Тютюневите складове – място с идентичност в Пловдив
С уважение към усилията на Пенка Калинкова за спасяването на тази част от Пловдив чрез създаването на документалния филм „Истории от тютюневия град“.
В момента в Пловдив има около тридесетина тютюневи склада, повечето съсредоточени между бул. ”Хр. Ботев” и ул. ” Иван Вазов”. Част от тях са обявени за недвижими културни ценности, а другите са в режим на охраняема зона. Някои от тези сгради са все още позапазени, други вече преустроени според идеите на собствениците , но доста голяма част от тях са в окаяно и опасно състояние. Нещата са оставени на намеренията и културата на новите собственици. Функциите се обособяват хаотично без обща концепция и стратегия за развитието на тази историческа зона. Правят се градоустройствени разработки на отделни имоти и така постепенно, мястото губи характера си и като архитектурен ансамбъл и като възможност да се решат и обогатят функциите на тази територия. Това че голяма част от сградите не са обявени за недвижими културни ценности, позволява на инвеститори и проектанти да събарят сградите и строят нови в псевдо стойностна ретроархитектура , като заличават идентичността на местото.
Модерната концепция за съхранение на архитектурните обекти е да запазим за поколенията архитектурния исторически спомен на местото, като адаптираме и даваме нов живот чрез нови функции на старите сгради.
Едно от големите предизвикателства за устойчиво бъдеще, е да се намерят решения за устойчиво използване на съществуващия сграден фонд, като се появят подходящи за съвременните изисквания функции- места за културата, жилища за артисти и креативни хора, сгради, обслужващи бизнеса и градския начин на живот.
Специално внимание на адаптацията и повторното използване на съществуващия сграден фонд се отделя от години в Германия, като за това си има разпространено и отделно понятие –industriekultur.
Целта на „индустриалната култура“ е като се съхрани свободния сграден фонд, да се запази средата, давайки познание за миналото на бъдещите поколения.
„Път на индустриалното наследство в Рурска област“ е регионален проект за туризъм и е 400 км кръгов маршрут през региона. Излезлите от употреба стари индустриални сгради отдавна са “живи” пространства и места с туристически атракции.
Пример за това е Цехът Цолферайн в Есен. Когато на производството на въглища и кокс в района на Рурската област идва края, се повдига въпросът какво ще се случи по-нататък със сградите. Генералният план, предложен от Рем Колхаас през 2001 преустройва Електроцентралата на въглища в музей, офиси и ателиета. Били създадени около 1000 работни места. Всяка година 1 милион посетители идват за да видят най-големия промишлен паметник в региона.
Адаптацията и повторното използване на стари и изоставени промишлени сгради отдавна се прилага и в Америка, като там е разпространено понятието Лофт. Това означава–бивша фабрика или всяко друго промишлено помещение, превърнато в жилищно пространство. В момента лофт жилищата са силно търсени от бохеми и богаташи.
През 2001 в град Лос Анджелис се приема буквално преведено Закон за адаптивно преизползване и е пример на законодателство, което насърчава превръщането на вече икономически нежизнеспособни промишлени сгради в такива за културни и жилищни функции.
Шпайхер-Щад в Хамбург е кварталът от стари пристанищни складове, обявени за паметник на културата през 1991. Комплексът, построен през 1883г. като част от безмитната зона на пристанището е разположен на 26 хектара върху острови на река Елба. С навлизането на модерните системи за управление на стоките, комплексът от складове се обезсмислил и в края на 80-те години на миналия век се превърнал в проблемна тема за града. Общината започнала с проучване за състоянието на сградите. Като изход и решение било предложено складовете да се използват в бъдеще, като се обогатят и с други нови функции
ДА СПАСИМ ЕДНО МЯСТО С ИДЕНТИЧНОСТ В ПЛОВДИВ
Бихме ли могли да спасим тютюневите складове в Пловдив е въпрос, който всеки милеещ за града ни, би си задал?
Общината е институцията, която защитава интересите на града ни и когато очевидно една историческа част от него се руши и изчезва, би трябвало да направи опит да я спаси, като първа подеме различни инициативи.
Процентът на частната собственост на тази територия след процесите на приватизация е много голям. За да се случи нещо, е необходимо собствениците да бъдат убедени в икономическия и обществен смисъл от запазването и адаптирането на тази градска зона.
Доброто местоположение на тютюневите складове- в близост до транспортни възли, до главната улица и важните административни и културни сгради, до библиотеката и университетите, до градската градина е в голям плюс за развитието на тази територия и може да стане Новото обществено-културно средище на Пловдив. Всичко това, подплатено с икономическа обосновка за добри резултати, би могло пък да убеди собствениците, че има смисъл да спасим тази част на града.
Какви са законовите възможностите за това при наличие на вече голям процент частна собственост в тази градска част?
1. Трябва спешно всички тютюневи складове да се регистрират като недвижими културни ценности, за да се предотврати събарянето. При съществуващите законови ограничения за обсъждане и дискутиране на архитектурния образ на одобряваните проекти, включването на старите промишлени сгради в списъка на паметници на културата остава един от малкото начини те да бъдат спасени.
2. Трябва да се включи тази територия в бъдещия интегриран план за развитие на бизнеса, като приоритетна зона за въздействие с цел осигуряване на условия за безлихвени кредити от Европейската банка за развитие.
3. Трябва да се проведат серия от обществени обсъждания със собствениците, за да бъдат убедени, че има смисъл от това да запазиш за поколенията идентичността на града си, като същевременно с това имаш и икономическата изгода.
4. Трябва да се проведе архитектурен конкурс за идея
5. Трябва да се направи нов устройствен план на тази градска част, като защитена територия за опазване на недвижимото културно наследство, със специфични правила и норми и контрол по тяхното прилагане и изпълнение.
Пловдив има нужда от обществено- културно средище. В същото време кварталът на тютюневите складове със своята идентичност, дух и история стои празно и безжизнено. Време е Общината съвместно с бизнес средите на града ни да се ангажират с използването на потенциала на тази територия.
арх. Мария Стоянова
арх. Екатерина Генева
арх. Чавдар Тенев
арх. Величко Куртев
арх. Володя Стоянов
Източник на информация: archstoyanovi.com
