Настоящият проект е разработен въз основа на задание от УАСГ, включващо всички необходими чертежи и изисквания.
Урегулираният поземлен имот е с достъп от прилежащата улица на югоизток „Монтевидео“ и oт прилежащата улица на северозапад „Маестро Кънев“. Според ОУП на Столична община и неговите правила и нормативи за устройство и застрояване, имотът попада в зона „Оо“ (зона за общественообслужващи дейности), където застрояването е високоетажно с указани разстояния до регулационните граници, при следните параметри:
Максимална плътност на застрояване – 60%
Максимален Кинт. – 3
Минимално озеленена площ – 30%
Максимална кота корниз – 20м
Допълнителни изисквания: Предимно за обекти на общественото обслужване. Не се допуска застрояване на сгради с изцяло жилищни функции. Мин. 10% от УПИ е с висока дървесна растителност.
Всички изисквания относно плътността на застрояване, Кинт., озеленяване, макс. кота корниз и мин. % с висока дървесна растителност са спазени.
Ситуационно решение. Проектното решение включва ситуирането на сградата с едно подземно и две надземни нива. Застрояването в имота е свободно, на регулационната линия. Достъпът на сградата се осъществява от прилежащите улици. От тях в югоизточната част на сградата е предвиден подход с рампа, в който е вход на подземния паркинг. В северозападната част на сградата е предвиден втори подход с рампа към подземния паркинг, който е изход. В сградата се предвиждат ателиета, кабинети, библиотека, бюфет, книжарница, лекционни зали, аула максима, администрация и комуникационни площи. Паркирането на автомобили е осигурено в подземен гараж.
Сутерен. Сутеренът е на кота -4,00 и е със застроена площ от 3162кв.м.
Паркоместа – 76 броя като 2 от тях са предвидени за хора с увреждания.
Етаж първи. Първият етаж е на кота ±0,00 и е със застроена площ от 2320кв.м. Всички обекти на този етаж са с достъп от нивото на пешеходното пространство.
Втори етаж. Вторият етаж е на кота +5,00 със застроена площ от 2375кв.м. и се състои от ателиета и зали.
Конструкцията на сградата е смесена – стоманобетон и стомана. За постигане на оригиналното „изскачане“ на сградата в зоната над главния вход и максимална й устойчивост на по-късен етап от проектирането следва да се направи т.нар. динамичен модел. “Обличането“ на сградата с топлоизолация в сутерена и изборът на вид стъклопакет на окачената фасада се осъществява спрямо топлотехническите изчисления.
Обемно решение и композиция. Сградата е ситуирана на северозападната и югоизточната регулационни линии на имота с цел максимално запазване на съществуващия университетски парк. Паркирането е изцяло подземно, което не отнема от богатата зеленина. Училището има обемно решение, свързано с идеята за постепенното и трайното изкачване на архитекта към успеха, който в своя професионален път се стреми минимално да нарушава зелената система. Аула максима неслучайно е на ниво +5,00м. Нейното ситуиране там символизира интелектуалната височина (висотата), на която студентът се издига след своето 5 годишно следване, символизира също така кулминационния момент, в който всеки получава тържествено дипломата си за завършено висше образование. Околните сгради са с кубична (спокойна) форма, затова този проект с динамичната си форма нарушава този силует и се заявява недвусмислено. С помощта на зеления покрив се подобряват топлотехническите характеристики на сградата, освен това зеленината се запазва в план и се увеличават рекреационните площи.
Монументалният вход на училището още по-силно подчертава значимостта на Архитектурната професия.

Дипломен ръководител – проф. д-р арх. Бойко Кадинов

Университет: УАСГ

Kоординати:
Tел.: +359883534342,

e-mail: sara@vishanina.com

МЯСТО И ИСТОРИЯ
• Ботаническата градина на БАН се намира южно от Околовръстния
път – между кварталите Бояна и Драгалевци.
• Основана е през 1947 година, като независимо звено към БАН.
• Наследник е на Княжеската ботаническа градина, основана 1882г,
която се намирала там където днес е Княжеска градина.
ДЕЙНОСТ
• Съставяне и поддръжка на научно организирани колекции от местни
и екзотични видове за целите на ботанически изследвания.
• Опазване на биологичното разнообразие и околната среда.
• Ботаническата градина обменя семена, растения и информация с
повече от 400 ботанически градини, секции по ботаника и опитни
станции в повече от 63 страни в целия Свят.
СЪСТОЯНИЕ
• Реконструкция на Ботаническата градина не е правена никога.
Ремонтите се правят на парче(в повечето случаи с личните
средства),а природни явления като градушки, ураганни ветрове и
студ увреждат оранжериите и излагат ценни растителни видове на
риск.
• Паралелно с това границите на Ботаническата Градина се
стесняват, изяждани от пълзящите към вътрешността й вили от Вилните
зони на Драгалевци и Бояна.
ЦЕЛИ НА ПРОЕКТНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
• „да съживи“ специфично, уникално обществено пространство в
столицата
• Да създаде адаптивна среда за обучение, изследователска дейност
и развлечение
• Да осигури места за разнообразни растителни видове и
екосистемни условия, които да са достъпни, както за тесния кръг
изследователи така и за по – широк кръг от обществеността, като ги
запознае и заинтригува с огромното разнообразие на необятния
растителен свят.
ИДЕЯ И МЕТОДОЛОГИЯ
Идеята и до голяма степен методологията заложени в проекта са
базирани на структурната ботаника, но обвързана с конкретна среда.
Представляват Генеративна симулация на растежа и развитието на един
жив организъм, в свободна – естествена (природна) среда, както и
адаптацията и „култивацията“ му спрямо антропогенни фактори, влияещи
върху него – „поствящи го под похлупак“ (алейна мрежа). Крайният модел
представя парадоксалното съществуване на природата – символ на
безгранична свобода и сила, но култивирана, систематизирана и
поставена под контрол.
ЗОНИРАНЕ
На базата на морфологичното изследване, слънчевото греене, и
градоустройствените фактори на ситуацията са определени три основни
функционални зони.
• Социално отворена – Обществено обслужване
• Социално полуотворена – Оранжерии
• Социално затворена – Образование и изследователска дейност
ГРАДОУСТРОЙСТВО
Основният достъп към сградта, както и обслужването и се осъществяват
през локалното платно на околовръстното. Осигурени са паркоместа за
посетители, както и необходимите пространства за зареждане на
определени функционални единици. Осигурен е и автомобилен достъп
към образователния и изследователски блок, откъм ул. Кумата през
съществуващата вече ул. Река Ягуля.
ВЪТРЕШНА СТРУКТУРА
Структурата на сградта и основните потоци на движение във вътршността
й обвързани, дори продиктувани от терена и неговата денивелация
• Отделните функционални зони са разделени на полунива,
оформящи тераси
• Основният подход към всяка една от тях се осъществява чрез РАМПИ,
които целят да осигурят плавна градация в настроението на
посетителите
• Както и да създадат подходящи условия за общодостъпна среда.
• До всяка от отделните тераси е осигурен достъп и чрез стълби
ФУНКЦИЯ
Обществено обслужване
Главният вход е ориентиран към основният поток посетители и се намира
в най – ниската част на прилежащия терен съответно и на комплекса.
• Първите 2 зони – (кота 0.00; +1.00) са свързани с ежедневните
дейности на посетителите, като съчетават в себе си предимно
търговски, обслужващи и рекреационни дейности. (каса, магазини,
информация, гардероб, кафене)
• Следващите 2 зони (кота +2,00;+3,00) са свързани с подготовката на
публиката за предстоящото. Съчетават в себе си
лекционни/прожекционни зали с цел запознанство и информация
за света на ботаниката
• Две зони с постоянни експозиции
– стилизиран лабиринт – вдъхновен от геометричната стилизация на
парковете и градините в миналото (Ренесанс)
– Холограмна, светлинна симулация на фотосинтезните процеси
при растителните видове.
Оранжерии
Оранжериите са 6 на брой, като пет от тях представят пет
характерни природни зони с присъщите им климат и растителни
екосистеми.
• Пустини и полупустини – +4,50
• Савани и сезонно зелени тропични гори – +6,00
• Дъждовни екваториални и тропични гори – +7,50
• Широколистни и смесени гори от умереният климатичен пояс –
+9,00
• Планинска климатична зона – +10,50
• Последната – +12,00 от тях е конкретна извадка от планинската
климатична зона и е отредена на природен парк Витоша., като
цели да запознае посетителите с
– Историята и културата на природен парк Витоша
– Екологична цялост на природен парк Витоша
Учебно образователен център – +13,00.
Цели да предостави на публиката възможност за по задълбочени
познания в областта на ботаниката
В него са включени :
• Библиотека със специализирана литература
• три по – затворени зали, които са :
– Хербариум висши растения
– Микология
– Растителни фосили
• Класни стаи за специализирани лекции и
• Публични лаборатории, в които хората да се докоснат до
работния процес на изследователите.
В най – крайната зона са ситуирани помещения за технически
инсталации и общи складове.
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ – +17,00
Един етаж по – горе са разположени общи лаборатории, както и
специализирани изследователски лаборатории по:
• Биология
• Химия
• Генетика
• География и Геология
Разпределението им е съобразено с изискванията за конкретните такива
и са адаптирани към конкретното морфологично решение.
АДМИНИСТРАЦИЯ – +21,00
На последният етаж са разположени администрацията и управлението на
комплекса.
КОНСТРУКЦИЯ
Сградата е разделена на 3 места с деформационни фуги.
Конструкцията е смесена
• при Общественото обслужване и Учебно образователният център е
скелетна, а метериала е стоманобетон. Покритието е решено с
плоски, стоманобетонни, екстензивни, зелени покриви. Бордовете
са покрити с ламаринена обшивка.
• Конструкцията в плътните зони при оранжериите е скелетна –
стоманена с покритие от ламарина.
• Основната Покривна конструкция на оранжериите е
пространствено прътова – стоманена, стъпваща върху стоманени
колони, разположени по периферията на оранжериите
• Покритието е решено чрез пневматичен модул от ETFE, Монтиран
върху второстепенна конструкция от стоманени профили

арх.Пламен Кьосовски

Идейният архитектурен проект предвижда изграждане на Целодневна детска градина от осем групи по 25 деца на възраст 3-7 години и занимателен център, който обслужва децата както в редовно работно време, така и през ваканциите и уикендите.Сградите са ниско етажни   с по един или два етажа, за 150 деца, в урегулиран  поземлен  имот  (УПИ),  отреден  за  Детска  градина,  квартал  38/39, м.Витоша ВЕЦ – Симеоново, район Лозенец.Имотът е с площ 11370кв.м. Проектът е съобразен с всички законови уредби и нормативи. Зоната е с нейните показатели Пл=60%, Кинт=3, Оз=30%, кота корниз = max 20м.

На запад , изток и юг теренът граничи с жилищни квартали,а на север със зелена ивица. До имота има осигурен транспорт и пешеходни връзки.  Около района на имота са ситуирани редица образователни институции: Детски градини с ясли, училища,ЗООПАРК и др.

ІІ. ГРАДОУСТРОЙСТВЕНО РЕШЕНИЕ.

Новопроектираната детска градина се разполога в дъното на парцела – северозапад, загърбвайки жилищната зона, която е в непосредствена близост до нея и отваряйки голям югоизточен двор към зелените площи на заобикалящите го квартали. След проучване на терена се установиха основни пешеходни потоци към него : от север

– се позиционира вход към детската градина и входа към стопанския двор, от изток се предвижда зелен буфер към жилищните квартали, за да се изолира шума и замърсяването от минаващите коли, от юг – се разполагат детските площадки и една зона за светофарна уредба – за трафик обучение на децата, а от запад се развива паркинг и зелен буфер към жилищните квартали. Паркоместата, централният вход и входът за администрацията са от север, за да може помещенията на децата да имат изложение на запад и изток. Поради тази причина са търсени няколко обема, който обуславят възрастовите различия и са подредени един до друг. За да се осигури по голямо спокойствие и защита, самата сграда и дворовете на друпите са от затворен тип. Търсено е вписване на сградата в парковата среда, в която се намира. Това се осъществява, чрез зелените покриви, преминава в двора и се прелива в зеленината на кварталите.

ІІI. ОБЕМНО-ПРОСТРАНСТВЕНО РЕШЕНИЕ.

Обемно-пространственото решение е изцяло подчинено на парковата среда и градоустройственото решение.Сградата е ситуирана в северозападната част на терена. Основните входове за групите и администрацията  са от север. Сградата е разделена на осем обема .Четирите обема от изток, в който са разположени групи са на два етажа и са със зелени покриви за по приветлива среда.Петият обем е на два етажа, като на първият етаж е разположена кухнята, а на второ ниво се намира администрацията. В подземно ниво на този обем са разположени СХЗ за персонала и технически обслужващи и складови помещения. Шестият обем е за физкултурно-музикален салон към детската градина. Седмият обем е предназначен за занимателен център, който може да функционира, както през работно време, така й през ваканции и уикенди.Обемите са свързани помежду си с голямо просторно остъклено фоайе, даващо възможност за игра, комуникация.Обединява всички обеми и прави бърза и лесна връзка между обемите. Обособяват се просторни пространства за игри.Цветовото решене не е случайно. След предварително проучване – «Как въздействат цветовете на децата», се стигна до следните заключения: децата възприемат основно ярки цветове – червено, жълто оранжево,зелено и в синята гама (дълбочина, чистота, доверие, спокойствие и мъдрост), които неутрализират излишната възбуда и успокояват нервната система на детето . Счита се, че влияе на духовното израстване, защото са свързани с интелигентността, логиката, ефективността и размисъла.

ІV. ФУНКЦИОНАЛНО ЗОНИРАНЕ И СЪДЪРЖАНИЕ.

Сградата е разделена на осем обема, спрямо функциите си: групи (3-7 год),администрация, физкултурно-музикален салон и занимателен център с басейн.Групите, администрацията, салонът и кухнята са със собствен вход, а за зареждането на кухнята е предвиден отделен вход със стопански двор.

Обем за групи – състои се от два етаж.За всяка група е предвидено : Гардероби, санитарно –хигиенни звена, разливни, кът за хранене, кът за игра и кът за спане,учителска стая и склад към нея .

Подземния етаж е разположен под два обема и в него се помещават пералня, технически, обслужващи , складови помещения, СХЗ на персонал.

Връзката на кухнята е директна към разливните , от където храната се разпределя по

групите.

Администрацията е разположена на втория етаж. Разполагат се директор, психолог, секретар,заседателна зала,счетоводител с архив, кът за почивка и санитарни възли.

Физкултурно – музикалният салон е разделен на зони за по разнообразна игра на децата, като може да се ползва за голям салон, за тържества и представления.

Занимателният център функционира и самостоятелно за посетители. В него има лекарски, методически кабинет с изолатор, отделни кътове за различни игри и забавления – зала за музика, танци, рисуване и моделиране, за катерене, за информационни дейности, кът с библиотека, зала за актьорско майсторство и т.н.

Предвидени са съблекални с гардероби за персонала и отделно за децата. Учителски кабинет със складови помещения. Намира се и басейн с неговите прилежащи технически помещения на ниво сутерен.

КОНСТРУКТИВНО РЕШЕНИЕ И ИЗБРАНИ МАТЕРИАЛИ

Проектираната сграда е с монолитна стоманобетонна гредова конструкция. В комбинация с дървена конструкция при обединяващият стъклен обем – фоайе.Покривното покритие се носи от дървени ферми, чиято конструкция е отделена

на дървени колони. Покривната конструкция на басейна е решена с метални ферми, за д се избегнат подпорни колони в пространството на басейна.

Отводняването на сградата е предвидено с отводнителни воронки,които се намират в най-ниските точки на покрива.Отводняването се осъществява благодарение на вътрешна сградна канализация.

Фасадите на обемите за детските групи са от разноцветни мазилки, а фасадите на Занимателният център са от HPL цветни панели. Присъстват цветни елементи, който да привличат децата, като гамата от цветове е продиктувана от цветовете на конструктурите LEGO.

ТЕХНИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ Показатели спрямо зоната :

Плътност: 60 % Озеленяване: 30% Кинт: 3

Проектни данни:

арх.Натали Първанова Николова

email: arch_nikolova@abv.bg

телефон: 0883440152

дипломен ръководител: гл. ас. д-р арх. Ина Ламбева

специалност: Архитектура

университет: ВСУ“Любен Каравелов“

година на завършване: 2017

Проектирането на жилищна група за дипломатически корпуси от цял свят поражда множество принципни търсения и въпроси, чийто отговори следва надлежно да бъдат съобразени в най-ранен етап на разработване на проекта.

Дипломатите са официални представители, посланици на дадена държава, изпратени в друга с цел поддържане на международните отношения между двете страни. Но ако погледнем отвъд чисто политическия аспект на характера на техните работни задължения, ще открием изконна, социално обусловената същност на дипломацията – това е посланичеството, създаването на взаимовръзка, взаимопомощ, взаиморазбиране между различни народи, раси, етноси, религии, вярвания. Погледнато философски посланиците трябва да преодоляват бариерите между хората, обусловени от историческия контекст или от различията в народопсихологията на различните нации. Разсъжденията по темата породиха в мен убеждението, че трябва да създам среда за обитаване, в която границите и преградите в стереотипната им форма не съществуват; среда стимулираща хората и подтикваща ги към социализация, събиране, среда отворена както към хората, така и към природата- естествено или изкуствено вплетена в градския пейзаж. За мен стана приоритет връзката и комуникацията, а не преграждането (по-скоро преодоляването му). Връзката между пространствата (физическа, сетивна); връзката между елементите на средата за индивидуално обитаване и колективно събиране;

След детайлно проучване на територията и нейната история, става ясно, че изграждането на сграда за представители на дипломатически корпуси именно на това място е исторически предпоставено и оправдано. През 1961г. проф. арх. Васил Вълчанов е главен проектант на ж.к. „Ленин“ (днешен ж.к.„Яворов“ ), в изграждането на който за първи път се решават проблеми, свързани с цялостното устройство на жилищния комплекс. Именно там, сред нискоетажните монолитни жилищни структури, той проектира 12 етажна сграда на БОДК, свързана с емблематичния за времето си ресторант „Ропотамо“, превърнали се в отличителни символи на района. В непосредствена близост е построен още един блок на БОДК, но и двата не са запазили предназначението си до днес. Двете сгради и Министерството на Външните работи очертават един изключително тематичен контекст на средата

Проследявайки историята на мястото още по-назад във времето стигаме до 1921г., когато е отворил врати Висшия селскостопански институт „Г.Димитров“. Той държи седалището си там до 1977г., когато окончателно е преместен в Пловдив, но оставя след себе си в наследство своите оранжерии, които в хода на времето се превръщат в овощни градини. Изхождайки от тази историческа база съм се опитала да възродя заложените през годините функции на този терен, повратна точка между природа и култивация. Сградата, сякаш изниква изпод оранжериите на аграрния факултет издигайки ги на пиедестал, в знак на уважение към природата, в чието равновесие се е намесила.

В района на строителния парцел има изключително съсредоточие на обществена активност. Предвид ъгловото разположение на парцела, можем да твърдим че той се намира точно на границата между обществената зона и 2 жилищни такива. Взимайки под внимание и обществената роля на дипломатите в обществото, т.е. имайки за задание да проектираме жилищна група за „общественици“ се надига логичният въпрос за въздействието, което искаме да постигнем в тази среда на мегаструктури от една страна и ниско традиционно жилищно строителство от друга.

Поглеждайки в по-общ план забелязваме, че теренът ни се намира на още една пресечна територия – между природното пространство (макар и култивирано) и жилищния комплекс. В този ред на мисли стигаме до заключението, че нашата сграда трябва да се съобрази с противоречивия сграден фонд, в чийто контекст се намира и в същото време да отговори с уважение на природните дадености.

Така от ситуационния анализ извеждаме два основни контрапункта, които в последствие ще предадат характер на проектираното здание: обществено-жилищно; жилищно-природно.

Първоначално сградата изхожда от четириъгълник определен от границите на строителния терен. Но четириъгълната форма е интровертна, насочена към вътрешността си-което влиза в противоречие с разсъжденията относно екстровертността, която искам да постигна. Това предопределя „разцепването“ на сградата по вторичния диагонал и ориентирането и на двата композиционни елемента на юг. Така се осигурява освен насоченост „навън“ на композицията, така и максимална визуална видимост към планината. В югоизточно направление сградата „изтича“ към пространството пред зала „Универсиада“, което считам ще бъде облагородено и ще се превърне във важен събирателен пункт в София. В отговор на намерението за възраждане на някогашните ботанически градини, покривите се озеленяват. За да придобият собственост и живот тези пространства (на култивирана природа) покривът образно се разчленява и потъва стъпаловидно придавайки на всяка новополучила се градина отделен собственик. Това гарантира по-добрата им подръжка и прави връзката с природната среда по категорична.

В отговор на желанието за сформиране на значими социални пунктове в самия комплекс изнасям вертикалната комуникация извън обема на сградите в пространството между тях. От една страна това води до минимализиране на вертикалните комуникационни щрангове, а от друга създава открити пространства, но в климатизирана зона, където хората ще могат да се срещат, да комуникират и да се наслаждават на хубавата гледка към планината. Потоците от хора се събират и разделят без да се преплитат. Пасажите определят индивидуално входно пространство към всеки апартамент, т.е. собственика знае къде посреща и изпраща гости – територията придобива собственост. Комуникацията губи безжизнената си роля на ничие пространство от коридори и стълбища, превръщайки се в социално живо пространство.

Покритите пасажи обвързват двете сгради в една структура, отговаряйки адекватно на монолитния характер на обществените здания около нея и заедно с това очертават открито площадно пространство в сърцето на комплекса. Така получаваме три степенувани обществени пространства по диагонал със свободна връзка помежду си чрез пробиви в сградите.

Апартаментите са три основни типа. Всички са с изложение на две фасади, което прави микроклимата им изключително благоприятен. Отдръпването на сградата във височина създава условие за просторни външни тераси към мезонетните жилища, увенчаващи постройката. Част от тези тераси отдавам на т.нар. зимни градини, които олицетворяват идеята и възраждат спомена за оранжериите, някога намирали се на това място.

Водещ мотив при проектирането на самите жилища е мотивът за непрекъснатостта на пространството и движението. Като основна цел съм си поставила архитектурната разходка от входа на сградата до който и да е пункт да не среща пространствени тупици и задънки. Това прави апартаментите изключително планово гъвкави и осигурява простор и достатъчно въздух за обитаващите ги. Движението и визуалната връзка между помещенията са безпрепятствени. Пътят на слънчевите лъчи през целия обем на апартамента също е съзнателно търсен ефект. Това осигурява подходящо ослънчаване в дневните пространства през целия ден. С тези похвати се стремя да постигна внушение за свобода, цялост, хомогенност, непрекъснатост.

Фасадните решения са по-удребнени и детайлни откъм вътрешните дворове и по-окрупнени откъм булевард „Шипченски проход“, където високата скорост на преминаване покрай сградите позволява цялостното възприятие само на по-едромащабните такива. Това обединение съм постигнала чрез използване на т.нар. двойна фасада, която е спомагателен елемент при осигуряването на благоприятен микроклимат в сградата. От една страна се създава въздушна възглавница, която държи температурата в сградата в по-тесни граници, а от друга в комбинация с зимни градини изградени като щит пред цялата фасада, има шумо и звуко-защитна роля. Това е много важен момент в изграждането на сгради в подобна интензивна зона подложена на акустично и въздушно замърсяване от висока степен.

Ъгълът на Г-образното тяло е широко дискусионна тема. Като пресечен елемент на два обема за мен той трябва да приеме и различна функция. Този ъгъл, от който се осъществява и влизането в сградата, натоварвам с обществени функции. Визуално и смислово той е разделен на три обема във височина както следва – входно пространство, конферентна зала, сладкарница. Те навлизат към вътрешността на комплекса подчертавайки входа на сградата и създавайки силен значещ елемент привличащ вниманието отдалеч..

Заданието за проектиране на жилищна група за дипломати залага изграждането на 50 жилища с висок стандарт на обитаване. Но как би трябвало да виждаме и разбираме това изискване? За мен подобна среда за обитаване трябва да предизвиква отзвук в сетивата и да събужда у човека стремеж към по-хармонично съществуване, освободено от прегради-във физически и психологически аспект; среда, която обръща хората един към друг, към природата, към града..

арх.Зорница Стоянова

Университет: УАСГ
Специалност: Архитектура
Год.на завършване- 2014г.
e-mail: stojanova.zornitsa@gmail.com
Портфолио: zstojanova.eu

Регионална колегия София област към Камара на архитектите в България стартира нов раздел на своя сайт „Дипломни проекти“, който да даде възможност за медийно представяне на дипломни работи на всички желаещи да се включат в инициативата архитекти, ландшафтни архитекти и урбанисти. Годината на завършване е без значение. До голяма степен в дипломните си проекти ние представяме за първи път своите идеали и даваме свобода на възможностите си, нека смело всеки от нас представи своя старт.

Желаещите да представят своите проекти, нека изпратят на офисния ни имейл office@kab-so.com своето име,специалност, университет, година на завършване, кратко описание на своята концепция, както и до 16 броя jpg файлове с максимален размер на един файл 2МВ. Можете да изпратите също така своя снимка и координати – телефон, имейл, сайт.

Проектите могат да бъдат изпращани до 15 април, като публикуването им ще се осъществява до една седмица след изпращането на цялата информация.

Надяваме се тази изява да бъде полезна за младите колеги, както и за всички които ще се запознаят с тях.

„Водата е движещата сила в природата“
Леонардо да Винчи

Културният център

Културният център е сравнително нов тип сграда, необходима на съвременния свят в ерата на технологиите и дигитализацията. По своята същност това е едно място за учене, развитие, четене, творене, културен обмен и облагородяване. В този смисъл този тип сгради трябва да разполагат с широк набор от помещения и зони, предлагащи на посетителите свободно да извършват посочените по–горе дейности и активности.
В глобален мащаб Културните центрове стават все по-актуана тема и доказателство за това е броят на организираните Международни Архитектурни конкурси на тази тема – те са над 30 за последните 5 години, организирани във всички краища на света.
България изостава значително в тази посока. На територията на страната ни няма нито един Културен център, функциониращ според нуждите на обществото, предлагащ горепосочените изисквания и отворен за свободно ползване.  Дори Националния Дворец на Културата не може да бъде посетен, извън рамките на организираните в него концерти и изложения.

Пловдив

Изкуството и културата са в основата на градската идентичност на това място.

Това е един от основните културни региони в страната ни. Тук се провеждат ежегодно мащабни събития като „Международния панаир“, Международния Театрален Фестивал „Сцена на кръстопът“, Телевизионният фестивал „Златната ракла“,  Ежегодния фестивал „Нощ на музеите“ и мн. др. Също така в града са запазени обекти с важна историческа стойност : Античният театър, Римският одеон, Агората, Римският стадион, късноантичната крепост „Ейрене“ и др. Всичко това превръща Пловдив в една магична комбинация от история, култура, изкуство и традиция.

Ситуация

Теренът за проектиране, който съм избрала е със стратегическо значение за развитието и функцията на града и региона. Това е о.Адата на р.Марица, на границата между Централната градска част, Панаирната палата, Северния и Източния жилищни райони.

Ревитализирането на крайбрежната зона и обособяването на една динамична социална и културна среда на това място би довело до обединяването на отделните зони, подобряване на комуникацията между тях, приближаване на хората до реката и природата, което от своя страна би довело до повишаване качеството на живот и нивото на комфорт в града и региона.
От друга страна изграждането на културен комплекс на това място би било ключово за развитието на инфраструктурата, културната политика, туризмът, опазването на околната среда и устойчивостта на регионално и дори на национално ниво.

О.Адата и р.Марица

Към днешна дата р.Марица е забравена от хората. Тя се възприема като една преградна стена между отделните части на града. Напук на всички твърдения, че животът и културата се зараждат около водни басейни, реките в България са напълно изоставени и занемарени; вместо да събират, те разделят и отблъскват хората. Показателен е случаят с р.Марица.

Анализът на ситуацията показваредица негативи:неподдържане на речното корито, непостоянно и ноконтролирано водно равнище, водещо до чести преливания и наводнения в периферните зони, недостъпност на адите (системата от острови по реката) и др. Въз основа на това проектът излиза от обхвата си , предлагайки идеи за облагородяването и ревитализирането на зоната. Те включват изграждане на водни шлюзове при бул. “Цар Борис III“ с цел регулиране и пречистване на водата; ремотиране на съществуващи, но неизползваеми водни преливници, непосредствено след о.Адата, рехабилитация на речното дъно,почистване и озеленяване на реяния бряг и островите, изграждане на контактна зона при площадния мост на бул. „Цар Борис III” с подход към крайбрежната зона,  изграждане на пешеходни алеи по бреговете и мостове над реката, изграждане на декинг по северния бряг с възможност за обслужване на лодки и водни колелета, за разходка в реката и др.

Концепция

От казаното дотук, основните аспекти, върху които акцентира идеята за изграждането на културния комплекс се свеждат до следното:

Изграждане на културен мост – връзка между двата бряга и Експониране на водата – запознаване на хората с р.Марица, нейната същност, история, както и възможностите за нейното облагородяване и развитие. Това се осъществява веднъж, чрез стандартни и интерактивни методи в обособените за това зони вътре в Културния център и втори път в екстериора – чрез изграждането на гигантска водна инсталация, представляваща плитко езеро на покрива на сградата, изливащо се по две от фасадите под формата на водопад.

По този начин проектът се стреми да бъде символ на трансформацията не само на едно изоставено и забравено място, но и трансформация в мисленето на едно общество.

Сградата

Сградата се развива на нивото на активната зона на града като мост, свързжащ южния и северния бряг; града и панаира. Тя е изградена от три обема :

– един транзитен – т.нар. „Културен мост“, изпълнен с временни изложби, зони за информация и комуникация и зони за почивка;

-втори,в който се развиват всички зони, свързани с популяризиране и развитие на културата и изкуството – зони за изложбина традиционно изкуство и фотографии, медиатека със зона за представяне на нови филми, читалня с изложбена площ за нови заглавия и автори, „Музейна водата“, акцентиращ върху р.Марица, както и съпътстващите ги зони за почивка и рекреация;

– трети, обособен като образователен център в който са поместени зали за обучения, презентации и конференции, както и мултифункционална зала, с капацитет от 500 зрители, която може да бъде използвана както за частни събития, коктейли и презентации, така и за публични събития, дебати, представления и прожекции.

Акцент в проекта е изграждането на т. нар. „Музей на водата“, насочен към експонирането и запознаването с реката и водата като цяло. Той се развива на две нива. Първото е специализирано да „покаже“ и „разкаже“ на посетителите за р.Марица. Обособена е зона с аквариуми, в които са експонирани специфичните представители на нейната флора и фауна; също така интерактивни инфрмационни панели и фотографска изложба с кадри на реката. Второто ниво е насочено към опознаване на самата вода и представя нейните разновидности и състояния. Обособени са няколко различни зони и зали, като например зона с „Епроветки с водни проби“ от различни водни басейни, ледена зала, прожекционна зала,  и панорамна зала за симулация на подводни разходки. Двете нива са обединени от панорамна разходка по система от рампи и ескалатори в неклиматизирана дупка между четири водни завеси, наречена „В сърцето на водопада“.

„Реките изглежда са нещо вълшебно. Вълшебна, движеща се и жива част от самата Земя“

Лаура Гилпин

Пространствено решение: Вече съществуващото промишлено хале е преустроено в шоу рум на фирма за интериорен дизайн.
Големият пространствен обем на сградата е решен в две нива, които видоизменят иначе стандартната промишлена сграда/хале/. В първото ниво се помещават изложбените части за осветителни тела, настилки, мека мебел, корпусна мебел, спално обзавеждане и битови предмети.Те са разположени в открити, полуоткрити, както и самостоятелни пространствени зони, чиято цел е единство на пространството, но разнообразие на зрителното възприятие.

Останалите зони за първото ниво са администратияния отдел, проектантския отдел, обслужващи помещения, както и санитарни помещения. В основното помещение е използвана саморазливна настилка, както и ламинат за изложбената зона за мебелите, която спомага за по-доброто им възприемане в контекст на жилищно помещение. Същата задача изпълняват и леките преградни стени, които целят мащабно възприемане на интериорите.

Второто ниво е решено под формата на галерия,  която спомага за момента на “изненада” при прочита  на големия пространствен обем.  Функцията й включва помещаването на кафе-бар с обслужващи спомагателни помещения, както и изложбени части за дребни битови предмети. Останалите помещения са конферентна зала, търговския отдел , имащ задачата да работи с корпоративни клиенти, както и директорската част. За галерията са използвани гранитогресни

плочи с размери 100/100 см. редени без фуга, а останалата част от второто ниво е с линолеум за настилка.

Цветово решение, формообразуване и идеи: Решен е във вечно актуалната черно-бяла гама напълно подходяща за нуждите на сградата и удовлетворяване на изложбената функция. На отделни места са използвани цветови акценти в класическо червено и тревисто зелено. Изграден е от чисти геометрични линии. Освен цветовите акценти са приложени и светлинни такива. Линейните светлинни акценти са постигнати както чрез луминисцентно, така и чрез диодно осветление в зависимост от необходимостта от интензивност на светлината.

Основен мотив във интериора са декоративните метални решетки, които успяват да осигурят както визуално сепариране на пространствата, така и единност и възможност за по-лесна ориентация на клиентите. От друга страна те общуват с вече съществуващата видима стоманена конструкция на сградата, която е запазена. Освен декоративен елемент те могат да се прилагат и като основен елемент за оформяне на изложби (битови предмети, керамика, декоративни елементи, картини и т.н.).

Материали: Използваните материали са предимно MDF,  метал и стъкло. Леките преградни стени са изградени от гипсокатрон, основни разделителни елементи са металните решетки. Двете интериорни стълби са изградени отново от метал и стъкло. Настилката на първо ниво е саморазливна  и ламинат за основната зала, а в административния и проектантски отдел са използвани ламинат и линолеум. Санитарните помещения са с гранитогресни плочи. Галерията на второ ниво е с гранитогресни плочи за настилка, а останалите помещения са решени отново с лунолеум и ламинат. В конферентната зала е приложена отново саморазливна настилка. Стените и в двете нива са третирани с вододисперсна боя и минарална мазилка.

Основна цел: Основната цел на преустройството е създаване на монохронно, неинтензивно  пространство, което да осигури възможност за изложба на разнообразни по обем и цветови характеристики предмети. В същото време „халето” има за цел да създаде разнообразни пространства, които да успеят да задоволят интереса на посетителите.

арх.Кристина  Маринова

Университет:УАСГ
Специалност: Архитектура
Година на завършване:2010
Тел: 0889717353
сайт bondart.eu
e-mail: k_marinova@bondart.eu

Дипломната работа разглежда чуждата и родната практика по обновяване на жилищни комплекси, като прилага изведените добри практики за разработката на организационен модел и пространствена концепция за обновяване на ж.к. Левски Г. В рамките на проекта се изработва ГИС база данни, пространствени 2D анализи и 3D визуализации.

Комплексите концентрират както социално-икономически проблеми, така и физически и управленски предизвикателства. Като резултат от политическите и социалните промени в България през 90те, комплексите стават почти невъзможни за поддръжка и обновяване, поради:

–          Приватизираните апартаментите, в сгради върху общинска земя

–          Реституирани имоти и разпокъсаната имотна структура

Разработката разглежда предимно европейската практика по обновяване на жилищни комплекси и по-подробно – комплексът Долфинхаус в Дъблин, Ирландия, който демонстрира формирането на трайни партньорства между общината, гражданите и специалистите в сферата. Използвайки наличните стратегически документи и програми в България и ОУП на град София и Столична община, дипломната работа предлага организационен модел и пространствена концепция, чрез които да бъде обновен ж.к. Левски Г.

Организационният модел предлага структура за изграждане на партньорства между участниците в обновяването на ж.к. Левски Г и начина на тяхното взаимодействие. Пространствената концепция залага на приоритетни мерки и проекти, използвайки текущите тенденции за развитие на територията. Концепцията извежда две приоритетни зони на развитие: Зона 1, обединяваща основно услугите и бизнеса и Зона 2, която се фокусира върху публичните пространства, пешеходно ориентираните услуги и отдиха.

Дипломната работа  е разработена в рамките на студентски обмен по програма Еразъм, между УАСГ- София и Университетски Колеж Дъблин.

Дипломи ръководители: Проф. д-р. арх. Веселина Троева (УАСГ), Проф. Зорица Недович-Будич (UCD)