Цел на проекта:
Да се проектира бизнес-хотел от категория 3-4 звезди с капацитет 180 легла и 40 офиса. Хотелът обслужва гости на фирмите или по-дълготрайно пребиваващи техни служители.

Ситуация:
Обектът е ситуиран в ъглов парцел с лица към бул. ”Шипченски проход” и ул.”Академик Людмил Стоянов” в непосредствена близост до зала ”Универсиада”.

Сградата е с шест надземни и три подземни етажа с П-образна форма, изнесена към булеварда. Към югозапад се оформя вътрешен двор като зона за отдих. Улица ”Академик Людмил Стоянов” е избрана за транспортно обслужване, връзка към подземните нива и достъп до главния вход.   Входът е съоръжен с маркиза за подход на автомобили.

Главен организиращ елемент в интериора е покрит атриум през цялата височина на главния корпус, който посреща посетителите. Около него в партерният етаж са разположени  рецепция, конферентен блок, спортно-рекреативен  център, заведения за хранене, услуги, магазини. На първо ниво се осъществява връзка с двора. Част от обслужващия блок е разположен под сградата в първи сутерен. Във втори сутерен  са поместени технически и инсталационни помещения. Под двора е развит паркинг в три нива за 180 коли.

От друга страна атриумът служи за разделение на етажите  на две зони:
хотелска част- стаи и апартаменти и офисна част- помещения за работа.
Офисната е ориентирана на север, към ”Шипченски проход”, където нивото на шум е по-високо, а хотелската част – в източното и западно крила, за да се осигури спокойствие и тишина.

В хотелската зона има два типа стаи и четири типа апартаменти. Целени са различни нетрадиционни решения от индивидуално настаняване до събиране на цели работни екипи в обща единица, като е целено високо ниво на комфорт и отговаряне на максимален брой вкосове и предпочитания.

За образа:
Сградата произлиза от логиката на даденостите. Мащабът на сградата хармонира на средата си. Мястото все още  съхранява  духа на модернизма от 60-те, затова е търсен непретенциозен образ и ясни прости обеми, за да не смущава като цяло спокойния квартал. Отсрещната страна на ”Шипченски проход”  има урбанизиран характер, а тази- парков. С цел избягване на конфликтни точки с булеварда, северният фронт е третиран пасивно, а подхода към хотела става от страничната улица.

арх.Павлин Станчев Бенков

Динамичният град с предизвикателна образователна система изисква радикално преосмисляне на това как да се достави обучение на младите хора. Възникват нови дискусии относно педагогиката, учебните програми, както и други организационни въпроси, свързани с образованието, което, за съжаление, е останало в архитектурен застой. Какво е необходимо :  интеграция с града,  реорганизация и способност да реагира на съвременните възможности за образование. Затова моят проект е  за отворено учебно заведение, което предлага взаимодействие между различните възрастови групи, училище, което е отворено към града и към природата.

Сградата се намира в град Пловдив, на остров Адата в р.Марица. На север от острова се намират палатите към Пловдивския панаир, а над тях се намират новите жилищни райони на град Пловдив. На юг от острова се намира централната зона на града.

Концепцията на сградата е вдъхновена от средата, която ни е зададена. Островът е един от обектите в град Пловдив с богата растителност, но той е напълно обезлюден, труднодостъпен и не представлява интерес за гражданите. Целта на архитектурното училище е не само да има принос в образованието, но и да възроди острова като едно приятно място за отдих. Концепцията на сградата е да олицетвори връзката ГРАД-ЗНАНИЕ-ПРИРОДА. Училище, което е отворено към града и към природата. Сградата осъществява следните пешеходни връзки:

– между двата бряга

-бряг-остров

-училище-остров

-град-училище

Сградата не е изцяло стъпила на терена, а от части е повдигната на колони, за да бъде максимално запазен природният характер на острова. Така се осигурява и свободно преминаване по целия остров.

Подходите към сградата са три като основните са в южната част. Сградата е разработена повече като висше учебно заведение. Основната ми идея е насочена към прозрачност на вътрешното пространство. Предвидени са места за индивидуална и групова работа, които са разположени свободно. В същото време е запазен академичният характер на сградата като се осигуряват зали за провеждане на учебни занятия. При част от тях са предвидени стъклени стени, за да подсилят идеята за прозрачност в образованието. По този начин се създава възможност за един цялостен поглед върху процеса на образование.

Ядрото на сградата са амфитеатрално разположени места за сядане и работа. Това е едно социално пространство, което събира всички учащи и позволява пълноценна комуникация между тях. То също така представлява връзката между трите нива.

На второто ниво е разположена библиотеката. Отделена е по-голяма площ за нея, тъй като смятам, че тя има съществено значение в образователния процес. Там също са предвидени места за групова и индивидуална работа.

Амфитеатралните места за сядане слизат до кота -6.00. На това ниво се осъществява връзката с природата на острова. Там също са разположени места за работа, а също така и лекционни и семинарни зали. Предвидени са и места за работа на открито.

Покривът на сградата е озеленен и представлява пешеходен мост. Идеята е да се превърне в обществено пространство, което предлага възможност на гражданите да се запознаят с работата на студентите като се организират изложби с проекти и инсталации, създадени от тях.

Тъй като концепцията на сградата е да има лек и ажурен образ, съм избрала метална конструкция. Тя представлява главни метални ферми в едната посока и перпендикулярни на тях второстепенни такива. Фасадата на сградата е решена с регулируеми огледални жалузи, които служат като слънцезащита и в същото време отразяват околната среда. Така се създава един общ образ сграда-природа. Със силата на отражението огледалото интегрира сградата в естествената среда, като по този начин се достига усещането за баланс и хармония. Постигнатото от човека и постигнатото от природата се обединява в едно, за да създадат идеални условия за обучаване на  отговорни, търсещи и намиращи правилния път в живота бъдещи архитекти.

Посланието ми към студентите по архитектура, които ще учат в тази сграда, е да проектират в разбирателство с природата като деликатно подхождат към нея и максимално я запазват.

Арх. Добрина Узунова

Университет: УАСГ

Специалност: Архитектура

Катедра: Обществени сгради

Година на завършване: 2014

e- mail : dobrina_uzunova@abv.bg

Разположение:

–       на хълм в местност „Хисарлъка”, в непосредствена близост на юго-изток от късно-антична и средновековна крепост Туида

Описание на крепостта:

–        в североизточната част на град Сливен, с гледка към града, полето и планината.

Късно-антична и средновековна крепост „Туида” в град Сливен, като антична крепост „Хисарлъка” е обявен археологически паметник на културата с категория „национално значение” (ДВ, бр.92/23.11.1965 г.), съгласно §10 от преходните и заключителни разпоредби на ЗКН (ДВ, бр.19/2009 г.) е недвижима културна ценност с категория „Национално значение”.

Обосновка за избора на темата

Изготвянето на проекта има за цел да осигури археологически регионален музей в гр.Сливен, който да е обвързан с експонирането на крепост Туида,което е в процес на реализация от фирма „Екса Арт” ЕООД с инвеститор – община Сливен. Експонирането  става с оглед на превръщането на крепостта в една от забележителните исторически и туристически атракции на града, а за жителите на град Сливен – в зона за културен отдих. Музеят ще е допълнение към археологическия резерват; ще помещава находки и колекции, както от територията на града,така и от целия сливенски регион, които не са малко, особено от времето на тракийските царе.

1.    Мотиви:

Изграждането на археологически регионален музей в местност Хисарлъка е изключително ценно за град Сливен, а и за цяла България, защото :

1.1.        В останките на крепост Туида се четат няколко исторически епохи от VI в.пр.н.е. до XII в.сл.н.е.:

–       новокаменна епоха, за която свидетелстват находки от VI в. пр.н.е.;

–       късно-антични находки, свидетелстващи за тракийско поселение на територията на крепостта в периода V-III в.пр.н.е.

–       римска епоха – III-IV в.

–       ранно-византийска „Цоида” – IV-VII в.

–       средновековие – VIII-XIII в.

забележка: да се има предвид,че между тези периоди има много подпериоди,които са от голямо значение за проследяване историята на крепостта.

Уникално за крепостта е наличието на шестконхален баптистерий от VI в., който няма аналог по нашите земи и подземен тунел, който започва от западната стена и стига до близката река

1.2.        Има наличие на значително количество археологически находки в целия сливенски регион

2.    Концепция за цялостния обем и етапи на разработката

–       организиране културен исторически и туристически маршрут чрез комуникационна връзка от и около гр.Сливен до крепост Туида, a оттам и до археологическия регионален музей, с цел да бъде лесно достъпен както от жители на града, така и за пътуващи за Бургас или София през Сливен и за планински туристи, посещаващи планината Сините Камъни(Карандила), която е много близо до хълма „Хисарлъка”.

–       изграждане на археологически регионален музей в непосредствена близост до територията на крепостта, който да включва входно фоайе с магазин за сувенири, стая за охрана, билетна каса, гардероб, санитарни помещения; зала за конференции и прожекции; кафе бар с библиотека и читалня; експозоционни зали, които да представят както откритите археолог.находки на територията на крепостта, така и на гр.Сливен,а и на целия регион. Такъв музей е необходим за града, защото в Сливен има само исторически музей, който не е достатъчен за всички исторически експонати и би било по-добре там да се експонират по-нови исторически ценности и колекции. Археологически музей в близост до крепостта ще позволи на посетителите да усетят духа на местността и крепостта, като ще са на границата между миналото и настоящето; между града и природата

–       осигуряване на: административна част към музея  и дебаркадиера за прием на експонати с пряк достъп към експозиционните зали;  подземно ниво с технически и складови помещения с дебаркадиера и подземен паркинг

–       оформяне на места за отдих около територията на музея,площадно пространство за събиране на големи групи от хора; връзка на главния вход на музея с този на крепостта

Конструктивна част

– стоманобетонни колони и греди

– фасадно оформление- с габионна конструкция (метални касети с насипени камъни); предвидени са отвори за естествено осветление с вградени към тях сенници за регулиране на светлината

Специфични изисквания към проектния обект

–       промяна на ПУП- използваният парцел е предвиден за бъдещо жилищно застрояване ; ще се смени предназначението с такова за обществено застрояване, т.к. се намира в непосредствена близост до археологически резерват и жилищно застрояване пред главния му вход ще е неуместно

арх.Юлия Веселинова Димитрова

Специалност: Архитектура
Университет: УАСГ
Година на завършване: 2014
имейл: julia_dim3@abv.bg
тел: 0888 599 826
skype: froggysmile

Детският музей е сравнително нов тип музейна сграда, чиято функция е да обучава и възпитава деца на възраст между 2 и 12 години по забавен и интерактивен начин. Доказано е че черз игра децата научават много повече и много по-бързо. Основните групи посетители на детските музеи са семейства и училищни групи.

Анализирани са различни форми на организация на музейните сгради – анфиладни, преходни, отворени, смесени. Като най-подходящ за този тип сграда е избван вариант, в който се създава едно централно разпределително пространство, от което посетителя, в случая детето, има пряка визуална и физическа връзка със случващото се в музея. То получава правото да избира къде да отиде, какво да види и под какъв ред. Засяга се и възможността за социално общуване между децата, тъй като те могат да изберат дали да посетят някоя по-оживена зона от музея, където да общуват с други деца или да предпочетат някой по-спокоен кът. Централното пространство дава възможност също така на родителите и възпитателите да имат видимост и контрол над това къде се намират децата им и какво правят.

Външната форма на сградата е продиктувана изцяло от обкръжаващата среда. Тя е твърда и статична, какъвто е до голяма степен и урбанизирания свят, в който живеем – “света на възрастните”. Във вътрешността на сградата е развито атриумно пространство. Неговата форма контрастира с външната – тя е мека, аморфна и органична, каквото е и детското съзнание. Тя е повлияна от няколко усилия – наличието на централното разпределително пространство, наличието на задължителния по задание аудиториум, вектора на входа, който вкарва посетителите директно във вътрешния свят на сградата и още един вектор, които отваря сградата към представителната улица “Бродуей” и експонира навън случващото се вътре.

С цел предпазване от злополуки е поставено изискване основното движение в сградата да се осъществява посредством рампи. В това решение рампите са разгледани буквално и семантично като комуникация между двете различни по структура форми. Рампите провеждат публиката през мекия обем, пресичат твърдото тяло и отново се връщат във вътрешността на сградата.

арх. Мира Коларова

Ръководител: арх. Пламен Нанов

Университет: УАСГ

Специалност: Архитектура

Година на завършване:2014

За да се привлекат най-добрите и най-ярките преподаватели и студенти, университетите днес се нуждаят от сгради, които не само да обслужват техните академични цели, но и до носят престиж на своите кампуси чрез иновативен дизайн. Смятам, че моето предложение за Училище по архитектура на остров Адата в град Пловдив е успяло да постигне тези две цели.

Сградата представлява във форма „торус“ , който елегантно е кацнал  на V-образни стоманени колони в западния край на острова. По този начин от сградата се открива невероятна гледка към Пловдив и в същото време става ясно забележимо послание от брега. При търсенето на формата основната цел и била постигането на емоционалното въздействие за футуристична интерпретация на „машината за знание“. За нещо което е кацнало на острова от друг свят или друго време/измерение. Друга важна причина за използването на този подход е минимална намеса на средата чрез вдигането на сградата над терена и предоставянето на освободеното пространство отново на природата, което може да се ползва за green-meеtings, релакс и креативна усамотеност. Променливото ниво на река Марица през пролетните месеци и опасността от заливане на острова, също оказа влияние при търсенето на подходящо архитектурно решение.

Идеята за непрекъсността на сградата е продиктувана и от непрекъсността на предоставяне на знанието. Преподавателите които отдават своето знание на студентите, които от своя страна търсят допълнителна информация в литературата, отново написана от тези преподаватели и по този начин затварящи кръга / ясно различим в плана на сградата/.

За фасадното оформление на сградата са използвани дървени плочки/ wood shingles/, предоставящи характерен визуален образ, целящ диалог със средата на острова.

При прокарването на новопроектирания пешеходен мост неслучайно е търсена връзка на южния бряг на реката с панаира през сградата. По този начин хората преминаващи през стъкления мост, прорязващ водното огледало, успяват да възприемат сградата от интересни ъгли и отражения и вероятно след време, като придобият „смелост“, да се качат „горе“ и да станат архитекти.

Търсеното предизвикателство главния вход на сградата да е в страни от оста на моста с цел входът към сградата да е желана дестинация а не просто врата на пътя.

арх.Тихомир Петков

Университет: УАСГ
Специалност: Архитектура
Година на завършване: 2014

арх.Пламена Георгиева

Теренът, върху който е разположено селището, се намира в Родопите, в близост до град  Девин.

Проектът е вдъхновен от родопската възрожденска архитектура. Стремежът е тази идея да протича последователно при цялостното изграждане на селището: както в градоустройственото решение, така и във функционалната и обемно-пространствена композиция на отделните жилищни структури.

Градоустройството:

При градоустройственото решение са заложени основни принципи от градоустройството по време на Възраждането:

-компактна форма на застрояване;

-композиционен гръбнак е главната улица – в цялостната улична мрежа на вилното селище тя единствено е предвидена за автомобилно движение;

-останалата част от уличната мрежа е неправилна, живописна – това са пешеходни алеи, посредством които се осъществява достъпът до къщите; те са отзвук на възрожденските улици с техните характерни чупки, създаващи забележителни перспективи и улични силуети;

-единност и цялостност на композицията;

Къщата:

Жилищното застрояване включва четири типа свободностоящи къщи и комплекс от три редови къщи. Къщи тип А1 и тип А2 са едноетажни, а тип Б1 и тип Б2 – триетажни. Тяхната функционална организация и обемно решение се основават на родопската жилищна архитектура, в която се разчитат три основни форми: „редова къща”, „къща с клет” и „къща с пейка”.

Функционална организация

Чрез използване на ясната функционална организация на „редовата къща” са създадени жилищни единици, които дават възможност както за типизиране, така и за създаване на индивидуални решения. Изходната форма в план е квадрат. Разпределянето на функцията по височина и по етажи се позовава на съответното разпределение в „редовата къща”: на първо ниво са разположени вътрешен двор и складово помещение, както и стълбата, посредством която се осъществява достъпът до жилищните нива; на второ ниво са обособени две основни зони – обща /включва: дневна, трапезария и кухня; асоциира се с пространството на чардака в родопската къща/ и индивидуална /включва: спални и санитарни възли; асоциира се с пространството на в’къщи/. Тези две функционални зони обхващат обема на квадрата и сформират своебразното ядро на къщата, което е единно за различните жилищни единици. Индивидуалните решения по отношение на функционалното и обемно изграждане се постигат посредством прибавяне към тази обща /твърда/ структура на еркерни пространства /някои от тях се преливат в общото пространство; други сформират кътове за индивидуална работа, отдих, четене; трети приютяват функционални елементи: камина и стълба/.

Обемно-пространствена организация

Обемно-пластичното решение е пряко следствие от описаното функциониране на къщата и характерните принципи на родопската архитектура. Значимостта на компактния обем /ядрото-основата/ е подчертана чрез използване на каменна облицовка. Това създава усещане за неговата масивност, устойчивост. Еркерните издавания в съзвучие с тяхната функция и родопската традиция са откроени с различен материал – използвана е дървена облицовка. По този начин обемното решение, подчертано чрез използваните материали, разкрива достоверно функционалната организация на къщата. Създадена е видима и правдива връзка между функция и обем.

Редови къщи

При сформирането на комплекса от редови къщи са използвани споменатите вече принципи: влизането се осъществява през приземното ниво, служещо за вътрешен двор, гараж и склад; обемите са компактни, разнообразени от еркерни пространства, които са обособени като балкони за създаване на допълнителна връзка с околната среда; втори и трети етаж са същинските жилищни нива като при тях е търсено интериорно разнообразяване. По този начин въпреки единното функционално зониране всяка една от редовите къщи се откроява с индивидуалност на интериорното и екстериорно решение.

Дворът:

Сформираният на приземно ниво вътрешен двор е характерен и съществен елемент на проектираните жилищни структури. Чрез неговото максимално отваряне се цели сформиране на архитектурно пространство, което е отворено към природата и е обвързано със заобикалящата среда. Дворът позволява преминаване на природата през обема на къщата. Максималното остъкляване му позволява да изпълнява функцията си на преход между вън и вътре целогодишно: през летните месеци е отворен и функционира като тераса, а през студените е затворен и изпълнява роля на зимна градина.

Обществено застрояване

Обществената зона се състои от две сгради. Сграда 1 представлява малък обект за хранене с тераса, а сграда 2 е свързана с охраната на селището. Тя включва малък офис и жилищна част. Тяхното обемно изграждане е в съзвучие с общото решение на селището.

Обобщение

Стремежът на проекта е чрез използване на опорни точки от родопската архитектура да се изведе принцип за създаване на съвременни жилищни структури, като по този начин да се осъществи архитектурна и културна приемственост.

арх.Маргарита Иванова Колева

Специалност: Архитектура
Университет: УАСГ
Година на завършване: 2014
тел.: 0885551515
e-mail: margaritakoleva@yahoo.com

Обект на дипломния проект е Софийската Света гора –  характерна  съвкупност от над 40 манастира във и около столицата.

ОУП на София предвижда обособяването на тематичен парк „Софийска Света Гора“, който да развива културно-опознавателен туризъм в района.

Главна цел на проекта е да предложи стратегически  насоки за пълноценното осъществяване на това намерение, базирано на ценностите и възможностите на територията.

Проектът се състои от три части. В първата част са представени проучванията и анализи, във втората част е предложена устройствена концепцията за развитие на територията, която да надгради идеите от ОУП, а в част три е представено идейно архитектурно решение за прилагане на изведената устройствена концепция конкретно към един обект – Буховският манастир „св. Мария Магдалина“.

Събраните данни от предпроектните проучвания, са обобщени и анализирани в поредица от схеми. Главният извод от тях е наличието на висок културен потенциал , който остава нереализиран.

За преодоляване на  този  проблем е предложена  устройствена концепция за цялата територия, която  интегрира поредица от мерки.

Основната сред тях е формирането на стратегия за ревитализация на манастирите по отношение на техните функции. Манастирът е преди всичко място за изповядване на вярата, средища на книжовността и обител, която дава подслон. Тези функции са силно компрометирани днес.

Устройствената концепция предлага приоритетно съхраняване на основната „изповядване на вярата“ и  НАСЪРЧАВА  добавянето на НОВИ културни функции и НОВИ жилищни функции.

Манастирът св. Мария Магдалина, където се илюстрира тази идея, се откроява се като един от обектите с най-голям културен потенциал поради богатата стратификация на исторически пластове. Съществува  нараснал интерес към мястото след проведените през лятото на 2013 археологически проучвания. Разкрита е раннохристиянска базилика от ІV век,  сравнявана по размери със св. София.

Фокус в пространството са две исторически структури, които се застъпват. Това е възрожденският манастир със своята циркулационна подредба и ранно християнският духовен обект с осова насоченост. Овладяването на тази композиция, е основното предизвикателство пред организацията на територията на манастира.

Функционалното зониране акцентира на 3 зони:
Зона ХРАМОВЕТЕ, свързана с провеждането на храмови чествания в действащата възрожденска църква и   експониране на базиликата.
Зона за КУЛТУРНИ ФУНКЦИИ, където се предлага провеждането на разнообразни събития (експозиции, изложби, творчески лагери, концерти, представяне на църковните изкуства и др.)
Зоната за ЖИЛИЩНИ ФУНКЦИИ, която реализира няколко помещения за временно „приютяване“, главно за хората, поддържащи  обекта.

Предлагат се нови обеми, които поетапно да развият функционалната програма, като същевременно интерпретират изконните манастирски пространства и въобще характерната пейзажна ситуация. В контраст на това са предложени материали, конструкции и образ със съвременно звучене.

арх. Петър Йорданов Петров

Специалност: Архитектура
Университет: УАСГ, катедра „История и теория на архитектурата“
Година на завършване: 2014
Имейл: petar.y.p.3@gmail.com

Kато дипломанти в катедра „Интериор и дизайн на архитектурата”, на нас ни се предоставя уникалната възможност да изградим едновременно вътрешното и външното пространство на даденото ни задание. Това ме провокира да потърся връзка между тях чрез синхронизиране или създаване на контраст.
Така стигнах до решението да обединя вътрешното и външното пространство на проектираната от мен сграда.
За мен понятието бизнес съчетава в себе си няколко основни определения – прецизност, лукс, взискателност, енергия и динамика. Енергията и динамиката идват не само от функцията, но и от самото разположение на сградата, обградена от булеварди, по които има интензивно движение. Надявам се изготвеният от мен проект да излъчва синтезирана енергия и лукс.
СИТУАЦИЯ
Хотелът е ситуиран на кръстовище на два големи булеварда в Бургас – бул. „Транспортна” и бул. „Стефан Стамболов”. Ситуацията му предопределя добра видимост от всички страни. Промяната в надморското равнище при влизането в града гарантира неговата видимост дори отдалеч. Разположен е по дългата си страна по дължината на бул. „Стефан Стамболов”. Главният му вход също се намира там.
СТРУКТУРА
Първите три нива на изготвения от мен проект са предназначени за посетителско – обслужващи площи и публични пространства. Тук са развити рецепция, ресторант, магазини, пространства, обслужващи гостите на хотела, фитнес, конферентен и бизнес център, администрация. Различните групи са обединени в отделни зони.
Следващите нива се развиват по етажна организация с хотелска функция. Етажната структура е йерархична по височина и на последните нива са развити най-просторните и престижни апартаменти тип пентхаус. На последното ниво също така е проектиран клубен тематичен ресторант за специални гости на хотела и техните бизнес партньори.
На определени места по някои от хотелските етажи са създадени пространства за общо ползване от гостите на хотела. Пространствата представляват обособени зони с естествена растителност, водни площи и циркулация на външен пречистен въздух. Достъпът до тях е от коридорите на хотелските етажи. По този начин се разнообразява дългия коридор, свързващ хотелските стаи и се вкарва естествено осветление. Такъв тип общи пространства позволяват нов вид комуникация за хотелските гости. Не е необходимо и да бъде изминаван пътя до общите части в първите нива на сградата.
Сградата има три подземни сутеренни нива, където са осигурени необходимия брой паркоместа, развити са пералня, кухня, технически и обслужващи помещения и складове.
КОМУНИКАЦИЯ
Комуникацията между партерното ниво и хотелските етажи се извършва с помощта на две стълбищни клетки и четири асансьора. Отделени са с помещение с въздух под налягане от пожаро-безопасна гледна точка.
Създавам втори две стълбищни клетки и два асансьора, свързващи партерното ниво със сутеренните такива, отново от пожаро-безопасна гледка точка и отново отделени с помещение с въздух под налягане.
Осигурен е достъп на инвалиди до всички нива на сградата.
ФАСАДНО ОФОРМЛЕНИЕ
Фасадното оформление е разделено на две части, материално свързани помежду си. Те обособяват различните функционални зони в проектираната от мен сграда.
Първите три нива на хотела, както и последното, панорамно ниво, наричам обществени. Фасадното им оформление е изградено чрез вентилируема окачена стъклена фасада. Тя е съставена от PVC дограма отвътре и единично стъкло отвън, окачено на стъклени колони чрез система за окачване.
Фасадата на хотелските етажи е окачена стъклена фасада. Специфичното при нея е, че капачките на профилите са с изявена дължина и са разместени в хоризонтала и вертикала. По този начин фасадата в тази си част става оживена и динамична. Чрез дължината си те създават слънцезащитна преграда. Чрез разместванията всяка една хотелска стая, иначе еднаква, придобива индивидуалност. Разместванията са модулни.

Динамика във външния вид търся и чрез пространствата за общо ползване по хотелските етажи. Те създават вторичен пласт фасадно оформление чрез различно наситеното осветление, смяната на материала на оформлението на пространствата и обзавеждането.
ИНТЕРИОР
Според изследване на Вашингтонския университет в Сиатъл , има взаимовръзка между границите на интериорното пространство и поведението на хората в него. В изследването се твърди, че подовете имат най-малко влияние при психологичното въздействие на интериора и неговото затваряне или отваряне към съседно пространство. Стените имат междинно ниво на значимост към същото въздействие. От определящо значение са таваните.

Като носител на оформящите интериора осветление, инсталации, акустика, плоскостта на софита е с решаващо значение при изграждане на интериорните пространства. Възприемането на тази повърхност е най-въздействащо в границите на една пространствена обвивка.

Именно това ме провокира с помощта на софитите на две от основните нива да обединя, чрез плавен преход, екстериорни и интериорни пространства. Вентилируемата окачена стъклена фасада на първите три нива и на последното панорамно ниво експонира тези софити навън.
Използвам принт върху барисол, който е просветнат отзад. Височината, на която са поставени изображенията, позволява те да се възприемат и отвън. Просветването ги прави интересен акцент и през нощта.
Изображенията, които използвам, са на английския художник и дизайнер Карн Грифитс. Неговите образи пресъздават хора, геометрични и растителни форми в комбинация както с буквални, така и с абстрактни преводи и в отговор на образи и ситуации, срещани в ежедневния живот. Грифитс работи главно с калиграфски мастила, графит и течности като чай, бренди и водка (за мен доста тематични за бизнеса…). Използвам негови изображения в целия хотел, на различни видове повърхнини, като така се опитвам да обединя отделните пространства по начин, който да запази индивидуалността им.
Както вече споменах, осветлението е скрито (постигнато е чрез led ленти, закрепени на гипсокартон окачен над барисола по тавана). За да бъдат подчинени на единна логика и за да подчертаят основния софит, останалите са изчистени и без изявени осветителни тела.
Осветителни тела предвиждам и на пода, за да се получат уединени пространства около местата за сядане. Материалът, от който са изработени, е инокс. Избрах именно такива осветителни тела, за да не са в конфликт със силно експресивния софит. Отразяването на околните предмети от огледалната повърхност на осветителните тела позволява сливане с пространството около тях.
Енергия и динамика залагам в разместването на плочи по стените на разработеното от мен пространство. Те са облицовани с естествена кожа, с цел избягване на образуване на „ехо” в пространството.
Стълбата в интериора пресъздава плавността на движението. Олекотявам я с използването на стъклен парапет.
Подът покривам с макет с неутрален цвят. Използвам мека повърхност, за да създам усещане за уют. Неутралният цвят е, за да няма противопоставяне на доминиращия софит. Повърхността е със структура, която не възпрепятства движението на багаж върху нея.
Мебелите за сядане също са решени в неутрални цветове. Изявявам единствено по едно кресло на втория и третия етаж. Само по едно, за да се откроява от останалите и да привлича тези бизнесмени, които искат да бъдат забелязани .
Местата за сядане в зоната с най-голяма видимост са решени в експресивни цветове, заради тяхното местоположение.
Коридорите на хотелските етажи решавам отново с изображения на Карн Грифитс. На места слагам и огледала с цел разширяване на пространството. Разполагането на изображенията и огледалата е различно с цел разнообразяването на хотелския коридор.
Таванът тук отново е решен в изчистен цвят и със скрито осветление. Подът също.
В хотелските стаи отново използвам изображения на Грифитс. Използвам и плочи, като вложените във фоайето. Решението за оформлението на стените на баните е със стъклена преграда. Тя представлява две единични стъкла, между които има щори, за да се осигури интимност в баните при желание от страна на хотелските гости. Тоалетните отделям със стени.
КОНСТРУКЦИЯ
След консултация с конструктор, реших в конструктивен план сградата да бъде предвидена като стоманобетонна носеща вертикална конструкция от гредостени на едри подпорни разстояния. В етажите с обществена функция хоризонталните елементи са предвидени с касетирана конструкция с различна височина по конструктивни изчисления. Конструкцията е обусловена според функционалните особености на сградата и повтаряемостта на модула хотелска стая.
Освен основната конструктивна технология в сградата са приложени и офис и бизнес технологии и комуникации. Предвидена е и иновативна пневматична подова система за регулиране на пода в три позиции в конферентния център: равен под за класическа зална функция; амфитеатрален под, подходящ за лекции, дебати, пърформанси, представяния на стоки и изделия с ход и разлика между нивата 15см; подова организация с ход и разлика между нивата 30см, подходящ за концерти, представления и конгреси.
След консултация с ОВК инженер определих нужните височини на окачените тавани за монтаж на вентилационна и климатична системи, както и техническите помещения, необходими за ОВК-съоръженията. За осигуряване на дежурно отопление/охлаждане на сградата са предвидени серпентини, замонолитени в подовата замазка на етажите с обществена и тези с хотелска функция. Топлоенергията за дежурното отопление ще се осигурява от каскада топлообменници. Ще се разчита на слънчева енергия, акумулирана в специални резервоари, на уловената от отпадните води на сградата топлина и на тази от систените за пречистване на въздуха. Специална абсорбционна машина, захранвана от соларна система, ще осигурява през лятото охлаждане на водата, циркулираща в серпентините. „Поемането” на сериозна част от отоплителния/охладителния товар от „водната” лъчиста инсталация ще позволи мощността на климатичната система да е по-малка и по-икономично работеща. Заложени са еко-технологии, които компенсират енергийните загуби с възможност за едновременно отопление и охлаждане в пролетно-есенните месеци, в сутрешните и вечерните часове.
Приложена е зелена система и в остъкляването на сградата с трислоен стъклопакет с фотоволтаика, UV защита и соларизация. Материалите, използвани в проекта, са подчинени на системата зелено строителство, като са продукт на безвредни технологии, годни за употреба в публични пространства.

арх.Анита Нанева

Специалност:Архитектура;
Университет: УАСГ, катедра „Интериор и дизайн в архитектурата“;
Година на завършване: 2014;

Проектираният комплекс на делфинариум е творческо развитие на емблематичния за град Варна обект построен през 80-те години на миналия век. На основата на актуалните нормативи за отглеждането на делфини и тюлени се развива оптимална функционално решение. Формира се атрактивна среда за почивка и отдих на гражданите, като едновременно се създават и условия за специализирани медицински терапии. Основна идея в обемното решение е постигане на сграда интегрирана с околната паркова среда и с морската перспектива.
Теренът за обекта включва съществуващия делфинариум и площите югозападно от него. Денивелацията на площадката е в южна посока.
Главният вход за атракционите е ориентиран на югозапад, а за атракционо-терапевтичната зона – от юг, като са обвързани с алейната мрежа. Проектирани са второстепенните входове за служители и за обслужване, както и евакуация.
В архитектурно-композиционното решение ясно са обособени две зони: нова – за активни атракции и реконструирана/преустроена – за терапевтични програми.
Новата част на делфинариума е със следното функционално съдържание на общо четири основни нива
– на кота 0.000: входно фоайе с анекси, зала за спектакли с 576 места с атракционен басейн, кафетерия, родилен и карантинен бассейн за делфини, технически и служебни помещения. Това ниво е полуподземно.
– на кота -4.00: експозиционни площи за подводно възприемане на делфини, и за представяне на риби, основен басейн за тюлени, три лекционни зали, читалня с библиотека, и технически помещения. Нивото е подземно – изцяло, както и това на кота -8.00
– на кота -8.00: експозиционни площи за подводно възприемане на тюлени и представяне на риби, и технически помещения.
– на кота +4.00: административни помещения. Изцяло надземно.
Реконструираната част на делфинариума е също на общо четири основни нива:
– на кота +1.90: технически и служебни помещения – новопроектирани.
– на кота +4.90: входни фоайета, помещения за индивидуална работа с деца, и технически помещения. Тази кота съответства на кота 0.00 на съществувашия в момента делфинариум.
– на кота +7.90: три басейна за делфини, от които един новопроектиран.
– запазва се съществуващия в момента сутерен – той се явява четвъртото ниво.
Проектиран е и външен атракционен басейн с открити трибуни. Той не залага на шоу програмите, а на желанието на хората да наблюдават животните докато се наслаждават на собствената си почивка.
2
Вертикалната комуникация за посетители е основно по две стълби и два асаньора. Проектирани са и служебни стълби.
На ниво 0.000 се осъществява хоризонталната комуникационна връзката между реконструирания съществуващ делфинариум и новия делфинариум – тя е само служебна.
Басейните са решени през две или три нива, като са осигурени изискващите се водни връзки между тях чрез проектираните шлюзове.
Конструкция на сградата е взаимосвързана комбинация от три строително-конструктивни системи
– стоманобетонни конструкции на басейните.
– стоманобетонова скелетна гредова конструкция – на хоризонталните покрития.
– стоманената пространствено-прътова конструкция с еднослойна структура за покритията с двойна пространствена кривина – за залните пространства.
Покривното покритие при стоманените конструкции е със стъклопакети.
В обемно пространствената композиция се изявява контраста на озеленените хоризонтални и слабо наклонени покриви и акцентираните остъклени пространствени покрития.
Фасадните остъклени полета при входовете са с окачени фасади при използването на растер инспириран от дървовидните структури.
Проучени са подробно условията за пешеходен достъп до обекта и отражението му върху обемно-пространственото изграждане на сградата. Колкото до автомобилния достъп той е с буферни паркинги намиращи се в близост до „Спортна зала” и в кв. „Чайка”. Но влизайки в парка може да се използва туристическо влакче (което е световна практика) за достигането до делфинариума на хора с двигателни проблеми. Автомобилният достъп до комплекса е регулируем и се допускат само служебни автомобили.
Проучени са условията за достъпна среда и формирането на достъпни маршрути в сградата. Предлагат се атрактивни маршрути за възприемане на атракциите. Евакуационните изходи и пътища гарантират нормативната евакуация на хората от обекта.
Дипломната работа е изготвена на основата на проучване на функционалните изисквания на отделните функционални елементи и преди всичко за хуманно отношение към животните. Последователно е проведен принципът на зонирането на функционалните елементи, при ясно дефинирани обществени и служебни зони по нива. Осигурени са необходимите връзки между зоните и помещенията.
Носещата конструкция на сградата е съобразена с функционалните изисквания. В проектираните зали с големи подпорни разстояния конструкцията е изявена в екстериора и интериорното решение, като е постигнат индивидуален облик и подходяща осветеност.
Сходните конструктивни решения в двете части на делфинариума способстват за образуването на един общ архитектурен облик за целия комплекс.
Намерен е архитектурен образ с изчистен геометричен характер и опростен детайл. Прилагането на подземно строителство способства за мащабиране на обекта в парковото пространство. Фасадното решение подсилва усещането за органично вписването на сградата в околната среда.
С реконструкцията и разширението на делфинариума е постигнато създаването на модерен многофункционален център за развлечение и почивка, обучение и лечение.

арх.Радостина Брадистилова

Университет: УАСГ
Година на завършване: 2014
GSM 0883388163
email: r.bradistilova@gmail.com