Тагове

Сродни публикации

Сподели това чрез

ЗАВОД ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЛИТИЕВО-ЙОННИ БАТЕРИИ И НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР

Сградата се състои от две части – административно-изследователска част и производствена част. В проекта е отделено особено внимание на принципите на устойчивата архитектура.
За осигуряване в максимална степен на естествено осветление в производствената част е реализирано специфично горно осветление, а  в административно-изследователската
част е реализиран атриум. Използвани са принципите за реализиране на естествена вентилация и пасивно затопляне на сградата с цел минимизиране на разходите по експлоатация.
Важен отличителен белег на сградата е изпозлването на дървена носеща конструкция, както за произвводствената така и за административната част. Изпозлвана е скелетна конструкция от греди и колони от слепена дървесина
комбинирана с композитна междуетажна плоча от дърво и бетон. Дървото е избрано от съображения за намаляване на въглеродния отпечатък на сградата и минимално вредно влиания на околната среда.

I. Ситуация и подходи.

Предмет на проекта е завод за литиево-йонни батерии и научно-изследователски център. Спецификата на технологичния процес изисква суровини (споменати в проучването, по-рано) които не могат да се набавят от местни източници, което налага внасянето им. Пазара на готовата продукция / литиево-йонни батерии/ е широк и основната част от продукцията следва да се изнася от страната. Тези фактори обуславят нуждата от ситуиране на завода на удобно място за импорт на суровини и експорт на готова продукция.

Теренът, избран за завода, се намира в землището на с. Яворец, община Габрово. Мястото се намира на главният път между гр. Габрово и гр. Севлиево. Локацията е стратегическа. Намира се в централната част на страната, като дава възможност за реализиране на много удобни транспортни връзки. Главният път София – Варна се намира на едва 17км. Централното разположение също така  дава възможност за реализиране на бързи връзки с паневропейски коридори номер 9 и номер 4, които са стратегически важни за импорт на суровините за производството и за експорта на готовата продукция. Късите транспортни връзки съкращават разходите за транспорт и облекчават производствения процес.

 

Имотът е с площ 44,322м ². Релефа е равнинен, като има леко изкачване от североизток в посока югозапад.  Средната надморска височина е 242м. Основният подход към имота е от североизток. Обособени са два входа към имота. Единият е към административната сграда, другият към стопанския двор.  Сградата е разделена на две основни части – производствена и административна, научно изследователска. Производствената част е ориентирана с дългата си ос по дължината на имота(ос северозапад-югоизток), а административната, част е ориентирана по ос изток-запад. Завъртането на административната част е продиктувано от ориентацията на пътя от който осъществява достъпа към сградата – основната посока на човекопотока.

II.Обемно-планировъчно решение

Сградата е разделена основно на два корпуса – производствен и административна и научно-изследователска част с обслужване. Административната и научноизследователска част е развита основно на две нива, като има и частично обособено трето ниво, на което се развива научно-изследователското звено.

На първото ниво са разположени всички помещения, свързани с общественото обслужване и такива достъпни за външни посетители. Непосредствено до входа е разположена охрана и информация. На това ниво е предвиден информационен център за презентиране на технологията, която се използва при производството на литиево-йонните батерии и информация за тяхното приложение и перспективи. Също така са предвидени изложбени площи /със светла височина през две нива/ за различни мероприятия. За срещи с посетители и евентуални бъдещи партньори има конферентна зала. Тук са развити и останалите помещения, свързани с общественото обслужване – разливна със зала за хранене/със светла височина през две нива/, тоалетни,  медицински пункт с лекарски и зъболекарски кабинет. От тук става достъпът към санитарно-хигиенните звена за работниците. Поради високите изисквания за чиста среда, санитарно-хигиенните звена са с филтър. Тоалетни не се предвиждат в санитарно-хигиенните звена, като работниците, когато са условно „мръсни“, ползват тоалетните, които са на това ниво, а след като минат през филтъра и са условно „чисти“ ползват тоалетните които са развити в производствената част. По този начин се елиминира възможността за компрометиране на чистотата на средата в производството.

На второто ниво са разположени изцяло административни помещения. Тук се намира кабинета на директора, секретарката и заместник директора. Също така са разположени кабинетите на отдел човешки ресурси, финансово-счетоводния отдел, маркетинга и рекламата, планов отдел. На това ниво е разположена и конферентна зала за десет човека. Развити са още сървърно помещение и архив. Има обслужващи помещения – тоалетни, както и кафе-бюфет с малка тераса. Кафето е предназначено както за почивка, така и за хранене на служителите от администрацията и научно-изследователската част, като за целта е обособена вертикална комуникация с разливната на долното ниво за доставка на храна и връщане на мръсната посуда и отпадъци.

На третото ниво е разположено научно-изследователското звено. То се състои от приемна и четири лаборатории. Лаборатория за контрол на качеството; лаборатория за развиване на технологията; лаборатория, насочена в развитието на модулите от клетки и внедряването им като източник на енергия за задвижване на различни превозни средства; лаборатория за подновяване. Повторно използване и рециклиране на вече излезли от употреба клетки. Всяка лаборатория се състои от две части – приемна лаборатория(теоретични проучвания) и главна лаборатория. Всички лаборатории имат достъп към тераса. На нивото са разположени и тоалетни. Предвидено е слънцезащита на помещенията.

Вертикалната комуникация между нивата е решена чрез асансьор и две двураменни стълби. В средата на тази част от сградата е развит своеобразен атриум, който допринася за осигуряването на допълнително естествено осветление във вътрешността на обема. Също така чрез клапи интегрирани в обвивката му, се извършва естествена вентилация и климатизация на общото пространство.

Производствената част е решена в един обем, на едно ниво с по-голяма етажна височина, обусловена от технологичните процеси, които се извършват. В тази част са разположени всички помещения, свързани с технологичния процес, както и помощно-производствени помещения. Такива са складовете за суровини и готова продукция, както и техническите помещенията, предназначени за различните инсталации и специфики на производството. На три места в производствената част са разположени обществено-обслужващи звена. Те се състоят от тоалетни и кътове за хранене и рекреация. Поради изискванията за чистота на помещенията, след като преминат филтъра в санитарно-хигиенните звена, работниците ползват тези санитарни възли. Също така в кратките почивки, за да не се налага да минават отново през санитарния филтър, работниците могат да си почиват и се хранят в именно тези обособени обслужващи звена. Разположението им е съобразено с отдалечеността от всяко работно място.

Поради изискванията за висока степен на чистота на средата и спецификата на производствения процес, не се предвиждат прозорци в производствените помещения. Използва се само изкуствено осветление. За да се подобрят условията на труд и психологичното състояние на работниците, са предвидени по-широки и светли коридори между отделните производствени помещения. При прехода от едно помещение в друго и по време на почивките,  работниците ще имат връзка с околната среда. За целта е предвидено призматично горно осветление, което е ориентирано север-юг за оптимални параметри и дифузна светлина.Технологичната линия има линеен характер, като за оптимално усвояване на имота производственият процес протича в П – образна форма, като доставката на суровини и експорта на готовата продукция става от северозападната част на сградата, като така се ползва общ стопански двор. На определени разстояния съобразени с изискванията за евакуация са разположени врати, които се използват само при евакуация.

 

III.       Конструктивно решение

Административната част и производствената част имат отделни конструкции, поради различните изисквания в двете части и нуждата от дилатационна фуга, поради различната геометрия на двата обема. Конструкцията и на двете части е дървена – една традиционно използвана в българската архитектура конструкция, приложена по съвременен начин. Състои се от многослойно слепени дървени колони и греди. Отделните слоеве са слепени успоредно по влакната си с устойчиви на атмосферни влияния лепила. Чрез коравата и стабилна връзка между отделните ламели се изграждат композитни строителни елементи, които са със значително по-добри технически и статични качества от масивното дърво.

Подовата конструкция е от композитни плочи от кръстосано слепена дървесина и бетон. Този вид под е много устойчив по дължина и ширина на отделните плочи и се комбинира подходящо с многослойно слепените дървени колони и греди.

Светлата височина в административната част е 3,60m (3,00m на местата, където минават греди), а в производствената част светлата височина е 5,10m (на местата, където минават греди). В отделни зони в производствената част – по коридорите с естествено осветление височината достига 8,40м, което дава повече пространство и въздух в тази част от сградата. Съображенията за постигане на максимално използване на естественото осветление са продиктували тези светли височини. Това отново е търсен ефект за подобряване условията на труд и комфорта на работниците.

Избора на дървото като основен конструктивен материал е продиктувано от няколко фактора. Дървото е устойчив и възобновяем ресурс. То има по-малък въглероден отпечатък върху околната среда сравнено с другите конвенционални строителни материали като стоманобетон и метал. При производството на строителни конструкции от дърво се отделя и значително по-малко емисии въглероден диоксид, а ефекта се засилва и от поетия въглероден диоксид от дървото, докато то все още не е било отсечено. Избора пък на слепена дървесина е логичен, защото по-този начин се използва оптимално дървения материал като се слепват малки парчета дървесина за постигане на желаното сечение, което може да достигне големи размери при нужда.

 

Връзките между колоните и гредите се реализират, чрез метални елементи. Използват се специални винтове за връзките,като металните елементи са проектирани така, че няма нужда от временно укрепване при поставяне на гредите, което улеснява монтажа и редуцира времето за изпълнение на конструкцията.

Целта е металните връзки да са максимално скрити в дървото, като така се осигури максимална защита от пожар.

Именно пожароустойчивостта на дървото е друга важна причина за избора му като основен конструктивен материал. Всички знаем, че дървото гори, но гори бавно и контролирано. Може с достатъчно точност да се предвиди степента на изгаряне. Така се взима под внимание изискването за устойчивост във времето при проектирането на сечението на конструктивните елементи и се задава по-голямо сечение от това, което би имало само конструктивна устойчивост. По този начин се постига една много устойчива конструкция, която може да бъде компрометирана много трудно. Дървените елементи все пак се импрегнират с подходящи смеси за защита. Дори при високи температури и продължително излагане на пожар, дървото запазва своята устойчивост, за разлика от метала например, който при високи температури омеква и губи устойчивост.

арх.Петър Пенчев Пенчев

Университет по архитектура строителство и геодезия

Година на завършване 2015г.

тел. 0883 349 880

email: petar.ppenchev@gmail.com