Природата ни дава една уникална суровина с устойчиво развитие, която ние сме длъжни да оползотворим. Овчата вълна притежава всички строително – физически свойства на здравословните изолиращи влакна – екологичен и технически материал с  изключителни топлоизолиращи качества, отличава се чрез своята висока способност за дифузия . По този начин помещенията дишат, също така създават здравословен климат в помещенията.

Освен това вълната пречиства въздуха за много кратко време от миризми  и вредни вещества като например мравчен алдехид.

Така също е и много хигроскопична. Тя привлича влагата в стаите и може да поеме до 33%  от собственото си тегло изпарения, без да загуби от изолиращите си качества и не става мокра. Вълната запазва своята пухкавост, без да влияе вредно на строителните материали. Причината е уникалната структура на протеиновите влакна, от които тя се състои. Тя еводоустойчива – качество, което е много важно за ситуации в които се образува много концензирана вода.

Иновацията бе показана на престижното международно специализирано изложение „Bauen & Energie 2016“ във Виена.

Другото предимство на вълната е, че протеиновите й влакна не са храна за мухъл, плесени и др. За този проблем можете да забравите, ако си сложите вълна като изолиращ материал, смятат специалистите.

Малко известен факт е, че вълната притежава и изключителни звукоизолиращи качества. Вълната има много добризвукопоглъщащи качества при много акустични сутуации. Дори таванът може да се облицова с нея. Не случайно все повече модерни архитекти и строителни предприемачи я използват в училища, офисни сгради и конферентни зали, както и в частни домове, особено, когато има различни шумни инсталации.

Също така тя осигурява много добра защита от пожар. Естествените влакна на овчата вълна имат температура на самозапалване от 560 до 600 градуса по Целзий. Тази стойност е 2 пъти по-висока от тази на дървото – 270 градуса. В същото време вълната се стопява от източника на топлина без да капе, т.е. продуктите от вълна нямат нужда от допълнителна защита, която да предпазва от пожар и постигат изключителни резултати при европейските тестове.

Вълната пречиства и въздуха. Тайната й за тази способност се крие в кератина – основен протеин, от който се състои вълната. Аминокиселините, от които се състои могат да поемат вредни вещества – мравчена, алдехид или формалдехид като се стига до химична реакция, при която вредните вещества се свръзват директно и биват обезвредени от аминокиселините на кератина.

Овчата вълна е единственото по своята същност природно вещество, което едновременно ни държи топло, пази от жега, студ и влага, което е доказано от хилядолетия. Ако погледнем животните, те самите могат да бъдат доказателство, че с това руно издържат на всякакво време.

Може да се използва за изолация на под, стена, таван, покрив, ново строителство или при санирането на сгради. Вгражда се лесно и бързо, добавят още специалистите. Не по-малко предимство е, че няма нужда от допълнителни изкуствени примеси. Тя притежава екстремна еластичност, което й позволява да напасне формата си според тази на конструкцията.

Може да се използва и като уплътнител – например при сауни.

При алпийския стил, в някои райони на Австрия има практика да се смесва овчата вълна с гъши пух за изолация на дървените стени и така в стаите става също много топло и уютно.

Източник на информация: www.ka6tata.com

Това ще бъде може би най-високата сграда в Северна Америка, а може би и в света, направена от дърво, а не с традиционните строителни материали. Изразът небостъргач от дърво може и да звучи твърде пресилено за свикналите с бетона и стоманата жители на големите градове, но архитект Mайкъл Грийн е разработил проект за такава модерна сграда с иновативна технология, която според канадското издание Global News Online вече е влязла в строителните планове на Ванкувър.

Майкъл Грийн казва, че очаква до 5 години да бъдат построени повече сгради с височина между 10 и 30 етажа, в които ще се използват слоести дървесни продукти (т.е. продукти на основата на дървен материал, слепен по подобие на шперплата). Но за да се случи това, е необходимо да се променят законовите изисквания в строителството, валидни в тази част на страната, според които височината на сградите от дърво е ограничена до 6 етажа и които всъщност се отнасят до по-стара технология.

Проучване на архитект Грийн показва, че слоестите дървени греди и плочи с ширина до 1.2 м, дебелина 18 см и дължина 19.5 м имат качества подобни на бетона и стоманата и в много случаи могат да ги заменят. Сградата, построена по този начин, ще бъде по-лека, сравнима по цена с изградената от бетон и стомана, но много по-природосъобразна от нея.

Тя ще бъде и много по-устойчива на пожар от обикновените дървени сгради и ще отговаря на същите изисквания, като конвенционалните сгради със същите мащаби. При пожар на повърхността на този дървесен материал се образува овъглен слой, който всъщност е пожароустойчив и предпазва вътрешността непроменена – по проект елементите се изработват с по-голям размер, за да се предвиди тази възможност. А последните разработки с напречно слепена слоеста дървесина създадоха строителен материал с всички качества на масивното дърво, но без да изискват унищожаване на големи дървета.

Дървесината, която ще се използва в проекта, ще е добита от устойчиво управлявани гори – това означава материал, който винаги ще бъде наличен, за добива му се използва местен труд и не се изискват високи транспортни разходи. Докато производството на бетон е отговорно за 5 до 10 % от емисиите на въглерод, а производството на стомана – до 4%, то при изработването на тези нови дървесни продукти той е значително по-малък.

Проектът се нарича Tall Wood и всъщност се основава на многовековни традиции – високи дървени сгради съществуват отдавна – още преди 1400 години в Япония например са изграждани 19-етажни пагоди, които все още съществуват, при това във високосеизмичен район с голяма влажност на въздуха. Разликата е в това, че от масивно дърво сега се преминава към нови, специално разработени високотехнологични слоести продукти на основата на дървесина, добита от устойчиво стопанисвани гори – т. нар. масивни дървени панели са наричани „бетонът на 21 век“.

Както казва урбанистката Йорданка Колева „Всичко се свежда до начина на мислене. Реорганизирайте структурата на дървото….и ще стане както с графита и диаманта. Канада е стигнала до диаманти…“

PDF с подробна разработка на проекта можете да изтеглите от тук

Информацията за статията е взета от сайта www.dnevnik.bg , а снимките от www.treehugger.com