Дипломната работа разглежда чуждата и родната практика по обновяване на жилищни комплекси, като прилага изведените добри практики за разработката на организационен модел и пространствена концепция за обновяване на ж.к. Левски Г. В рамките на проекта се изработва ГИС база данни, пространствени 2D анализи и 3D визуализации.

Комплексите концентрират както социално-икономически проблеми, така и физически и управленски предизвикателства. Като резултат от политическите и социалните промени в България през 90те, комплексите стават почти невъзможни за поддръжка и обновяване, поради:

–          Приватизираните апартаментите, в сгради върху общинска земя

–          Реституирани имоти и разпокъсаната имотна структура

Разработката разглежда предимно европейската практика по обновяване на жилищни комплекси и по-подробно – комплексът Долфинхаус в Дъблин, Ирландия, който демонстрира формирането на трайни партньорства между общината, гражданите и специалистите в сферата. Използвайки наличните стратегически документи и програми в България и ОУП на град София и Столична община, дипломната работа предлага организационен модел и пространствена концепция, чрез които да бъде обновен ж.к. Левски Г.

Организационният модел предлага структура за изграждане на партньорства между участниците в обновяването на ж.к. Левски Г и начина на тяхното взаимодействие. Пространствената концепция залага на приоритетни мерки и проекти, използвайки текущите тенденции за развитие на територията. Концепцията извежда две приоритетни зони на развитие: Зона 1, обединяваща основно услугите и бизнеса и Зона 2, която се фокусира върху публичните пространства, пешеходно ориентираните услуги и отдиха.

Дипломната работа  е разработена в рамките на студентски обмен по програма Еразъм, между УАСГ- София и Университетски Колеж Дъблин.

Дипломи ръководители: Проф. д-р. арх. Веселина Троева (УАСГ), Проф. Зорица Недович-Будич (UCD)

Дипломната работа разглежда системата на метрополитена (метрото) в град София. Планирана още в края на 70-те години, с проточило се изграждане с бавни темпове в продължение на 20 години, в последните няколко, благодарение осигурените източници на финансиране метрото се превръща в един от най-мащабните строителни обекти в София. С развитието на линиите му, броят на станциите и обслужваните територии, то се превръща в значим фактор и елемент от градската среда и развитие.

По характер метрото е инженерно и техническо съоръжение, но наред с чисто транспортната си функция, то е и важен елемент на градската среда с всичките ѝ функции и взаимнообвързани процеси. Дипломната работа е насочена към разглеждането на съвременните урбанистични подходи за изграждане и функциониране на достъпността и мобилността в градовете и в частност на метрополитените, влиянието и взаимовръзката им с останалата физическа, икономическа, социална, културна и екологична градска среда. За примери от европейската и българската практики са разгледани системите на метрата в Прага и София.

Метрополитенът се разгръща в пространството както като линеен обект (трасето между станциите, което може да бъде скрито- в подземни тунели, така и в траншеи, наземно и дори надземно на насипи или естакади), така и като точкови обекти- най-вече метростанциите, но също така различните съоръжения като евакуационни изходи и вентиалционни шахти, депа, подстанции и други.

Дипломната работа акцентира върху изследване влиянието, което оказва метрополитенът на контактните територии, през които преминава в разгледаните примери. Като изходен пункт, резултатите от тези изследвания се използват за изграждане на концепция за неговото интегрирано планиране, изграждане и експлоатация, както и паралелното обновяване и развитие на граничните му територии и на целия град.

Като конкретен казус в синтезната част е разгледано трасето на бъдещия 3-ти Метродиаметър (МД-3) на Софийското метро, за който има избрано трасе, но все още текат процедури по планиране местоположението на станциите и изготвянето на подробните устройствени планове, техническите и архитектурните проекти. Очаква се, изграждането му да се извърши в периода 2014-2018 год.

урб. Димитър Филипов Андонов