Стартира инициатива „София – Европейска зелена столица 2018“
Инициативен комитет от експерти и неправителствени организации стартира работата по формиране на платформа „София – Европейска зелена столица“, която има за цел да ангажира общественото и политическо внимание, енергия и ресурси за превръщането на София от един от градовете с най-влошени екологични показатели в Европа в истински Еко град, следващ политика за устойчиво развитие, който да бъде пример и лидер региона.
Работата по платформата бе открита с писмо-предложение до кмета на София да внесе кандидатурата на град София за участие в конкурса „European Green Capital 2018“, организиран от Европейската Комисия.
Инициативният комитет има готовност да предложи мащабна програма от мерки и проекти, които в следващите 5-7 години да преобразят както града от периферна за Европа „провинциална“ столица в зелен лидер с ярка идентичност.
Въпреки настоящото позициониранена София в класацията на европейските зелени градове на предпоследно място, неизползваните природни ресурси на града са толкова големи, че разпознаването им и използването им могат да променят драматично позицията на София в това глобално съревнование.
Платформата, която Инициативният комитет предлага, включва:
• нова градоустройствена стратегия, насочена към екологично развитие,
• мащабна програма за велосипедна и пешеходна инфраструктура, споделени и електрически автомобили, интелигентно адаптивно управление на паркирането,
• план за контрол на шума и замърсяването на въздуха и водите,
• програми за споделена слънчева енергетика, целеви инвестиции в сектора на ВЕИ и постигане на 50% дял до 2030 г.,
• програма за опазване на водите, почвите и зелените системи,
• насърчаване на градска зелена икономика и зелени стартъпи,
• подпомагане на градско земеделие и фермерски пазари,
• програма за развитие на градски екотуризъм и развитие на връзките с Витоша,
• програма за насърчаване на намаляването на отпадъците, компостиране и рециклиране.
Водеща идея на Инициативния комитет е програмата „Един милион дървета повече“. В рамките на самия град има пространство за засаждането на 1 милион нови дръвчета. Около 15 хиляди декара земи в самия град пустеят: в т.нар „зелени клинове“, в междублоковите пространства, в периферията на града. Някои са превърнати в сметища, други са територия на незаконни строежи. Програмата за масово залесяване ще подобри значително качеството на въздуха – постижение, особено ценно във време, когато София оглавява класациите на градовете с най-мръсен въздух в Европа. Наличието на повече зеленина ще доведе и до намаляване на шума – друг проблем, заради който в момента Европейската комисия води наказателна процедура срещу България. Всичко това обаче е само началото. Новите Зелените зони ще увеличат над 4 пъти парковата среда на София, ще насърчат биоразнообразието в района, давайки местообитание за птици и други диви животни, характерни за региона. Някои от тези зелени зони могат да се свържат с подстъпите на околните планини, осигурявайки зелени „коридори“ за излаз към откритата природа. Това, впрочем, е идея, заложена в градоустройствения план на София още през 1938 г. от плана на Мусман, който описва представите си за София като „град-градина“.
Платформата „София – Европейска зелена столица“ ще бъде представена през септември.
В Инициативният комитет участват експерти от Грийнпийс България , „Велоеволюция“ , Българска соларна асоциация, Фондация Екообщност, Сдружение „Див Рошков“, WWF , „Зелени релси“, Био Град София, БДЗП, Асоциация на парковете в България , Мрежа на фермерските пазари. Координатор на Инициативния комитет е Група Град.
