СИТУАЦИЯ
Мястотото за проектиране на архитектурно училище е най-големия остров на река Марица – Адата, който се намира в гр.Пловдив. В момента той е необитаем и трудно достъпен.
Пловдив има 7 района. 6 от тях са южно от Марица и 1 северно. На изток от острова са разположени едни от бедните и западнали райони- Източна индустриална зона и Столипиново. Принципно не се очаква да има голям пешеходен поток от северния район на Пловдив, единствено Пловдивския панаир е зона в този район, откъдето биха дошли големи групи хора. Главният поток е от юг.
Островът е разделен от основна пътна артерия на града, високоскоростният 6 лентов път минава като мост, на 10м над острова, движението е интензивно, нивото на шума високо и е неподходящ за достъп до острова. В момента това е единственият пешеходен достъп до острова.
Разположението на съществуващите мостове по Марица, показва огромното разстояние западно от остров Адата, в което липсва какъвто и да е мост и следователно връзка между южния и северния бряг.
Районът около острова е западнал, самият остров е необитаем и пустеещ, Пловдивският панаир няма вход за посетители от южната страна и изцяло е загърбил Марица. Самото корито на реката е неподдържано. На южния бряг има новопостроена жилищна кооперация на 12 етажа /в непосредствена близост до супермаркет Билла/.
В района има много зелени площи, но са пустеещи и неподдържани, коритото на реката подлежи на корекция.
Спирките на градския транспорт не се намират на бул. Марица, а на успоредния му вътрешен булевард. Подходящо би било да се подсигури пряка пешеходна връзка с бъдещи парк.

Мостът е на близо 10м. над острова, трафикът е изключително натоварен и не е подходящ за пешеходна и автомобилна връзка с острова. Максималното ниво на реката е 1,5м. под нивото на осторова /който е заобиколен от подпорна стена/. Трябва да се предвидя специални мерки за високи подпочвени води. Разликата между височините на бреговете е 1 и 2м. Евентуален бъдещ мост не би бил възпрепятстван от тази минимална разлика в нивата.

КОНЦЕПТУАЛНИ ИДЕИ – ПАРК:

– Площадно пространство на мястото на събирането на двата лъча на мостовете
– Обособяване на 5 къта -спорт, тих към, водни атракционни, лятна сцена и вторичен център
– 2 симетрично разположени точки, от които стартират алеите, свързващи кътовете
– строго геометрична алейна мрежа, комбинирана с пейзажна алейна мрежа
– водни елементи
Проектирам 2 моста към острова. Южният мост е главния и по него ще се осигури и автомобилен достъп, който ще бъде ограничен само до подземния паркинг на сградата и за пожарна. Алейте около училището и по моста са с усилена настилка. Северният мост ще е само пешеходен и ще бъде на по-високо ниво над водата, за да може да се осигури евентуално преминаване на лодки под него. Осовите линии на двата моста се събират и разделят острова като отделят часта на училището и парка. На мястото, където се събират осите, предвиждам площад.
В северната и южната част на площада, от точката където свършва оста на моста и започва площада проектирам алеи съответно до: 1/ вторичния център, 2/ мястото с водни атракциони /северния площад/, 3/ площада със сцена/ на юг/ и 4/ тихия кът/най-източната точка/.

Арх. МИХАИЛ АРНАУДОВ

Университет: УАСГ,

Специалност: Архитектура, катедра Обществени сгради

Година на дипломиране: 2014

Контакт: mihail.g.arnaudov@gmail.com

Тел.: 0887 480 996

Архитектурното училище служи за обучение на архитекти, публично представяне на тенденциите и търсенията в областта на архитектурата с голяма художествена и културна стойност. Целите му са многостранни, като посетителите са относително еднородна група хора – специалисти и обучаващи се. С представения проект се търси разширяване на заинтересованите – включване на неспециалисти. Като най-подходящ метод за постигането на тази цел е прието неусетното въвличане  и участие на външни хора в живота протичащ в сградата. Търсен е ефектът на неволния свидетел, който бива привлечен от любопитство към дейностите и събитията развиващи се пред погледа му. Решаването на тези проблеми и свойството на пространствата да служат за възприемането на даден обект или събитие са предмет на дипломния проект.

Ситуацията се намира в град Пловдив, на остров Адата в р.Марица. Налице е изключително буйна и гъста растителност. Мястото е с огромен потенциал за ландшафтно развитие и облагородяване. Също така градът дава исторически и смислови предпоставки за културно строителство. Към терена има заявени строителни намерения изразени в идеен проект за изграждане на пешеходен мост в западната част на острова, правещ връзка между северния и южния бряг на река Марица. Планът за този мост е свързан с облагородяването на острова, изграждане на южен вход на Международен панаир Пловдив и осигуряването на удобна пешеходна връзка през реката. Именно тази идея и нейното доразвиване е залегнала в проекта за „Архитектурно училище“.

В близост до острова са разположени терени с разнообрази функции – Международен панаир Пловдив, жилищни квартали, смесени многофункционални зони, Централните пловдивски гробища. Това многообразие може да бъде групирано в три преобладаващи градоустройствени направления – те служат за основа на композиционното решение. Направленията се изявяват като оси на комуникация. По тяхното протежение е решен и достъпът до училището. Предимство е дадено на диагоналната ос, правеща смисловата и историческа връзка със стария град. По нея е разположен главният вход на архитектурното училище, което е ситуирано в западния край на острова, където ще бъде основният поток хора и социална активност на острова. В същото време това разположение гарантира отличната видимост към училището от цялото поречие на река Марица и способства за открояване значимостта на сградата. Училището се явява транспортен възел за отиващите на острова, преминаващите реката или посетителите на сградата. По този начин то вече участва в ежедневието на всички тези хора. Това разположение осигурява и максималното оползотворяване на останалата част от острова за парк.

В резултат на парковия характер на острова е търсено изчистване от автомобилен трафик. Мястото предвидено за паркинг към училището е разположено на южния бряг на реката, като терена е свободен от постройки. Оттам се очаква да бъде и най-големият поток посетители, поради разположението на град Пловдив спрямо р. Марица. На северния бряг също са предвидени паркоместа, обслужващи южния вход на панаира, училището и парка. При спешни и аварийни случаи е осигурен достъп на коли до острова, като е предвидена достатъчна светла ширина на мостовете, радиуси на завои и наклони.

Избраните композиционни оси и отговарящите им материално мостове предполагат разделянето на обема на архитектурното училище ,според функционалните групи. Образуват се четири корпуса – учебен, аула максима, библиотека и администрация. За обединяващ елемент е използван пръстен, съдържащ в себе си комуникационните и изложбени площи. Това решение способства за образуването на вътрешен двор, който става център на живота протичащ в училището. Съвсем логично следва обособяването на място за събиране, представяне на проекти и провеждане на дискусии на открито. Така решено, форумното пространство с амфитеатрални редове става видимо и будещо любопитството на преминаващите по моста. Главният вход с представително фоайе се намира по главната композиционна ос. Около фоайето са разположени свободните за достъп аула максима и библиотека. В непосредствена близост са постоянната и временна експозиции, както и безпрепятствен достъп до вътрешния двор. Учебният корпус е на  по-тихо и уединено място с благоприятна ориентация – югоизток. На северната страна се намира служебният вход и фоайе. Те осигуряват достъпа до административния корпус, разположените в сутерена книгохранилище, инсталации и обслужването на библиотеката.

Аула максима е ситуирана в югозападния край на архитектурното училище в пряка връзка с входния вестибюл и учебния корпус. По този начин тя е лесно достъпна за учениците и преподаватели, така и за външни посетители. Към залата и библиотеката са предвидени гардероб и тоалетни, оразмерени за посетителите им – външни хора, ученици и преподаватели. Над тях на кота +4.20 е разположен бар бюфетът със склад, санитарни възли и изглед към вътрешния двор и преминаващите мостове. Към залата са проектирани обслужващи помещения – съблекални и гримьорни, джобове към сцената, помещение за прожектиране. Обемът на залата е конзолно надвиснал над реката, символизиращ важността на провеждащите се в нея събития. Конструкцията е смесена – стоманобетонни колони и шайби, стоманени ферми за конзолната част и пространствена стоманена покривна конструкция. Конзолната част се носи от видими стоманени ферми, върху които на столчета стъпват стоманени греди. Те служат за основа на сглобяемите стоманобетонни трибуни и опора на фасадните метални панели. Покривната пространствена конструкция стъпва върху контурни греди, носени от колоните и фермите. Обемът е завършен със система окачена фасада от северната страна, правейки интериора визуално достъпен. Южната страна е облицована с метални фасадни сандвич панели.

Библиотеката е разположена от северната страна на представителното фоайе. Това разположение позволява нейното функциониране, дори в неработни за училището дни. Ориентацията към вътрешния двор и външната среда позволява пряк визуален контакт с дейностите вътре. Библиотеката е двустранно достъпна – от фоайето за посетители, а от служебния вход за служители и зареждане. На партерното ниво са разположени свободните за достъп каталог-заемна, търговски щанд и временната изложба. На гърба им са необходимите за функционирането на библиотеката помещения – кабинети и помещение за прием и обработка на книги. Чрез представителната интериорна стълба или панорамния асансьор се достига до второто ниво на кота +4.20, където са разположени обща читалня със свободен достъп, компютърна зала, видео и фонотека. Книгохранилището е ситуирано в сутеренното ниво, от където при поискване служителите доставят на посетителите търсените материали. Необходимите складове и помещения за инсталации също са в сутерена. Към инсталационните помещения има предвиден английски двор за естествена вентилация. Достъпът до сутеренното ниво е посредством служебен асансьор и стълба. Стълбищната клетка е в непосредствена близост със служебния вход и библиотеката. Конструктивната система на библиотечния корпус е  монолитна скелетна, а затварянето на обема е чрез система окачена фасада, позволяваща проникването на достатъчно количество светлина.

За учебния корпус е търсено по-тихо и уединено място с благоприятна ориентация – югоизток. Това е корпусът, който е смисловият център на сградата. Решен е в традиционната, но доказано работеща коридорна схема. Учебните помещения са разположени на юг, като така им е осигурено необходимото количество естествена светлина. Те гледат към реката и парковата среда – подходящи предпоставки за успешен творчески процес. На север е коридорът с външно прикрепените обеми на стълбищата – търсен е визуалният контакт с живота в училището на случайния минувач. Корпусът е триетажен с конструктивна височина 4.20 метра. На приземното ниво са разположени лекционните и семинарни зали, фоайе с изложбена площ за макети, санитарните възли. На еркерния втори етаж са поместени проектантските ателиета и ателието за визуални изкуства с възможност за гъвкава планировка, чрез преместваеми леки преградни стени. Възможна е различна организация на работните места и свободно групиране. На третия етаж са лабораториите, макетното и сървърът. В резултат на еркерния втори етаж се обособява и тераса предназначена за отдих. Коридорите са с достатъчна светла ширина за свободното движение по тях, така и за обособяване на зони за почивка и извънкласни събирания и работа. Решението на стълбищата позволява освобождаването на две оси и получаването на повече пространство за учебни цели. Техните обеми се противопоставят на плавно слизащия мост – получава се преплитане на потока хора вън и вътре. Конструктивната система на учебния корпус е монолитна скелетна. Еркерното излизане с 3 метра е решено чрез допълнително укрепващи метални рамки на всяка ос. Те се закрепват в стоманобетонните колони и греди. В резултат на схемата им те оказват натиск върху плочите на кота +4.20 и +8.40 и допълнително ги усилват. Рамките са укрепени в хоризонтално направление в краищата чрез диагонали. Окачената фасада се носи от стоманените рамки посредством малки конзоли. Обемите на стълбищата са решени като независима конструкция – стоманени ферми, конзолно закрепени към стоманобетонните колони. Фермите са с такова деление, че възлите им съответстват на местата на колоните. Те също така са съобразени с вертикалното членение на окачената фасада. По този начин вратите не са компрометирани  от диагоналните пръти на фермата. Външното оформление е от метални фасадни панели и система окачена фасада, осигуряваща достатъчно количество дневна светлина за учебните зали и помещения.

Най-неутрален като обем и функция е корпусът на администрацията, достъпен от служебния вход. Разположението му позволява непосредствена връзка с учебния корпус и библиотеката. Обемът е решен като триетажен с конструктивна височина 3.60 метра. Комуникационните площи са разположени в центъра, където се образува атриумно пространство осветявано от горно осветление. На първия етаж са заседателната зала, общият кабинет, студио записи и копиране, и помещение за предпечатна подготовка, изложби и художествено оформление. На втория етаж са поместени кабинета на директора, канцеларията и административното управление на архитектурното училище. На последния, трети етаж, са кабинетите на преподавателите. Конструкцията на корпуса е монолитна скелетна, а външното оформление е чрез система окачена фасада.

арх.Ангел  Иванов

Университет: УАСГ

Специалност Архитектура

Година на завършване:2014

Имейл: asi1989pz@gmail.com

Телефон: 0883475039

Мостът-сграда – физическо свързване на два зелени бряга, откъснати от натоварена транспортна артерия, и символ на обединението/ възстановяване единството на жизнената среда. „От всичко, което човек в сремежа си към живот издига и строи, най-доброто и най-ценното в моите представи са мостовете“- Иво Андрич. Мостът показва местата, на които човек е срещнал препятствие и не се е спрял, преодолял го е…

Мостът-сграда е културна иновация, породена от социалната динамика и от експанзията на средствата за масова комуникация. Обществото изпада в културна ентропия; появяват се множество разногласия, пукнатини и неразбирателства в релефа на отношенията; комуникациите рухват. Разединението обезсилва, води до страх, омраза и безпаметност. Поляризацията в общуването се преодолява чрез културния мост. Той възражда вярата в общочовешките ценности, обединява погледите в една посока, събира пътищата на всички в едно цяло. Мостът- сграда има цел да възпита и развие в отделния индивид отвореност на възприятията, липса на предубеденост и толерантност към различното.

Мисия – създаване среда за развитие на критичното мислене, изграждане на собствен светоглед, насърчаване споделянето на общи интереси и стимулиране диалога между различни общности. Мостът се противопоставя на нихилизма. Появява се като позитив на множеството негативни пукнатини. Целта е да се създаде едно непрекъснато преминаване, да се инициират спонтанни срещи и неформална комуникация.

Мостът преодолява разломът между градския парк в кв. Хиподрума и градината в характерния жилищен комплекс на кв. Лагера. Създава се нужната пешеходна връзка между двете крила, откъснати от бул. Цар Борис III. Категоричната подредба на рамките олицетворява формалното, властта, институциите и медиите, а пулсиращите и динамични пространства между тях са аналог на индивидуалното, човешкото. Строгата система от суровите бетонни рамки се преплита със зелените покриви и пътеки като постепенно губи своята вещественост в деликатните стъклени повърхности на стените на помещенията.

Енкултурация– мостът съответства на процес през целия живот, при който човек научава изискванията на културата, с която е заобиколен, и придобива ценности и поведения, които са подходящи и необходими за пълноценното му съществуване в нея. Той дава възможности за възникване на контакти и, при наличие на констрасти и конфликти в общуването, способства за достигане на консенсуси. Центърът насърчава нови и неконвенционални културни модели, открива непознати и изненадващи хоризонти и насочва и оформя свободомислещи индивиди.

арх. Мария Тодорова

e-mail: mariya.antonieva@gmail.com

tel.: 0889 10 20 40

Избрах тази задача, защото мисля, че темата е важна за обществото и дава възможност за намиране на решение на социален проблем.

Центърът за култура и дебати е публично средище, където нетрадиционното изкуство и социално-политическите теми се срещат. Като всяка обществена сграда, и в тази хората ще идват, водени от общи интереси и проблеми, за да съпреживеят нещо заедно. Центърът за култура и дебати има за цел да запознае хората със съвременните тенденции в изкуството, както и да възпита у младите хора чувството на толерантност и търпимост към различното.

Образът, който сградата ми прие е провокиран от проблемите на нашето общество. За мен ситуацията, в която се намираме е изключително тежка. Има огромно напрежение между хората, което акумулира много силна енергия, която в крайна сметка може да бъде разрушителна. Но може да бъде и съзидателна. Мисля, че в трудни времена, хората успяват да се издигнат над егото си и се обединяват. За своя проект избрах тази стратегия – в която хората си подават ръка и започват да градят нещо ново върху останките от старото.  И мисля, че обществените сгради са важни за хората, защото там те намират други хора, различни от тях, но имащи сходни интереси и проблеми.

Макетите от идейната фаза ми помогнаха да разбера какво точно бих искала да направя със сградата. Избрах да работя пряко с терена във формообразуването, защото за мен земята/теренът символизира хората. А именно хората са живата материя, която има способността да променя обществото.

Опитах се да доведа стратегията си във формообразуването до край, като тя се проявава в ландшафта на градината чрез алеите, които имат дървовидна структура.  Тя цели да подчертае притегателната сила на центъра. Това са разклоненията, по които хората ще прииждат към сградата.

Умишлено исках да доведа образа на сградата ми до мащаба на публиката, тъй като е заобиколена от жилищни сгради и в крайна сметка ще се ползва от хората в квартала. Също така исках да върна баланса на зелените площи след строителството, затова удачно решение се яви озелененият покрив, който също е достъпен за хората.

Мисля, че главните цели, които си поставих са изпълнени в проекта – максимална достъпност на сградата за хората, връщане на зелените площи, обогатяване програмата от дейности на открито в градината. Надявам се, че такава сграда би помогнала за обединяването на хората и би ги накарала да бъдат по-толерантни един към друг.

арх.Галина Бълева