Ситуация : теренът се намира в гр. София, общ. Красна Поляна, до вторичния  градски пръстен. Мястото е комуникативно, както за автомобилен, така и за велосипеден и пешеходен  транспорт.В непосредствена близост се намира метростанция. На юг граничи с парк „Св. Св. Петър и Павел”, на запад с жилищна зона с високо застрояване, на север е обществена сграда до която е бул. „Ал. Стамболийски“, а на изток бул. „Константин Величков”. Предвид натовареното движение по булевардите и анализирайки градоустройството в по-голям обхват, цялата дължина на терена, която кореспондира с булеварда, в дълбочина 45 м се озеленява и се обособява като парк. Този парк ще служи за буферна зона, която предпазва жилищната група от автомобилния шум и прах, освен това свързва парк „Св. Св. Петър и Павел” с общинска градина „Св. Троица“. В остатъка от парцела в югозападния край е разположена детска градина за 4 групи. На това място тя е най-далече от булеварда и най-близо до парка. Разположени са две жилищни групи: северозападно 6 секции и югоизточно 4 секции. Те са на достатъчно разстояние една от друга и от детската градина, така че да не пречат на ослънчаването. Осигурено е достатъчно място около сградите за преминаване на автомобил с специален режим, при нужда. Има по 3 контейнера за боклук  на всеки 2 входа.

Данни: 200 бр. апартамент, от които: 10 бр. еднопространствени, 90 бр. с 1 спалня, 80 бр. с 2 спални, 10 бр. с над 3 спални, 10 бр. тип лофт

За всяко жилище има складово помещение в подземния етаж. Осигурени са 213 паркоместа в подземен гараж  с площ 5000 кв.м., където има автомивка и помещение за велосипеди и мотори.

Спрямо ал. 2 чл. 659 гл. 16 от НАРЕДБА № IЗ-1971 ОТ 29 ОКТОМВРИ 2009 Г. ЗА СТРОИТЕЛНО-ТЕХНИЧЕСКИ ПРАВИЛА И НОРМИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА БEЗОПАСНОСТ ПРИ ПОЖАР,  гаража е проектиран с една двулентова и една

еднолентова рампа, разположени разсредоточено. Осигурен е достъп от гаража до стълбището на всяка секция, включително и до междублоковото пространство, както и до кухнята на детската градина, от където е осигурено извозването на отпадъци.Партера на жилищната структура е решен изцяло за обществено обслужване, като предвиждат охрана за всеки вход, магазини, ресторант, кафе-сладкарница, аптека, книжарница, фитнес и конферентен център за бизнес стещи.

Обемно-планировъчен анализ: сградата представлява секции, образувани от по-малки елементи, които са получени от разминаването на терасите и лоджите на жилищата по етажите. Наподобява наредени паралелепипеди един върху друг, който се разминават във вертикална посока. Тук е и връзката между съществуващите постройки и проекта –  идеята е да се запазят малките елементи в цялостния облик.

Изпълнение: Конструкцията  е монолитно – стоманобетонна със скрити в плочата греди. Фасадната  визия  е постигната чрез алуминиеви композиционни панели в 2 цвята: бял и светло сив. Защитата на сградата от подпочвените води е осигурено чрез дренаж.

арх.Мануела Тихомирова Еленкова

  Местоположение

Обекта се намира в село Телиш, община Червен Бряг, област Плевен.  Парцела е разположен в северната част на селото, с достъп до един от основните изходни пътища- пътя за язовир „Долни Дъбник”. Парцела е предвиден за обществено ползване- социални жилища и е определен като смесена многофункционална зона с  параметри- плътност на застрояване 40%, коефициент на интензивност- 1.2, процент на озеленяване 40%.  Терена е във високата част на селищната структура, с добра видимост, достъп и връзки с централната част. Парцела е с изразен южен склон и характерен предбалкански релеф. Размера на парцела е 25,8 дка, като обхваща цял квартал. В северна посока граничи с обработваеми земи, в източна и южна с жилищни квартали, а в западна с предприятие за зърнообработка. В относителна близост, в северозападна посока преминава жп. линията София- Плевен.

  Основни потоци и подходи

От изследването на селищната територия следва идеята за концептуално разполагане на основните функционални блокове в парцела. В югоизточната част се разполага черквата, с най-добър достъп-автомобилен и пешеходен, най-добра видимост и удобство при посещаемост. Жилищните структури се търсят в средата на парцела, за по добра изолация от автомобилен и железопътен трафик, осигуряване на спокойствие за живущите в комплекса, от посетителите на черквата и обществено-достъпните зони.  Обществената част се търси в пряка връзка с черквата, с лесен достъп от улицата, за удобство на посетителите. Зареждането се осъществява от южна посока, с вътрешна връзка, към подземни нива. Стопанската и селскостопанската зона се търсят в североизточната зона на парцела, в подветрената част, по санитарно-хигиенни изисквания. Има удобен достъп от северната част на парцела с обработваеми земи и пасища за животни. Тази връзка е удобна и за зареждане с храна и инструменти, необходими за стопанството. Селскостопанската и стопанската зона са отделени с растителност, по санитарно-хигиенни норми и към нея се предвиждат допълнителни зелени площи за спорт, почивка и отмора.

  Архитектурно-планировъчно решение

Черквата заема централно място в композицията. Тя е основния, структурообразуващ елемент. Разположена е в площадно пространство, свързващо югоизточното , основно кръстовище, с комплекса. Черквата е обществено-достъпна. Като основен елемент- ядро, идеята за нейния образ е най- сложен, колоритен. Тя е притегателната сила, нещото, заради което комплекса ще бъде посещаван. Черквата е кръстокуполна с четири свободни опори и камбанария. На основното ниво се намира помещението за молитва- наоса, олтара, входното пространство със стълба към горното ниво, канаския и канцелария за дежурния свещеник. На второ ниво се намира кръщелнята, помещението за клисаря и стълбата за камбанарията. Оразмерена е според изискванията за брой посетители и е съобразена с големината на населеното място.

В изследването на село Телиш, е посочен броя на жителите – ок 1300 души. Според нормите за посещаемост на сградата, се определя размера на молитвената зала.

Сградите на комплекса са обединени в един общ обем, функционално свързани по между си. Условно се разделят на високи и ниски обеми, като в ниските тела са разположени условно обществени функции, дневни помещения, а високите- едното е с обществени функции, а останалите две- с жилищни.  В единия краен обем се намира жилището на управителя.

Сграда А

Срещу входа на черквата, в ос е обществената сграда- сграда А. Идеята е за осъществяване на пряка връзка- миряните да могат да посещават неделното училище и хора след литургия.

Обществената сграда е на три нива. В първото се намират медицинския център и приемната за нови членове.  В задната част на обществената сграда се намират част от работилниците на комплекса (дърводелска, железарска, грънчарска), с прилежащи съблекални и връзка за зареждане с материали. На второ ниво е разположена многофункционална зала, в която ще се провежда неделното училище, репетициите за хора и други мероприятия, както и останалите работилници (иконопис, бродерия, тъкачна, шивачна).  В задната част се намира администрацията на комплекса. На трето ниво са разположени стаи за гости и апартаменти.

Сграда Б

Във връзка с площадното пространство се намира трапезарията за бедни, както и двата магазина на комплекса, в които се предлагат стоки, произведени на място. На второ ниво се намират библиотеката, книгохранилището и компютърната зала. Коридор – галерия свързва сграда А със сграда В, като достъпа към сграда В е ограничен само за живущи в комплекса.

Сграда В

Средния висок обем – т.н. „мъжки блок”. На първо ниво се намира кухненския блок. Той е разположен по средата между трапезарията за бедни и столовата на комплекса. Капацитета на кухнята е до 120 души –  80 до 90 души-живущи и служители,  и 30 до 40 порции за подпомагане. Зареждането се осъществява чрез вътрешна автомобилна връзка от юг. На второ и трето ниво са разположени жилищни стаи за двама и за трима души, с общи санитарни възли и капацитет 30 души. Този блок е предвиден като жилище за мъже.

Сграда Г

На основното се намира столовата, която свързва двата жилищни блока. На второ ниво  се намират дневните помещения, които са общи за живущите- помещение за гледане на телевизия, за шумни и за тихи игри, чайна и детска дневна

Сграда Д

Крайния висок обем- т.н. „женски блок” е само с жилищна функция. На първо ниво са разположени стаите за инвалиди-до 10 души, с общи санитарни помещения и стаи за монахини, командировани по мисии за подпомагане. На второ и трето ниво са разположени жилищни стаи за двама и трима души, с общи санитарни възли и капацитет 40 души. Този блок е предвиден като жилище за жени и майки с деца.

Най-крайният, нисък обем, към сграда Д е разположено жилището на управителя. В случай, че комплекса се управлява от БПЦ, то би трябвало управителя да е самия свещеник. Той е отговорното лице.  Жилището е развито като индивидуална къща, със собствен двор. Предвидено е за цяло семейство, разполага със собствена кухня, дневна, спални помещения и складове. Жилището има топла връзка със съседната сграда, с цел приобщаване и удобство в студените дни.

В обхвата на комплекса  има зона за спорт- многофункционална спортна площадка, детска площадка и алейна мрежа за почивка и отмора. Пешеходните алеи свързват жилищните блокове със стопанската и селскостопанската зона, както и обикалят овощните и зеленчукови насаждения.

В северозападна посока спрямо черквата и основния обем сгради, са развити стопанските и селскостопанските функции.

арх. Ралица Иванова

Местоположение и териториален обхват

Териториалният обхват на разработката включва Владайска река, заедно с прилежащите и бул. Сливница и тангиращото булеварда улично застрояване между бул. инж. Иван Иванов и бул. Васил Левски. Така очертана разглежданата територия се намира в ЦГЧ на София, в северната част на геометричния център на града и попада в зоната за въздействие с преобладаващи публични функции, определена от Интегрирания план за градско възстановяване и развитие до 2020г., както и отчасти в охранителната територия на културно-исторически разерват, съгласно Общия устройствен план на Столична Община от 2009г.

Транспортно-комуникационна система

Вземайки под внимание важността и местоположението на София, спрямо картата на България и Европа, международните транспортни коридори, елементите на републиканската пътна мрежа и първостепенната градска улична мрежа, както и степента им на изграденост и предвижданията за бъдещи градоустройствени намеси, заложени или не в ОУП, са направени следните изводи и предложения:

–    Доизграждане на трасето на “202” улица, тангираща жп ареала при Централна гара от северна страна и свързането и с бул. Евлоги и Христо Георгиеви. Чрез тази намеса се затваря един градски комуникационен ринг, заедно с предвидената за изграждане във ИПГВР – гр. София „Западна тангента”, което дава възможност за разтоварване на транзитния трафик от периферните квартали в центъра на града, който поради липса на алтернатива преминава през урбанистичното ядро на София и транспортно и логистически обезпечаване на обособената производествената зона на север от ЦГЧ;

–     Драстична промяна на облика и режима на движение на бул. Сливница между бул. Константин Величков и площад Сточна гара. Тази намеса е възможна и резонна, благодарение на предвиденото по ОУП изграждане на директна комуникационна транзитна връзка на бул. Мария Луиза пред Централна гара с бул. ген. Д. Николаев. По този начин се затваря напълно още един комуникационен ринг, вече на субцентрално ниво, обикалящ и обслужващ цялата територия на ЦГЧ. Тези две намеси позволяват превръщането на бул. Сливница от скоростна градска магистрала с изключително високо натоварване в успокоен откъм движение градски булевард – инкубатор за активност и обществен живот. След преразпределянето на трафика между периферните квартали с предвиждането на нови две връзки, преставляващи четирилентови улици с две платна за движение се дава възможност за преоразмеряване на габаритие на бул. Сливница. По-конкретно това означава намаляване на броя на лентите за движение с по една във всяка посока, за сметка на тротоарите и доизграждане на непрекъснати автобусни ленти. Поради тази промяна на режима и статута на бул. Сливница, то предвиденото изграждане на пътен възел на две нива свързващ го с бул. ген. Д. Николаев започва да губи смисъл, тъй като транзитният трафик ще бъде изместен. По този начин се достига и до предложението за директна комуникационна връзка на бул. ген. Д. Николаев вместо със Сливница, с бул. Мария Луиза. Това означава обособяване на пътен възел на две нива, като транзитната връзка минава подземно, а кръговото кръстовище на площад Сточна гара се запазва на нивото на прилежащия терен. Подземното движение е с по три пътни ленти и две платна за движение и преминава в закрит тунел, с цел ограничаване на акустичното замърсяване;

–    Обособяване на пешеходен мост-надлез, свързващ северния и южния бряг на Владайска река  в района на кръстовището на бул. Сливница и бул. Христо Ботев, даващ възможност за безконфликтна пешеходна връзка на двете страни на булевард Сливница, булевард Христо Ботев, и новообособената рекреационна площ в непосредствена близост до реката;

–    Обособяване на пътен възел на две нива при площад Лъвов мост, с цел подобряване на транспортно-комуникационната обстановка. За това пътно кръстовище вече има заложена конкретна проектна идея, която предстои да бъде реализирана. Тя включва изграждане на кръгово кръстовище на нивото на прилежащия терен, извеждане на транзитно-преминаващите автомобили по бул. Сливница на подземно ниво. На подземно ниво се осъществява и пешеходното преминаване, като се прави връзка с новоизградената метростанция 7 от Втория метродиаметър. За съжаление този проект не e заложен в ОУП и реализирането му е твърде внезапно, неаргументирано и води до поляризацията на общественото мнение. Редица граждански и експертни организации изказаха съмнение по отношение на ползите от осъществяването на проекта. Очевидно осъществяването му крие рискове по отношение на екологичната обстановка, тъй като нивата на акустично и атмосферно замърсяване неимоверно ще се повишат. Безспорно наложително е кръстовището на бул. Мария Луиза и бул. Сливница да бъде оптимизирано, заради тежките задръствания и затруднено предвижване в тази част на ЦГЧ, но именно предстоящата за осъществяване градоустройствена интервенция нарушава до голяма степен и характера и духа на едно от най-старите и и определящо цялостния облик на града пространства в ЦГЧ, което е площад Лъвов мост.

Базирайки се на изброения комплекс от факти в настоящата разработка е заложено предложение и за площад Лъвов мост като комуникационно-транспортнорешение, а и в обемно-пространствено структуриране. В комуникационния контекст предложението включва изграждане на подземно кръгово кръстовище на ниво -7.90 от котата на прилежащия терен, като по този начин пространството на площада и около него остава изцяло пешеходно. Това цели ограничаване на нивата на шума и атмосферното замрсяване, причинени от автомобилното движение, освобождаване на широко пешеходно пространство в зоната на площад Лъвов мост с непосредствена мощна връзка със зоната на Женския пазар и съседните значими обекти на общественото обслужване. По този начин се повишава качеството на това градско пространство, подобрява социализирането му и повишава добавената му стойност. Обособява го като един от най-значимите и привлекателни елементи на ЦГЧ, акцентира върху влиянието и развитието му в исторически план. От транспортно-комуникационна гледна точка, подземното преминаване на автомобилното движение и МОПТ не затруднява обществените потребности. Обособени са спирки на МОПТ на подземно ниво, с непосредствена връзка с новоизградената метростанция.

В конкретната разработка е заложено преминаването на основното велотрасе по булевард Сливница да се осъществи по протежението на Владайска река и прилежащата и озеленена площ, в специално обособено трасе с ширина 3м., което е по-голямо от минималното от 2м., заложено в българското законодателство за двупосочна велоалея. По дължината и са разположени 3 велопаркинга и 1 велогардероб, които са малко повече от заложените  по ОУП – 1 велопаркинг и 1 велогардероб. Входовете и изходите на велоалеята са осъществени, чрез рампи с наклон от 8 % с цел преодоляване на денивелацията.

Oбщественото обслужване

– Oбособяването на съвременен арт-център в настоящото трамвайно депо, ситурано в кв. 67 с граници: изток-бул. Христо Ботев, север- ул. Козлодуй, запад – ул. Софроний Врачански и юг – бул. Сливница. Комплексът от сгради на трамвайното депо представлява паметник на КИН и се отличава с характерен архитектурен облик, големи и удобни за целта на арт-център вътрешни пространства. Транспортната му достъпност и осигуреност е отлична. На този етап в него се помещават множество малки търговски и складови обекти. Трамвайното депо обаче крие изключително висок потенциал и превръщането му в арт-средище и културен обект ще повиши качеството на градската среда и ще повлияе положително и на съседните близки територии.

– Изграждането на открита сцена в непосредствена близост до Трамвайното депо. Тя е ситуирана в новообособената рекреационна площ  около р. Владайска. Тя е комуникационно обезпечена от предвидения за изграждане в настоящата концепция пешеходен мост и велотрасе.

– Нов творчески център с многофункционална зала в кв. 744 с граници на изток – ул. Опълченска, на север- ул. Враня, на запад – ул. Венко Рашков и на юг- бул. Сливница. Територията е обезпечена от комуникационно-транспортна гледна точка чрез велотрасе и непосредствен пешеходен достъп от всички страни и осигурено безконфликтно преминаване, посредством терасиране на терена и изграждането на пешеходни подлези. Предвиденият творчески център е в непосредствена близост до едно от най-престижните училища за приложни изкуства в България и между тях е осигурена директна пешеходна връзка.

– Административно-делови комплекс на територията на кварталите 40 и 41 с граници: на изток – бул. Волгоград, на север – ул. Панагюрище, на запад- ул. Г. С. Раковски, и на юг – бул. Сливница. Понастоящем застрояването в тези квартали се характеризира с висока степен на амортизация, липса на организация  и неадекватен и неподходящ  облик за ЦГЧ и представителното място на площад Сточна гара, където се намират. От друга страна, в северната част на ЦГЧ и на София като цяло липсва обект с такава функция. От комуникационно-транспортна гледна точка предвиденият административно-делови комплекс е  осигурен отлично. А това благоприятстват тангиращите го границите му транзитни улици и близостта до Централните Автогара и ЖП-гара.

–  Търговски център на площад Сточна гара с граници:  от север – бул. Сливница и от запад – бул. ген. Д. Николаев. Тази територия беше избрана заради доброто си стратегическо местоположение, липсата на подобни обекти в тази част на София и с цел доизграждането на пространствената и функционална рамка на площад Сточна гара.

Водещата насока в изграждането на системата от обекти на общественото обслужване във субструктурата – Владайска река и прилежащата и територия в ЦГЧ на София е разнообразие във функционално отношение, универсалност, взаимосвързаност – транспортно-комуникационна и логическа гледна точка. По този начин структурирана, тази система ще доведе до осмисляне и насищане с функция на ценните терени в ЦГЧ, за които липсва ясна концепция за развитие, социализиране на северната част от бул. Сливница, заедно с прилежащото застрояване и изграждане на една завършена градска структура, предоставяща много възможности и отговаряща на съвременното търс

Лъвов мост – обемно-пространствено решение 

Сред мотивите за избора му са  преплитането на възможно най-много градоустройствени фактори, определящи и изграждащи облика на конкретното градско пространство, а именно местоположението му, значимостта му в транспортно-комуникационно отношение (там се преплитат всички видове транспорт: автомобилен, автобусен, тролейбусен, трамваен, метрополитен и велосипеден). В същото време концепцията цели обособяването на площада като изключително пешеходно пространство. Тук се преплитат множество културни пластове и устройствения подход трябва да бъде изключително деликатен.

На кота -20м. е изградена метростанция 7 от втория метродиаметър. Според предвижданията на настоящата концепция следва да бъдат изградени още няколко последователни и взаимносвързани нива в рамките на площада. На следващото по височина -12м. преминава канализационният колектор за дъждовни води и 100 годишна вълна. На следващото ниво -7.90м. е развито кръгово кръстовище, на което подземно се пресичат булевардите Мария Луиза и Сливница. Подходът към кръстовището е осъществен  чрез рампи с наклон 7%. Пространствата на подземното кръстовище са оразмерени спрямо изискванията на МОПТ. Обособени са две спирки от двете страни на булевард Сливница след кръстовището. От тези спирки може бързо да се се осъществи връзка с метростанция 7, както и да се излезе на нивото на прилежащия терен. В непосредствена близост до спирките са обособени обекти на общественото обслужване: кафенета и магазини. Осветлението в подземното ниво на кота -7.90 е както изкуствено така и естествено. За естествено осветление са предвидени отвори, които имат отношение и спрямо композиционото оформление на площадното пространство на горно ниво. На същото ниво във вътрешното пространство на кръговото кръстовище е  обособен обект за обществено обслужване. Този обект във функционално отношение представлява място за презентиране, продажба и четене на литература, заради историческия заряд на площад Лъвов мост, на който са обесени български книжовници-революционери. Достъпът до него е осъществен чрез стълби и асансьори от горно ниво.  На нивото на прилежащия терен площадното пространство  е решено за пешеходно движение. Изключение прави линията на трамвая по бул. Мария Луиза, който е запазен по-скоро с декоративен характер, имайки предвид дублирането на същата линия от минаващото няколко метра по-надолу метро. Замислени са пешеходни връзки не само на площада с Женския пазар, но и с останалите вътрешноквартални пространства и с нивото на реката.

арх.Десислава Василева

ръководител: доц. арх. Борислав Борисов
специалност: Архитектура
университет: ВСУ „Любен Каравелов”
година на завървшане: 2012 г.