За голяма част от българската общественост и представителите на архитектурните среди името на инженер Румен Йорданов нашумя по време конкурса за пасивна къща в с. Лозен край София, който приключи през април тази година. Инженер Румен Йорданов в екип с архитект Христо Станкушев и арх. Светослав Мичев, спечелиха първо място в конкурса. С него разговаря арх. Гергана Барабонкова, специално за последователите на Energy + International.
Моля, разкажете ни нещо за себе си. Кой е Румен Йорданов?
Роден съм във Варна. Завършил съм Техническия Университет в София и Института за Науки и Технологии в Хонг Конг. Накратко, аз съм инженер сградни системи и ESD консултант. Други факти за мен – обичам да свиря на пиано, да пътувам и да строя по-добри сгради.
Бихте ли ни обяснили с едно изречение какво означава AEE, Asian European Engineering Ltd?
AEE бе основана преди две години в Хонг Конг и комбинира дългогодишния опит в сградните системи в Европа и устойчивия дизайн в Азиатско – Тихоокеанския регион.
Много професионалисти в България не виждат предимствата да специализират в областта на устойчивата архитектура, енергийната ефективност и пасивните сгради, защото не смятат, че може да приложат тези знания в сегашната обстановка в България. Какво Ви накара да изберете да специализирате в тази област и каква е разликата да бъдете консултант по устойчиво развитие в Хонг Конг?
В момента строителната индустрия в България най-вече се фокусира върху намаляването на капиталните разходи и неща като дългосрочни оперативни разходи и въздействието върху околната среда не се разглеждат като основни фактори. Сертификатите за зелени или устойчиви сгради не са решаващи фактори при определянето на цената на жилищните или търговските имоти. Също така наредбите в България не изискват устойчив анализ по отношение на енергията, водата, материалите и др. Нито пазарът нито законодателството се насочват в тази посока и вероятно професионалистите са прави да казват, че не е от значение да се трупат познания в тази насока. Въпреки това, поради игнорирането на концепциите за устойчиво развитие, представителите на инженерната и архитектурната индустрия губят конкурентноспособност на международния пазар. Разбира се, друга последица е, че е качеството на местния сграден фонд не е толкова добро, колкото би трябвало.
Важно е да се разбере, че устойчивото развитие не е нова или отделна дисциплина, то по-скоро е естествено допълнение към всяка традиционна дисциплина на сградните науки. Моят интерес към устойчивото развитие започна много отдавна покрай родителите ми, и двамата от които са инженери по сградни системи. По-късно завърших обучението си в Хонг Конг и започнах кариерата си там, когато устойчивото развитие беше много гореща тема и беше приоритет за всяка инженерна или архитектурна компания. В момента устойчивостта е изискване за всеки строителен проект. Стратегическата роля на Хонг Конг позволява на консултантите тук да имат достъп до широк кръг от проекти в Тихоокенаската част на Азия в допълнение на местните проекти. В този регион се правят значителни усилия в развитието на устойчивото строителство посредством наредби, стандарти и рейтингови системи като Сингапур, Австралия и Хонг Конг са най-ярките примери сред множеството други, които развиват местни стандарти за зелени сгради.
Бихте ли ни казали нещо за Вашите впечатления и опит, придобити по време на конкурса за пасивна къща в България. Какви според Вас бяха качествата на Вашия проект, които спомогнаха той да бъде избран за победител в конкурса?
Нашият екип отдели нужното внимание и на сградните системи и на архитектурата. Това беше ключовата предпоставка за разработването на цялостния проект. Тъй като конкурсът беше специално обявен за Пасивна Къща, нашата основна цел бе да следваме и изпълним изискванията на стандарта. Преминахме през три различни варианта за форма и ориентация докато изберем окончателния вариант. Същият процес беше приложен за всички останали компоненти на сградата и ние стриктно следвахме посоката от общото към детайла. Заедно със специфичните особености на пасивните къщи, ние приложихме множество други международни концепции и стандарти за зелени сгради, които бяха подходящи за този проект. Тези характеристики обогатиха проекта и дори надхвърлиха показателите на типичната Пасивна Къща, която основно се фокусира на енергийната ефективност. Ние също така приложихме детайлни компютърни анализи (енергийни симулации, CFD и модели за дневна светлина) за да оптимизираме сградната обвивка, вътрешното разпределение на пространството, естествената вентилация и осветление. Опитахме се да представим проект, подкрепен с анализи и данни за очакваните показатели.
Ако трябва да направите този проект отново какво бихте променили?
Поради ограничението във времето, не успяхме да подготвим анализ на разходите и анализ на жизнения цикъл. Решихме, че за целите на този конкурс, те не са от съществено значение. Въпреки това, ако отново имаме възможност да разработим проекта, бихме представили повече информация относно осъществимостта и периода на изплащане на всеки един от предложените елементи.
Какво ще кажете за останалите проекти от конкурса? Имахте ли проект фаворит?
Конкурсът привлече много проектантски екипи и за нас беше голямо удоволствие да разгледаме всеки един от проектите. Всички те имаха интересни идеи, но много от тях не бяха развити до техния пълен потенциал. Също така малко проекти представяха количествени характеристики, за да оправдават наличието на дадени елементи. Като добри примери бих посочил проектите на Артур Алмейда и Джоанна Коста и проекта на арх. Кунчо Цилков.
Какъв е Вашият съвет към младите архитекти в България, които навлизат в областта на устойчивите, ниско енергийни и пасивните сгради? Според Вас от какво значение има обучението, за да станат експерти в тази област?
Тези тенденции са за ефективно използване на ресурсите и оптимизирана ефективност на сградния фонд. Те могат само да добавят стойност към строителния проект и не противоречат на другите аспекти на традиционните сградни науки. Както споменах по-рано, опитът в тези области може само да увеличи конкурентоспособността на българските професионалисти на международния пазар.
Що се отнася до обучението, няма съмнение, че то е важно. Много университети по целия свят включват устойчивото проектиране в техните учебни програми и дори предлагат образователни степени, посветени на тази тема. Въпреки това, за младите специалисти е важно да приложат тези знания още като започват своята кариера, тъй като обучението без практика е недостатъчно. Ето защо, само търсенето на тези услуги от строителната индустрия може да изгради такива експерти.
Бих препоръчал на всички млади специалисти да бъдат информирани и да следят устойчивото развитие по цял свят, защото добри примери могат да бъдат намерени навсякъде. Също така е много важно да се съсредоточат върху местните проблеми, където да се намерят подходящи решения. Много е подходящо да следват мисълта “Мисли глобално, действай на местно ниво”.
Бихте ли ни дали информация за текущата енергийна политика в Китай? Как тази политика се прилага при енергийната ефективност на сградите?
Китай и Хонг Конг имат различни правни системи и следователно различни строителни разпоредби и стандарти. Принципът на Китай за рейтинга за зелени сгради е известен като “три-звездна система” и официално се назовавa 绿色建筑评价标准 . В допълнение на това, изискванията за енергийна ефективност са въведени в редица национални и местни наредби. Минималните изисквания за мощността на вентилаторите, ефективността на съоръженията, подаването на пресен въздух и др. са задължителни за всички нови сгради и те обикновено са включени в документацията при проектирането на сградите.
Въпреки това, често предприемачите или собствениците на сградите и операторите имат собствени вътрешни изисквания, които надхвърлят нормативните изисквания. Някои от големите предприемачи инвестират в собствените си паркове за научноизследователска и развойна дейност, където те тестват енергийно ефективни и устойчиви технологии и материали и след това ги приемат като техни стандартните практики. Ролята на държавните институции, които работят върху регулации и стимули е гъвкава и може да бъде тема на дълга дискусия.
Хонг Конг има различна рейтингова система за устойчиво развитие BEAM Plus, която не е задължителна. В допълнение на това има Стандарти за сградна енергийна ефективност, които пряко се отнасят до сградната обвивка, отоплението и вентилацията, осветлението, асансьорите и електрическите инсталации. От скоро стартира нова Наредба за енергийна ефективност, която налага значителен брой строги изисквания за всички нови сгради и въвежда график за задължителни енергийни одити за всички съществуващи сгради.
Властите в Китай и Хонг Конг предоставят редица ръководства, материали и примери за добри практики в областта на устойчивото развитие, които са от полза за специалистите.
Разкажете ни за Вашата работа в областта на пасивните сгради. Работите ли върху проекти за Пасивни Къщи в момента?
В момента нямаме проекти, които предстои да бъдат сертифицирани по Стандарта на Пасивните Къщи, обаче, за проекти, които имат строги цели за енергийна ефективност, ние обединяваме различни подходи и концепции от стандарта за Пасивните Къщи.
Колко Пасивни Къщи са построени в Китай?
Трудно ми е да отговоря на този въпрос.
Лесно ли е според Вас да се убеди един клиент да избере енергийно-ефективен дизайн, в сравнение с конвенционалния дизайн? Какъв е подходът ви към клиент, който не вижда предимствата на енергийната ефективност за неговата сграда?
Почти всички клиенти, които търсят нашите услуги всъщност се интересуват от някакъв вид енергийна ефективност и дизайн, съблюдаващ опазването на околната среда или сертифициране. Обикновено най-добрият начин да се представи енергийно-ефективен дизайн е чрез анализ на разходите и ползите, което показва колко са спестяванията и за колко време може да се възстанови вложената инвестиция. Разбира се всичко зависи от това, какво се счита за „конвенционален дизайн“. Също така е много важно представянето на ползите от устойчивия дизайн да е съобразено със събеседниците, т.е. различен подход се изисква при комуникацията с обитателите, проектанския екип, фасилити мениджъри, висшия ръководен състав или други страни.
Какво да очакваме да видим от Вас през следващите няколко години? Планирате ли да работите или да консултирате проекти в България?
В България нашите партньори от Аргус’91 са утвърдени инженери на сградни системи и заедно с тях ние разширяваме работа ни по местни проекти. Заедно с арх. Христо Станкушев от dontdiy, също работим върху няколко проекти в България и се опитваме да популяризираме устойчивия дизайн като неразделна част на проекта. Накратко, с нетърпение очаквам разработването на качествени проекти в България.
Освен това, аз се намирам в Хонг Конг и работя най-вече в Китай и Сингапур. Освен върху търговски проекти, в момента участвам в развитието на онлайн инструмент за BEAM Plus в Хонг Конг, а в бъдеще се надявам да имам шанс да допринеса и за развитието на българските стандарти за устойчивост.
