означава, че това става винаги за сметка на качеството. От там нататък следват и най-различни нерегламентирани, най-често корупционни неясни скрити договорки, подходи и т.н.
В същото време всички знаем, че проектирането е най-евтината част от строителството на една сграда. Това е само 5-10% от строителната стойност докато в същото време качествения проект може да спести повече от 20% от стойността на строителството и 40-60% от експлоатационните разходи на сградата.
Съвсем наскоро при една Обществена поръчка от Варна ми беше дадена да подпиша декларация, че „сме спазили изискването за минимална цена в инженерното инвестиционно проектиране съгласно Наредба № 1 от 17.05.2004 г. за определяне на минималните цени в инженерното инвестиционно проектиране.” Съвсем откровено, най-искрено се зарадвах на това. Помислих си, че вероятно подобна наредба най-после вече има и за изготвяте на архитектурните проекти, но аз просто не я знам. От КАБ обаче, веднага обясниха, че не само такава наредба за архитектурните проекти няма, но и с гордост ми заявиха, че и Наредба № 1 от 17.05.2004 г. за определяне на минималните цени в инженерното инвестиционно проектиране” от отдавна е невалидна. Бях попарен. Толкова се надявах, че КАБ най-после е направила нещо за обществото и за нас, архитектите.
Разбира се на мен, като един от основателите на КАБ, от отдавна са ми известни споровете с държавата, дали в условията на пазарна икономика може или не може да има регламентирани цени за проектиране. Но в един пренаситен пазар, в които все пак всеки трябва да има какво да яде за да съществува, и при „завидните дълбини,” които сме постигнали в това направление, не малко колеги, документирано правят един пълен инвестиционен проект за общо 5 ЛЕВА / НА МЕТЪР КВАДРАТЕН от всички специалности, (нещо което не изплаща дори осветлението на помещенията в които се работи). Това поставя веднага въпросът, това в интерес на обществото ли е, в интерес на гилдията ли е, в интерес на шашмаджиите ли е? Поставя и още един важен въпрос: къде е нашата компетентна роля, тази на КАБ и КСБ в този процес? Не обезценяваме ли сами собствената си професия и след това искаме другите да ни уважават и да се съобразяват с нашето компетентно мнение!
Толкова ли е трудно на КАБ и КСБ да се сетят, че едни минимални цени за проектиране представляват професионална гаранция не за друг, а за обществото, че ще получават качествени проектантски услуги.
Толкова ли е трудно на КАБ да се сети, да обоснове, че наличието на едни абсолютно минимални цени за проектиране дават възможност да се сложи една долна граница на едни проектанти едва да съществуват и да декларира, (без да съгласува с когото и да било), че за проектантски договори сключени под тези минимални цени, КАБ, КСБ не поемат никакви гаранции за качествено проектиране. Не съветват държавните възложителите да сключват договори с такива колективи, понеже предлаганото от тях е под себестойността на предлагания продукт. Не съветват и застрахователните компании да сключват нормални застраховки с такива архитектурни бюра. Това в миг би прехвърлило и акцента от цената на проектиране на другите качества на проекта.
За какво точно сме създали КАБ и КСБ у нас? Те не бранят интересите на обществото! Не бранят и интересите на гилдията! Правим някакви небулозни интернеактивни рефлексии, на които не знаем за какво точно сме се събрали и какво точно да говорим. Правим и организационни събрания, на които никой вече не идва. А и за какво да идват?
Ако ще я караме така, няма ли да е по-добре и по-насметка и за нас, и за обществото, нас да ни няма . . . . . ?
арх. СТЕФАН ПОПОВ
проф.д-р.арх. МАА.
