Жилищни модули за бедствени ситуации
Посветих дипломната си разработка на темата за жилищни модули, които да могат да се използват от хора, останали без дом в следствие на катаклизми. През последните години и в нашата страна се водят редовно неравностойни битки с природата, което налага да помислим за нормално бъдеще за пострадалите.
Логистика:
– квартирно /палатково/ настаняване;
– снабдяване с вода, храна, лекарствени продукти и медикаменти;
– транспортно обслужване;
– медицинско обслужване – организират се медицински пунктове, които осигуряват първа помощ, медицинска рехабилитация, акушерство и др.;
– битово обслужване и др.
За хората, чиито жилища са станали негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни бедствия и аварии, има вариант държавата да осигури средства за построяването на временни жилища за кратко ползване /6 месеца/, по-дълго /до 2 години/ или дълготрайно изпозване – няколко години. Насочих се към третият тип жилища.
Следвах няколко критерия за развитие на разработката на жилищните модули:
•Отворена типизация;
• Сглобяемо – разглобяема конструкция;
• Комбинаторика;
• Развитие на системата във височина;
• Осигуряване на всички главни функции на жилището.
В концептуално отношение посоките на развитие на разработката са:
1.Симбиозата между човека и жилището му
2.Психологическото състояние – куб в куба – четири измерения – тези хора са изпаднали в ситуация, непонятна за незасегнатите, сякаш са попаднали в друга реалност.
Функционалното решение на жилищните модули тръгна от идеята цялото обзавеждане да влезе в един обем – в технологичен модул. Така обитателите могат да определят за какво да използват освободеното пространство на стаята във всеки един момент. Концепцията за симбиоза между жилището и човека е разработвана многократно от архитекти и дизайнери по време на футуризма – контейнерите на Джо Коломбо, „Жилищен кокон“ на групата „Архиграм“ и др. На психологическо ниво – хората страдащи от последствията на катаклизми имат шанс да владеят положението в новия си дом.
След изследвания на габаритите на жилищата след бедствия и съответно как се помества подобен технологичен модул в пространството, реших изобщо да изнеса този модул от стаята. В следствие на това решение изнесох носещата конструкцията отвън. Следващата крачка беше да изследвам поместването на необходимото обзавеждане в тези междинни модули и в същото време да не се получи прекомерно междуосие на конструкцията. Така обзавеждането беше разделено в два технологични модула в хоризонтално отношение – модул за хигиена и битови нужди и модул за съхранение, а във вертикално – технологичен модул за инсталации и складово пространство /под и над жилищата и в зависимост от функциите/. След функционално изследване и в името на типизацията получих куб за основен жилищен модул. Разбира се, това налагаше да проследя употребата на такова пространство от различните семейства и от функционална гледна точка се оформи и голям жилищен модул, който като обем съдържа в себе си два основни жилищни и един технологичен модул. Външно функциите придобиха формата на куб в куба – тесеракт или хипер куб – чрез него физиците обясняват визуално четвъртото измерение, което отговаря на идеята, че тези хора са попаднали сякаш в друго измерение на емоционално ниво, както споменах по-рано.
Резултат: Цялото обзавеждане е отделено от помещението в отделни, между жилищата модули. Тези модули наричам технологични. Изявената конструкция в проекта ми се явява като приемна структура на двата вида модули – жилищни и технологични. Цялата система работи като едно цяло. Модулите могат да бъдат подменяни и реновирани, или части от тях. Чрез комбинирането на модулите за живеене и технологичните модули се получават различно големи жилища, според нуждите на различно големите семейства.
Като разпределение жилищата още в началото при входа имат технологичен модул с кухня и баня, което обуславя нуждата от инсталационен модул под жилището за инсталациите на тоалетната и за бойлер, обслужващ кухнята и банята. Пак в началото на жилището търся и модул над помещението, който да осигурява място за климатизация и складово пространство, достъпът до него е чрез сгъваема стълба. Ако жилището е за пет до шест души или седем до осем осигурявам втори модул за хигиена и битови нужди и втори инсталационен модул под помещението. Всяко жилище има по един разгъваем балкон, в прибрано състоятие осигурява сянка в стаята. Където няма балкон се разполага мембрана, която функционира като жалузи.
От модулите може да се създаде сграда /комбинативните възможности на системата/ – моят пример е за двуетажна с 2 вертикални комуникации – трираменни стълби в двата края. Жилищата се обслужват хоризонтално от еркери. На първо ниво е осигурен достъпът за хора в неравностойно положение чрез рампа. На същото ниво съм разположила освен жилища, но и общи пространства с кухни, перални и сушилни, обща трапезария и модул за събрания. На второ ниво освен жилищата има още един модул за събрания.
Конструкцията като сглобяемо – разглобяема е стоманена, разчита на болтови връзки, а за да се справя с неравностите на терена – регулиращи се крачета. Елементите на конструкцията са тръби за колони и греди, други тръби за диагонали към модулите и възли за връзка между тръбите и втори вид възли за връзка между конструкцията и стъпването на терена. Осите са през 4,50м – равномерно натоварване на почвата, а чрез стъпването съм търсила по-голяма площ на стъпката. В архитектурно отношение конструкцията е изявена. Разгледала съм конструкцията като пространствена, с което се осигурява по-голяма стабилност. Благодарение на това, че е сглобяемо-разглобяема конструкцията, системата позволява преизползване на жилищата, както за същата цел, така и за общежития, хотели, научни станции, индивидуални къщи. Чрез типизацията /промишлено производство/, възможността за реновиране и преизползване на единиците намалявам първоначално вложената цена за жилищните модули.
По отношение на инсталациите е осигурен достъп на разпределителна мрежа за вода и ток между жилищните и технологичните модули и лесната им ревизия и поддръжка. Всяко жилище разполага с климатизация и химическа тоалетна, чрез което се избягва копаенето на изгребна яма и се осигурява минимално използване на канализационни тръби.
Като материали на фасадата използвам – тъмна стомана за конструкцията, светла ламарина за жилищните модули и тъмна нагъната ламарина за междинните модули. За парапети на балконите и коридорите прилагам тъмна перфорирана ламарина. Възлите и връзката на модулите с конструкцията съм подчертала с оранжево, като акценти в конструкцията.
В интериорно отношение търся топлината и уюта на дървото и оптическата илюзия за по-голямо помещение чрез бялото, а за акцент използвам оранжевия цвят. Като материали за пода в стаите използвам ламиниран паркет с дървесна имитация и бял ламиниран паркет, в кухнята и банята – бял полимер. За облицовка на стените и тавана използвам ПДВ с ламинирано покритие – бяло или с дървесна имитация. За корпусните мебели използвам ПДЧ с ламинирано покритие с дървесна имитация. Материалите по под, стени, таван, корпусни мебели си взаимодейтсват и създават визуалната предства за отделна зона в жилището. Всяка зона може да се използвана за отдих, работа или хранене, да бъде индивидуализирана или приобщена с останалата част от жилището, чрез сгъваемите врати и преградни стени. За сгъваемите мебели – легло, стол,маса-бюро използвам тъмно сиво /металът/, бяло и имитация на дърво /плоскостите на масата и леглото/. За акцент съм изпозвала оранжево за дръжките на корпусните мебели, както и седелката и облегалката на столчетата.
Предвид зачестилите в световен мащаб природни бедствия и катаклизми, считам, че жилищата за бедствени ситуации дават широко поле за изява, идеи и иновации в областта на архитектурата и дизайна и шанс да се погледне на идеята за жилището по по-различен начин, по начин даващ възможност за развитие, за създаването на по-малко материален свят и по-развит в духовно отношение.
арх. Веселина Мирева
Университет: УАСГ
Специалност: Архитектура
Катедра: Интериор и дизайн в архитектурата
Година на завършване: 2015г.
Телефон: 0887 368076
e-mail: ves.mireva@gmail.com