Местоположение и териториален обхват

Териториалният обхват на разработката включва Владайска река, заедно с прилежащите и бул. Сливница и тангиращото булеварда улично застрояване между бул. инж. Иван Иванов и бул. Васил Левски. Така очертана разглежданата територия се намира в ЦГЧ на София, в северната част на геометричния център на града и попада в зоната за въздействие с преобладаващи публични функции, определена от Интегрирания план за градско възстановяване и развитие до 2020г., както и отчасти в охранителната територия на културно-исторически разерват, съгласно Общия устройствен план на Столична Община от 2009г.

Транспортно-комуникационна система

Вземайки под внимание важността и местоположението на София, спрямо картата на България и Европа, международните транспортни коридори, елементите на републиканската пътна мрежа и първостепенната градска улична мрежа, както и степента им на изграденост и предвижданията за бъдещи градоустройствени намеси, заложени или не в ОУП, са направени следните изводи и предложения:

–    Доизграждане на трасето на “202” улица, тангираща жп ареала при Централна гара от северна страна и свързането и с бул. Евлоги и Христо Георгиеви. Чрез тази намеса се затваря един градски комуникационен ринг, заедно с предвидената за изграждане във ИПГВР – гр. София „Западна тангента”, което дава възможност за разтоварване на транзитния трафик от периферните квартали в центъра на града, който поради липса на алтернатива преминава през урбанистичното ядро на София и транспортно и логистически обезпечаване на обособената производествената зона на север от ЦГЧ;

–     Драстична промяна на облика и режима на движение на бул. Сливница между бул. Константин Величков и площад Сточна гара. Тази намеса е възможна и резонна, благодарение на предвиденото по ОУП изграждане на директна комуникационна транзитна връзка на бул. Мария Луиза пред Централна гара с бул. ген. Д. Николаев. По този начин се затваря напълно още един комуникационен ринг, вече на субцентрално ниво, обикалящ и обслужващ цялата територия на ЦГЧ. Тези две намеси позволяват превръщането на бул. Сливница от скоростна градска магистрала с изключително високо натоварване в успокоен откъм движение градски булевард – инкубатор за активност и обществен живот. След преразпределянето на трафика между периферните квартали с предвиждането на нови две връзки, преставляващи четирилентови улици с две платна за движение се дава възможност за преоразмеряване на габаритие на бул. Сливница. По-конкретно това означава намаляване на броя на лентите за движение с по една във всяка посока, за сметка на тротоарите и доизграждане на непрекъснати автобусни ленти. Поради тази промяна на режима и статута на бул. Сливница, то предвиденото изграждане на пътен възел на две нива свързващ го с бул. ген. Д. Николаев започва да губи смисъл, тъй като транзитният трафик ще бъде изместен. По този начин се достига и до предложението за директна комуникационна връзка на бул. ген. Д. Николаев вместо със Сливница, с бул. Мария Луиза. Това означава обособяване на пътен възел на две нива, като транзитната връзка минава подземно, а кръговото кръстовище на площад Сточна гара се запазва на нивото на прилежащия терен. Подземното движение е с по три пътни ленти и две платна за движение и преминава в закрит тунел, с цел ограничаване на акустичното замърсяване;

–    Обособяване на пешеходен мост-надлез, свързващ северния и южния бряг на Владайска река  в района на кръстовището на бул. Сливница и бул. Христо Ботев, даващ възможност за безконфликтна пешеходна връзка на двете страни на булевард Сливница, булевард Христо Ботев, и новообособената рекреационна площ в непосредствена близост до реката;

–    Обособяване на пътен възел на две нива при площад Лъвов мост, с цел подобряване на транспортно-комуникационната обстановка. За това пътно кръстовище вече има заложена конкретна проектна идея, която предстои да бъде реализирана. Тя включва изграждане на кръгово кръстовище на нивото на прилежащия терен, извеждане на транзитно-преминаващите автомобили по бул. Сливница на подземно ниво. На подземно ниво се осъществява и пешеходното преминаване, като се прави връзка с новоизградената метростанция 7 от Втория метродиаметър. За съжаление този проект не e заложен в ОУП и реализирането му е твърде внезапно, неаргументирано и води до поляризацията на общественото мнение. Редица граждански и експертни организации изказаха съмнение по отношение на ползите от осъществяването на проекта. Очевидно осъществяването му крие рискове по отношение на екологичната обстановка, тъй като нивата на акустично и атмосферно замърсяване неимоверно ще се повишат. Безспорно наложително е кръстовището на бул. Мария Луиза и бул. Сливница да бъде оптимизирано, заради тежките задръствания и затруднено предвижване в тази част на ЦГЧ, но именно предстоящата за осъществяване градоустройствена интервенция нарушава до голяма степен и характера и духа на едно от най-старите и и определящо цялостния облик на града пространства в ЦГЧ, което е площад Лъвов мост.

Базирайки се на изброения комплекс от факти в настоящата разработка е заложено предложение и за площад Лъвов мост като комуникационно-транспортнорешение, а и в обемно-пространствено структуриране. В комуникационния контекст предложението включва изграждане на подземно кръгово кръстовище на ниво -7.90 от котата на прилежащия терен, като по този начин пространството на площада и около него остава изцяло пешеходно. Това цели ограничаване на нивата на шума и атмосферното замрсяване, причинени от автомобилното движение, освобождаване на широко пешеходно пространство в зоната на площад Лъвов мост с непосредствена мощна връзка със зоната на Женския пазар и съседните значими обекти на общественото обслужване. По този начин се повишава качеството на това градско пространство, подобрява социализирането му и повишава добавената му стойност. Обособява го като един от най-значимите и привлекателни елементи на ЦГЧ, акцентира върху влиянието и развитието му в исторически план. От транспортно-комуникационна гледна точка, подземното преминаване на автомобилното движение и МОПТ не затруднява обществените потребности. Обособени са спирки на МОПТ на подземно ниво, с непосредствена връзка с новоизградената метростанция.

В конкретната разработка е заложено преминаването на основното велотрасе по булевард Сливница да се осъществи по протежението на Владайска река и прилежащата и озеленена площ, в специално обособено трасе с ширина 3м., което е по-голямо от минималното от 2м., заложено в българското законодателство за двупосочна велоалея. По дължината и са разположени 3 велопаркинга и 1 велогардероб, които са малко повече от заложените  по ОУП – 1 велопаркинг и 1 велогардероб. Входовете и изходите на велоалеята са осъществени, чрез рампи с наклон от 8 % с цел преодоляване на денивелацията.

Oбщественото обслужване

– Oбособяването на съвременен арт-център в настоящото трамвайно депо, ситурано в кв. 67 с граници: изток-бул. Христо Ботев, север- ул. Козлодуй, запад – ул. Софроний Врачански и юг – бул. Сливница. Комплексът от сгради на трамвайното депо представлява паметник на КИН и се отличава с характерен архитектурен облик, големи и удобни за целта на арт-център вътрешни пространства. Транспортната му достъпност и осигуреност е отлична. На този етап в него се помещават множество малки търговски и складови обекти. Трамвайното депо обаче крие изключително висок потенциал и превръщането му в арт-средище и културен обект ще повиши качеството на градската среда и ще повлияе положително и на съседните близки територии.

– Изграждането на открита сцена в непосредствена близост до Трамвайното депо. Тя е ситуирана в новообособената рекреационна площ  около р. Владайска. Тя е комуникационно обезпечена от предвидения за изграждане в настоящата концепция пешеходен мост и велотрасе.

– Нов творчески център с многофункционална зала в кв. 744 с граници на изток – ул. Опълченска, на север- ул. Враня, на запад – ул. Венко Рашков и на юг- бул. Сливница. Територията е обезпечена от комуникационно-транспортна гледна точка чрез велотрасе и непосредствен пешеходен достъп от всички страни и осигурено безконфликтно преминаване, посредством терасиране на терена и изграждането на пешеходни подлези. Предвиденият творчески център е в непосредствена близост до едно от най-престижните училища за приложни изкуства в България и между тях е осигурена директна пешеходна връзка.

– Административно-делови комплекс на територията на кварталите 40 и 41 с граници: на изток – бул. Волгоград, на север – ул. Панагюрище, на запад- ул. Г. С. Раковски, и на юг – бул. Сливница. Понастоящем застрояването в тези квартали се характеризира с висока степен на амортизация, липса на организация  и неадекватен и неподходящ  облик за ЦГЧ и представителното място на площад Сточна гара, където се намират. От друга страна, в северната част на ЦГЧ и на София като цяло липсва обект с такава функция. От комуникационно-транспортна гледна точка предвиденият административно-делови комплекс е  осигурен отлично. А това благоприятстват тангиращите го границите му транзитни улици и близостта до Централните Автогара и ЖП-гара.

–  Търговски център на площад Сточна гара с граници:  от север – бул. Сливница и от запад – бул. ген. Д. Николаев. Тази територия беше избрана заради доброто си стратегическо местоположение, липсата на подобни обекти в тази част на София и с цел доизграждането на пространствената и функционална рамка на площад Сточна гара.

Водещата насока в изграждането на системата от обекти на общественото обслужване във субструктурата – Владайска река и прилежащата и територия в ЦГЧ на София е разнообразие във функционално отношение, универсалност, взаимосвързаност – транспортно-комуникационна и логическа гледна точка. По този начин структурирана, тази система ще доведе до осмисляне и насищане с функция на ценните терени в ЦГЧ, за които липсва ясна концепция за развитие, социализиране на северната част от бул. Сливница, заедно с прилежащото застрояване и изграждане на една завършена градска структура, предоставяща много възможности и отговаряща на съвременното търс

Лъвов мост – обемно-пространствено решение 

Сред мотивите за избора му са  преплитането на възможно най-много градоустройствени фактори, определящи и изграждащи облика на конкретното градско пространство, а именно местоположението му, значимостта му в транспортно-комуникационно отношение (там се преплитат всички видове транспорт: автомобилен, автобусен, тролейбусен, трамваен, метрополитен и велосипеден). В същото време концепцията цели обособяването на площада като изключително пешеходно пространство. Тук се преплитат множество културни пластове и устройствения подход трябва да бъде изключително деликатен.

На кота -20м. е изградена метростанция 7 от втория метродиаметър. Според предвижданията на настоящата концепция следва да бъдат изградени още няколко последователни и взаимносвързани нива в рамките на площада. На следващото по височина -12м. преминава канализационният колектор за дъждовни води и 100 годишна вълна. На следващото ниво -7.90м. е развито кръгово кръстовище, на което подземно се пресичат булевардите Мария Луиза и Сливница. Подходът към кръстовището е осъществен  чрез рампи с наклон 7%. Пространствата на подземното кръстовище са оразмерени спрямо изискванията на МОПТ. Обособени са две спирки от двете страни на булевард Сливница след кръстовището. От тези спирки може бързо да се се осъществи връзка с метростанция 7, както и да се излезе на нивото на прилежащия терен. В непосредствена близост до спирките са обособени обекти на общественото обслужване: кафенета и магазини. Осветлението в подземното ниво на кота -7.90 е както изкуствено така и естествено. За естествено осветление са предвидени отвори, които имат отношение и спрямо композиционото оформление на площадното пространство на горно ниво. На същото ниво във вътрешното пространство на кръговото кръстовище е  обособен обект за обществено обслужване. Този обект във функционално отношение представлява място за презентиране, продажба и четене на литература, заради историческия заряд на площад Лъвов мост, на който са обесени български книжовници-революционери. Достъпът до него е осъществен чрез стълби и асансьори от горно ниво.  На нивото на прилежащия терен площадното пространство  е решено за пешеходно движение. Изключение прави линията на трамвая по бул. Мария Луиза, който е запазен по-скоро с декоративен характер, имайки предвид дублирането на същата линия от минаващото няколко метра по-надолу метро. Замислени са пешеходни връзки не само на площада с Женския пазар, но и с останалите вътрешноквартални пространства и с нивото на реката.

арх.Десислава Василева

ръководител: доц. арх. Борислав Борисов
специалност: Архитектура
университет: ВСУ „Любен Каравелов”
година на завървшане: 2012 г.

Дипломната работа на идейно ниво се занимава с преустройство на „Захарна фабрика“ в гр.София, като тази идея е породена от един по-обемен концептуален модел – създаването на т.нар. „зелен маршрут“ в столицата. Той цели старите, неподдържани и необитаеми, а защо не и част от онези обявени за паметници на културата сгради, да се превърнат в затворени паркови пространства. Тъй като това е мащабнен модел, дипломната работа е средоточена само върху „Захарна фабрика“, за да презентира възможностите на облогородяването и преустройството на сградата, запазвайки структурата й и фасадата й, но променяйки функциите й от рушащ се склад към спокоен и иновативен парк.

Задачите, които се залагaт в проекта са изключително много и всеобхватни, и всеки може да добавя, премахва, харесва или отхвърля някое от заложените решения, но все пак проектът изпъква със своята алтернативност и смелост да бъде различен.

От гледна точка на озеленяването в интериора се предвижда оформянето на кътове с декоративна растителност от цял свят наброяваща над 270 вида. Растенията са групирани освен по височина, по географски признак и по цвят на цъфтежа. Tова е така, за да може на една зелена площ да се съчетаят най-ефектните и най-декоративните видове. Изследвани са психичните въздействия на различните цветове при мъжете и жените, за да може да се постигне една абсолютна и хармонична връзка между човека и природата. Към зелените площи са силно застъпени и стените с вертикално озеленяване и различните алтернативи за зацветяване.

Алейната мрежа заема важно място в цялостната концепция на проекта и е в основата на композиционните решения. Тя повтаря линията на части от улици в София. Използването на улиците като форма за алейна мрежа осигурява и един важен елемент на баланс между цивилизация и природа. Вкарвайки част от градското пространство в парка, проектът не изолира града от природата и обратно, а напротив – съчетава и създава едно пространство, в което двете противоположности съществуват в хармония. Като обобщени в рамките на  подобни проекти може да се окаже полезно и логично вярно да се използва градоустройствена концепция на някой град като добър метод в изграждането на паркова алейна мрежа.

Паветата заложени като настилка в проекта са избрани да наподобяват реална градска среда в природната цялост, още повече и с помощта на тревни линии на някои места в подредбата на паветата, за да се създаде усещането за плавно преминаване на настилката в зелените площи и обратното. Това е и препратка към екстериорните пространства.

Връзката между интериор и екстериор също е много силно застъпена. Водните пространства са представени по различен начин и с различна цел. Една от най-атрактивните такива е водната стена, която се намира в интериора. Нейната цел е да създаде освен естетическо въздействие, но и да направи средата в „Захарна фабрика“ много по-близка до природата.

За почивката и развлечението на посетителите са проектирани различни кътове за отдих, ресторант, кафенета, обслужващи помещения, галерия, малки библиотеки с интересни четива, неограничен достъп до WiFi и др.  Но местата за сядане правят впечатление, осланяйки се на задачата да бъдат максимално обвързани с мястото. Първосигналната асоцияция, когато става дума за „Захарна фабрика“, разбира се, е захарта, а тя е превърната в акцент на идейното предложение за местата за седене на първия етаж, кошчетата и информационните табели.  Местата за сядане са кубове с модулна структура, които да наподобяват захарни бучки. Освен модулните кубчета, с цел повече седящи места са предвидени и пейки пред всеки прозорец на първия етаж. Те са разположени между библиотечни рафтове и са част от формирането на кътове за отдих.
Кошчетата за боклук са естествено три на брой, съобразени с разделното изхвърляне на отпадъци. Загрижеността за природата също е в основата на проекта. Предвидени са също и достатъчно соларни панели и системи за събиране и използване на дъждовната вода.

Не са пропуснати и са осигурени достатъчно места за спорт, като отново е заложено на по-популярните в момента спортове като йога, тае бо, зумба и др. край големия водопад, стичащ се по една от стените на „Захарна фабрика“.

И накрая не може да останем безразлични към детската площадка на първия етаж от проекта, която залага на алтернативното творение и произведение на изкуството, което е създадено по образец на художника Тошико Хориучи Макадам (Toshiko Horiuchi Macadam).

Авангардното творение представлява цветно, плетено от въжета петно, което виси от тавана като гигантски хамак. Това позволява на малките посетители да използват своето въображение, без да ги ограничава във възможности за катерене, люлеене, криеница, състезания и пр. А  дизайнът на това съоръжение придава на пространството един изключително атрактивен вид.

Алтернативата за създаването на затворена озеленена среда ще допринесе за съществуването на парк, който да може да бъде посещаван по всяко време на годината. А идеята за превръщането на още много изоставени, стари и разрушаващи се сгради в малки природни кътчета ще има категорични ефекти върху градската култура. Световните примери, които дават основа за създаването на повече алтернативни пространства за озеленяване не са никак малко, а България не бива да изостава в глобален аспект, имайки предвид всички дадености и възможности, които притежава страната.

ланд.арх. Цветослава Петракиева

Специалност: Ландшафтна архитектура 

Университет: ЛТУ 

Година на завършване: 2013

Имейл: tspetrakieva@gmail.com 

Проектът разработва спортен комплекс в района на кв. Горубляне, гр. София. Ситуацията е интересна с наличието на стар стадион. Намира се близо до бул. Цариградско шосе като главна пътна артерия, което я прави лесно достъпна. Близостта до един от основните входове на града и същевременно отдалечеността от централната част дава възможност да се провеждат спортни събития и концерти без да се натоварва автомобилният трафик. Теренът е подходящ за спортна дейност и е определен като такъв в предвижданията на ОУП, гр. София. Необходимостта от спортни съоръжения, както на територията на столицата, така и в рамките на държавата, също подкрепя идеята за развитието на повече спортни зони и сгради.

КОНЦЕПЦИЯ

Проектът има за цел да съчетае в себе си природата и новите технологии, възможностите на играта със светлина и формите на една органична архитектура. Цялостната концепция е вдъхновена от гледката към Витоша, която се открива от ситуацията и пресъздава идеята за продължаване на силуета на планината. Обемно-пространствената композиция също така кореспондира на факта, че Витоша е единствената куполообразна планина в България. Залата и стадионът се обединяват в цялостен обем, въплъщавайки в себе си още по-силно идеята за спортен комплекс, благодарение на общо покритие, което създава връзка между тях и определя главните подходи в общата зона между двете. Цветовото решение е повлияно отново от Витоша и нейните върхове.
Концепцията за съдържанието на проекта е изградена върху разполагането на спортна зала и реконструкция на съществуващия стадион. Спрямо разположението и големината на терена е проектирана спортна зала с капацитет 3800 души. Стадионът е реорганизиран като е уголемено игралното поле спрямо нормативите за срещи от местно значение и са разположени трибуни от запад и изток с капацитет 1660 души.

ОСНОВНИ ПОДХОДИ, КОМУНИКАЦИЯ И ОРИЕНТАЦИЯ

Ориентацията на стадиона е по посока север-юг, а залата е хармонично разположена, така че да се създаде приятно усещане за средата и в същото време да се използват максималното възможностите на денивелацията и пространството.
Важна роля в проекта играе и пространството около залата и стадиона. То е решено многопластово – пешеходното движение е развито по естествената денивелация, която се увеличава в посока запад-изток, което дава възможността на по-долно ниво да се разположат двата етажа на паркинга за зрители. Между залата и стадиона се образува площад, чиито пробиви усилват динамичното усещане за средата и улесняват вентилацията на паркинга. Главните входове за зрители на залата и стадиона са разположени в общата зона между двете съоръжения. Нивото на стария стадион е запазено, главният вход на залата е на същото ниво – кота ± 0.00 = 577.7.
Използването на денивелацията на терена дава и възможността игралното поле на залата да се разположи на по-ниско ниво спрямо влизането на зрителите в сградата, което позволява въвеждането на зрители в залата да се осъществи по средата на трибуните.
Достъпът за спортисти е осъществен от ул. Стадион чрез рампи, които водят до общо пространство за спортистите, както на залата, така и на стадиона на кота -3.70 = 568. Обусловен е и самостоятелен ВИП вход от ул. Стадион на ниво -3.70. Пресата, както и администрацията обслужваща комплекса, използват вход достъпен от паркинга на ниво -3.70.

ФУНКЦИОНАЛНО РЕШЕНИЕ

Главният зрителски подход, както към залата, така и към стадиона, е от образуваното покрито пространство между двете съоръжения. На кота ± 0.00 във входния вестибюл на спортната зала е разположено кафене и пространството продължава разделено на две равностойни зони, където се намират входовете към трибуните, както и обслужващи помещения за зрителите. Нивото на игралното поле е на кота -3.70, така че влизайки в залата зрителите попадат по средата на трибуната.
Над входния вестибюл е разположена галерия, където има заведения за бързо хранене и бар. При наличие на концерт са предвидени допълнителни входове към залата от ниво -3.70 за местата разположени на самото игрално поле. За тази цел във фоайето на кота -3.70 също са предвидени кафе и обслужващи помещения.
Автомобилният достъп за зрители е решен от ул. Владичина ливада, която е разширена, както предвижда и ОУП, гр. София, така че да не се затруднява движението по ул. Самоковско шосе. Разработен е паркинг на две нива с 834 места.
Достъпът за спортисти е предвиден също в общото пространство между стадиона и залата на кота -3.70 чрез рампи. След фоайето с кафене в междинното пространство на залата и стадиона са разположени масови съблекални.В посока към залата са разположени отборни съблекални и медицинско-възстановителен център с всички необходими помещения и процедури, който има възможност да се ползва и от спортистите на стадиона. Срещу входа за игралното поле са разположени две тренировъчни зали, като е осигурена необходимата минимална етажна височина, а именно от кота -3.70 до кота +4.00.
Под трибуните на стадиона на ниво -3.70 са разположени отборни съблекални, достъпни от общото входно пространство за спортистите след масовите съблекални, както и помещения за треньори и медицински персонал. Това пространство е достъпно за обслужване и от паркинга за зрители на ниво -3.70.
Под трибуните на стадиона на ниво ±0.00 са разположени кафене и магазин, които са с директна връзка към площада между залата и стадиона. Обслужват се от паркинг на ниво -3.70.
Пресата и администрацията на комплекса имат достъп от паркинга на ниво -3.70. Административни офиси са предвидени на ниво ±0.00, а за пресата – кафене на ниво +4.00 и кабини на ниво +6.50.
За ВИП посетители на залата е осъществен самостоятелен достъп на ниво -3.70. Чрез отделни стълби и асансьор има достъп до ниво +4.00, където има зона с кафене и обслужващи помещения, както и вход към луксозните места в залата.
На ниво +4.00 е разположена конферентна зала, така че да е достъпна от спортисти, преса, ВИП посетители и администрация.

КОНСТРУКТИВНО РЕШЕНИЕ И МАТЕРИАЛИ

Общото покритие на залата и стадиона е решено в унисон със застъпената идея за лека архитектура. Използвана е стоманена пространствено-прътова конструкция. Отделно от нея е развита и стоманена конструкция, която поема товарите от трибуните, както и стоманена конструкция от рамки в зоната на входния вестибюл и в зоната на тренировъчните зали и конферентна зала.
Общото покритие е решено чрез пневматичен модул от ETFE, което дава възможност за дифузно осветление на залата от дневната светлина, както и придава уникален нощен изглед на комплекса.

арх.Цветелина Георгиева

Специалност:  Архитектура

Университет: УАСГ

Година на завършване: 2012

Имейл: tsvetyarch@yahoo.com

Телефон: +359 89 9051608

Ръководител: арх. Румен Грънчаров, катедра „Сградостроителство”