Представяме Ви откъс от една много актуална и интересна статия публикувана на сайта на Dezona.
Два конкурса се завъртяха в публичното пространство през последните месеци – за новата пленарна зала и за реновацията на Женския пазар в София. Предвидените разходи за двата проекта са съответно 1 млн. лв. и 9 млн. лв. Опс! Разменил съм местата на сумите. Да се чете: 9 млн. за нова пленарна зала и 1 млн. за Женския пазар. Сега вече всичко е наред. А наред ли е всъщност? Правилно ли са подредени приоритетите? Адекватно ли ще бъдат похарчени парите на данъкоплатците?…
„Money for nothing“
Помните песента на Dire Straights, нали? Не успях да се сетя за по-добра аналогия със сегашната ситуация.
преди
фотография: http://www.parliament.bg
след
изображение: Никонсулт – победител в тазгодишния конкурс за
реновацията на зала „Св. София“
Oчевидно на родните депутати сградата на Парлеманта им отесня. Затова ще се местят в нов „офис“ – зала „Св. София“ в бившия Партиен дом. Инициативата ще глътне скромните 9 млн. лв. Без да броим разходите за организираните до момента общо четири конкурса (съответно през 1999, 2003, 2008 и 2011 г.) с връчените към тях премии, организирани изложби и обществени обсъждания… Не ме разбирайте погрешно – нямам нищо против архитектите, включили се в надпреварата. Все пак, не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава! О, забравихме да добавим: през 1999 г. сградата на някогашния Партиен дом е ремонтирана за 410 млн. лв.!
Още малко цифри
Рядко си даваме сметка, че народните представители ни струват 53 млн. лв. годишно. От тях над 50 млн. лв. са субсидия от републиканския бюджет. През 2011 г. BTV изнесе интересни данни: 75 от над 100-те депутатски апартамента се сдобиха с нова ПВЦ дограма на стойност 400 000 лв. Медията обърна внимание и върху факта, че две години по-рано част от жилищата бяха санирани с оглед „по-добрата енергийна ефейктивност“. И напомни, че тъй като трябва да мислим в „зелено“, през 2010 г. депутатите получиха и 300 нови електроуреда – хладилници, печки и перални. Но какво са парите, когато говорим за благосъстоянието на хората, които градят съдбата на България?!
Затова нека приветстваме бюджета на Народното събрание за 2012 г.! Tъй като исках да разбера какво се „крие“ зад фрази като „материално-техническо обезпечаване и социално-битово oбслужванe“, реших да се поровя в интернет и ето какво открих – доклад към атуализирания бюджет за 2012 г. Макар и изготвен през 2011 г., крайните суми съвпадат. Това ме навежда на мисълта, че същото важи и за вида на предвидените в двата документа разходи… Ето какво четем е доклада:
– приблизително 882 400 лв. са предвидени за основен ремонт на новата почивна база в Банско, която Народното събрание придоби през изминалата година от Министерски съвет;
– за периода 2012-2014 г. НС ще купува по 25 автомобила годишно. Разходът за 2012 г. ще бъде 1 630 000 лв. През 2013 и 2014 г. харчовете ще са по 1 800 000 лв. на година.
– 360 000 лв. ще бъдат похарчени за обзавеждането на зали и колуари в източното крило на НС…
Как да не ги съжали човек, нашите парламентаристи?! Депутат да не си в днешно време! Само разходи, разходи… И всичко в името на народа!
9:1
Но да се върнем към повода за тази статия – преустройството на зала „Св. София“. 9 към 1. Така можем да обобщим сравнението на разходите, планирани за новата пленарна зала и за реновацията на Женския пазар. „Пазари Възраждане„ обявиха прогнозна стойност на проекта от 1 млн. лв.! Или казано с други думи – ремонтът на Женския пазар трябва да излезе колкото ремонта на почивната база на НС в Банско. (Плюс минус стотина хиляди лева.)
Женският пазар
фотография: http://provocad.com
Бившата база на Министерски съвет в Банско, сега собственост на НС
фотография: http://bultourism.com
Скъпи на триците, евтини на брашното
Казват, че един народ се познава по неговите пословици и поговорки. И е вярно. Колкото и да се правим на европейци, максимата на англичаните „Не съм достатъчно богат, за да купувам евтино“ за нас си остава неразбираема и чужда. Ето го и доказателството – критерий номер 1 във въпросната поръчка на „Пазари Възраждане“ е, цитирам: „Икономически най-изгодна оферта“. И забежелете: не се избира проект, а проектант! Едва след като бъде решено кое студио ще се заеме със задачата (показателите за техническо изпълнение носят 40 точки, а тези за предложена цена – 60!), ще стане ясно и как ще изглежда новото лице на Женския пазар. Няма да има проекти, нито обществено обсъждане… На това му казвам двоен аршин!
Мисията (не)възможна
Не мога да не попитам защо изобщо се провежда подобен конкурс (или май е по-добре да го нарека търг?!)… Какви очаквания ще имаме за проект с финансиране в рамките на 1 млн. лв. И да повторим – проект, който не знаем как би изглеждал. Ще кажете: Парламентът си е Парламент, „Пазари Възраждане“ са си „Пазари Възраждане“. Но ние не говорим за отделни щати със свое самоуправление, нали?! Говорим за парите, които излизат от нашите джобове! И за това къде и за какво би трябвало да бъдат похарчени.
През последните дни тук-там се появиха коментари за евентуално публично-частно партньорство и за субсидии по програма Jessica (съвместната европейска инициатива за устойчиви инвестиции в градските райони). Така че, още не е късно! Ако успеем да оценим потенциала, скрит в тази част от историческия център на града, бихме могли да извлечем трайни ползи – както за населението, което живее и работи там, така и за столицата като цяло…
Знаете ли, че…
Женският пазар е един от най-старите и най-големите улични пазари в страната. Намира се в историческия център на столицата.
фотография: Пейо Колев © Изгубената България, www.lostbulgaria.com
Възниква още преди Освобождението. Първоначално е наричан „Житен пазар“, след това – „Конски пазар“, а по време на социализма – „Георги Кирков“. Простира се между бул. „Христо Ботев“, бул. „Сливница“, бул. „Мария Луиза“ и бул. „Тодор Александров“. В непосредствена близост до него са църквата „Св. Св. Кирил и Методий“, Лъвов мост, Централни хали и Синагогата, както и западната стена на древна Сердика.
Женският пазар е заобиколен от исторически сгради, повечето от които за съжаление са в окаяно състояние. Въпреки това, ако погледнете по-внимателно, ще видите неподозирани картини, които красноречиво говорят за колоритния характер на това място…
Тук се намира и 13то училище „Св. Св. Кирил и Методий“. Основано е през ноември 1878 г. от възрожденеца Никола Беловеждов. През 1889 г. е построена и настоящата сграда.
Най-вероятно скоро училището ще бъде закрито поради липсата на ученици. Още едно доказателство за обезкръвяването на тази част от града, която при други обстоятелства би могла да се превърне в привлекателен център не само за столичани, но и за чуждестранните туристи…
Mинало (не)забравимо
Неотдавна попаднах на една статия на арх. Георги Лабов. Ето какво пише той по въпроса за историческото наследство на София:
Един от проблемите на столицата е възстановяването на старите градски части. В миналото малкият бизнес се е развивал именно там. Обущарят е бил на партера, шивачницата – на горния етаж, а над тях са били жилищата. Всичко е функционирало като цялостен организъм – с магазини, складове, занаятчийски работилници. Такива части на града са ул. Пиротска, ул. Екзарх Йосиф, ул. Кирил и Методий, Женският пазар…
От особена важност е как да се построят и какви да бъдат новите сгради в старите градски части. Въпросът не е само технологически, но и социален и естетически. Новосъздадената урбанистична структура с претенции за висока престижност бързо остарява и става еднообразна и скучна. (Tук ще попитам какво ли биха казали по този този повод инвеститорите на Раковски бизнес център?!) Старите части са формирали своя облик, мащаб и атмосфера в продължение на столетие и носят видимо и невидимо единство. Най-голямата опасност е да се унищожи разнообразието и специфичността на старите градски части в името на уредността и ефективността.
Пътят, по който следва да вървим, е т.нар. историческа урбанизация, при която може да се поддържа и доразвива старата част на града чрез умелото преосмисляне и съживяване на цели градски структури и групи от квартали…
Голата истина
Днес Женският пазар се е превърнал в събирателен образ на най-големите проблеми на столицата – дупки, боклук, хаос в движението, незаконни и необезопасени постройки, цигани (извинете ме – роми!), търговия с контрабандни стоки, кражби, проституция, наркотици…
Цялата статия може да бъде прочетена тук.
