Тагове

Сродни публикации

Сподели това чрез

Дом за граждански траурни ритуали

Задачата е предоставена от катедра “Обществени сгради”, като задание за дипломна работа. Ситуацията на заданието е в Малашевския гробищен парк, град София, Република България.
След първоначален анализ и проучвания стигнах до извода, че траурния дом трябва да предразполага скърбящите да могат спокойно да кажат последно сбогом. Да им се предостави спокойна среда, която да излъчва сигурност и защитеност на посетителине. Да се възползвам от дадеността на парковата среда, даваща препратка към кръговрата на живота.
Народът ни жали, тачи своите мъртъвци. Прави го като спазва траур. Знак за него са жалейките по стените и портите на дома, дрехите, а също и поведението на жалещия. Всъщност промяната се налага сама по себе си от граничния момент, в който се намират живите близки. Животът им в действителност е обърнат наопаки. Траурът просто изразява това, позволява на човек да се държи адекватно, да е сам с болката си, извън света около себе си.
Интересът към смисъла и значението на смъртта е датиран почти едновременно с появата на живота. Двата големи въпроса за живота и смъртта са взаимно обвързани в най-голяма степен и е почти невъзможно да се търси отговор само на единия, без да се отчита другия. Ако трябва да се проследи връзката между живота и смъртта, тя би могло да изглежда по следния начин: смъртта е част от живота – негов естествен завършек.
Изследвайки ситуацията предоставено от катедрата стигнах до няколко основни извода.
1. Паркът е разделен образно на стара и нова част, а физически е разделен чрез вливането на Слатинска река в Перловска, което трябва да бъде разгледано и символно – неповторимостта на случващото се, на момента.
Теренът предоставен по задание в настоящият момент е зает от парцели с гробни места.
Новата сграда, която трябва да изпълнява функциите на траурен дом е реднода бъде обединяващ елемент, не само функционално, но и композиционно.
Имайки предвид факта, че алейните мрежи на старата и новата част на парка са различни – при едната има ортогонален характер, а новата – по-скоро хаотично-пейзажен. Сградата не би могла да бъде обединяващ елемент и за двете, ако се намира от едната или от другата част. Също така, взимайки предвид това, че голяма част от парка вече е заета от парцели, то това ме насочи, че сградата максимално ще изпълни посочените от мен нужди, ако се намира в своеобразния триъгълник получен от вливането на реките. Той е част от парка, но е единствено с естествено развито самоозеленяване. В него трябва да се подведе собствена композиционна система, неподвластва ва другите две – подчертавайки подхода към траурния дом символно – чрез разполагането на мост над всяка от реките, точно преди момента на вливането им и метафоричното вливане на двата потока посетители.
Концепцията ми а архитектурно-скулптурен синтез като решение е породен от желанието ми за синтез на функционален комплекс с парковата среда, пречупено през призмата на приетия от мен за важен прочит на средата и заданието – създаване на възможност за спокойствие, сигурност и подкрепа към страдащите. Именно затова разделям и обособявам различни пространства в парковата среда посредством функционално-структурни елементи, изпълняващи концептуалното ми желание да пресъздам сблъсъка на посетителите със смъртта.
Стените са именно този концептуален архитектурно-скулптурен елемент решаващ поставените от мен проблеми. Като зацелта ги насищам с функционални потребности за нормалното и коректно функциониране на сградите от комплекса и парка.
Стените разположени на територията на триъгълника символизират крайността на случващото се. Сблъсъкът с необратимостта. Същевременно те са и препратката към сигурността, заради пространствата, които обособяват, затваряйки се ветрилообразно. Като степента на затваряне зависи колко близо са стените до сградата на траурния дом. Стените освен като символ са и визуални и физически прегради, те се използват и с функционални цели – администрация, навес за наземен паркинг, вход и изход на траурния дом, колумбарии и различни инсталационни помещения, необходими за функционирането на сградите и парка.
Това се постига чрез разделянето на определени функционално различни елементи и отдалечаването им едно от друго, без това да наруши техните функционални връзки и качеството на средата.
Сградата е развита на три части, които са и отделни сгради – Администрация, Подземен паркинг и Траурен дом.
Администрацията е разположена в една от стените, като алеята е стеснена в началото си, с цел да подскаже доминантността на пътя, водещ към Траурния дом.
Подземният паркинг е развит на източния бряг на Слатинска река, на територията на новата част на парка, която е останало свободна и няма парцели с гробни места. Надземният паркинг е разположен на територията на триъгълния парцел, като е умишлено скрит зад стената-навес. По този начин посетителите идващи пеш по мостовете нямат визуална връзка към паркинга. Надземният и подземният паркинг умишлено са отделени в страни и нямат директна връзка със сградите. Така провокирам посетителите да извървят и преживеят целия път към Траурния дом.
Достъпът към основната сграда – Траурен дом, става посредством дълга алея, символизираща отсрочката преди сблъсъка с реалността. Тази идея е подкрепена от уширения по пътя, накъсващи умишлено правата, с цел осигуряване на момент за глътка въздух и съвземане на страдащите. Друг важен момент в подхода е факта, че с приближаването ни към входа, алеята се стеснява. Причините за това е проучването ми доказващо забравата, отчуждението и нежеланието за близост днес. Това е потвърдено от проучването ми на ситуацията, където може лесно да се останови как старата част бива поглъщана от растителността – забравата и нехайството, а минавайки из новата, хората се разминават заставайки в двата срещуположни края на алеите – символизиращо отчуждението днес.
Разглеждайки траурния дом можем да стигнем до три основни функционални групи с достъп за посетители – Голяма ритуална зала със зала за помени и раздавки, Малка зала със зала за помени и раздавки и Дом на покойника – състоящ се от ниши за прощаване. Всеки един от функционалните елементи се намира под стена, подчертавайки крайността на събитието в този живот. Разполагайки така помещенията се предава не само физическа тежест и психологическа, като това е контрирано с насищането на помещенията с достатъчно естествено осветление, което да омекоти обстановката на тягостност и тъга, предвид факта, че се намира под земята. Разчупеността на сградата в планово отношение се дължи на ориентирането на помещенията според насочеността на стените под или край, които се намират.
Достъп към функционалните групи е решен чрез покрита и климатизирана алея, която е продължение на тази, водеща към сградата. През нея посетителите преминават и символизира пътуването към края за последно сбогом с близкия човек, което има за цел да препрати към тленността и динамичността на живота. За това, че той е едно пътуване. Изходът от сградата се осъществява чрез стълбище и асансьор, водещи към пространство с усилена настилка. От там посетителите се отправят в съответната посоко – следват превозното средство отиващо с покойника към съответния парцел или напускат мероприятието, отправяйки се към паркингите или изходите на парка. Изминавайки пътя през сградата, и излизайки от нея, зад посетителите остава монолитна бетонова преграда – метафора за края, за необратимостта на случилото се. За това, че животът продължава и няма връщане назад, освен в спомените.
Обслужването на сградата, от гледна точка на мероприятията се осъществява на подземно ниво под основното, чрез което се осъщестява и скрито и позволява извършването на ритуала с определена доза мистичност – излизането на покойника на определено място, без опечалените да имат контакт със служителите, освен с длъжностното лице, представител на сградата.
Сградната инсталация, както и парковата, са разположени в останалата част от стените, като е възможно на едно следващо техническо ниво да бъдат максимално функционални.
Изпълнените със функция стени с изчистени форми заемат клина на устието и във вид на замряло дърво се редят около централната алея, която потъва в земята. Комплекса е от „стени“, които обособяват пространства, чиито пък обеми се редят изпълвайки междуречието, като осигуряват непресичане на пътищата на достъп.
Това е идеята да се „изпълнят“ със функця стените и да им се смени смисъла от ограждащи да станат филтриращи човеко потока.
Другото попадение е разполагането им между старото и новото гробище в устието на реките, като алеите станат стени, стените функция, функцията филтър, филтъра обем, обема спокойствие и ред…
Заданието на катедрата предполагаше концептуално-философски прочит на поставената задача. Целта беше изготвянето на идеен проект, който да предостави отношението ни към задачата чрез средствата на архитектурата.

арх.Мартин Евлогиев
Специалност: Архитектура
Университет по Архитектура, Строителство и Геодезия
Година на завършване: 2015

evlogiev_martin@abv.bg
evlogiev_martin@yahoo.com
+359895995703
https://www.behance.net/Evlogiev
https://www.linkedin.com/pub/martin-evlogiev/84/60b/4a1