Русе е петият по големина град в България и е най-големият български град по поречието на река Дунав. Разположен в Североизточна България. Този индустриален град е също така и културната столица на Северна България.

В днешно време Русе се радва на архитектурно развитие. Голяма част от сградите в центъра се реновират. Изграждат се и нови центрове за култура и спорт. Според настоящия градоустройствен план приоритет се възлага на областта на русенския кей и на градския парк. Предвидени са проекти за реновирането на русенската библиотека и за изграждането на интерактивен музей. Общината многократно кандидатства с проект за реконструкция на русенската художествена галерия, но за момента не са отпуснати нужните средства. Русенската художествена галерия и училището по изкуствата в града се нуждаят от незабавен ремонт. Състоянието, в което се намират е повече от недопустимо. Важни картини с национално значение са изложени на неблагоприятни климатични условия. Учениците и бъдещи хора на изкуството нямат нужните условия, за да могат свободно да развиват таланта си. Художниците и скулптурите от Групата на художниците в Русе са като забравени и второстепенни. Ателиетата, които са предоставени от общината са крайно недостатъчни за тях и са в също много лошо състояние.

В тази дипломна работа със заглавие „Културен център Русе – Изкуството събужда града“ е предвиден комплексен анализ на града и на нуждите на избрана група от хора. Интервюта и анкети на художници, скулптури, куратори са важна част, за изследвания на необходимите съоръжения и оборудване в съответствие със специфичните нужди и изисквания на хората на изкуството. Мястото, което съм избрала е по-голяма част от терена на казармата на Пети Дунавски Пехотен Полк в Русе на ул. Александровска 118 и запазената част от основната му сграда.

Основната концепция е запазването на същестуващата част от сгадата на бившите казарми. Тази част се надстроява с един етаж. В нея ще се помещават ателиета за учениците от Национално училище по изкуствата „Проф.Веселин Стоянов“ – Русе, както и ателиета за художниците, които в повечето случаи са и техни учители по графика, скулптора и живопис. Ново остъклено многофункционално фоайе ще бъде основният вход за сградат от ул. Майор Узунов. Там учениците ще могат да правят изложби, инсталации и да се провеждат различни събития свързани с изкуството. Нов триетажен специализиран магазин за художествени материали ще бъде построен на мястото на кулата граничеща с ул. Александровска и ул. Майор Узунов. В тази част на сградат са предвидени и нужните депа за съхранение на материали и машини, нужни на хората на изкуството.
По ул. Александровкса се изгражда нова триетажна библиотека със специализирана литература на тема култура, изкуство и архитектура. Входът за библиотеката е и централният вход за вътрешния двор на сградния комплекс.
На мястото на последната част от разрушените казарми от ул.Независимост ще бъде построена новата галерия на гр.Русе. Новия вход от ул. Независимост води към многофункционално фоайе, което включва – гише за продажба на билети, малко кафене, музеен магазин, място за врвменни изложби, голяма семинарна залата – аудиториум. От този вход ще влизат и служителите на галерията – директор, куратори, реставратори и тн. Те се намират в горната част на сградата и са отделени от публичната част.
Основната концепция за галерията е големият вътренен остъклен двор, който включва едновременно и основното стълбище за галерията. То е в жълт цвят, за да бъде като централен елемент, като отправна точка и като място за срещи на посетителите, които е много важно да се чувстват добре ориентирани. Вътрешният двор започва от партерно ниво до покрива и нараства с един метър към западната страна. Той е стабилизиран от двере страни чрез асансьорните клетки. Така се позволява навлизането на дневна светлина от горе, която е най-добрата светлина за изложбени площи в комбинация с изкуствена светлина. Сградата продължава с още четири етажа. На първия етаж започва остоянната изложба до етаж три. От северната страна са разположени офисите на служителите, които са едновременно разделени и свързани помежду си. На последния четеърти етаж е разположен ресторант с тераса ориентирана към река Дунав. Вътрешният двор- въздух, който е на това ниво е отделен от изложбата, като е остъклен, за да не влизат неприятни миризми и шум от ресторанта в галерията.

Целта на дипломната работа е да се осигури нужното място за излагане на минимум половината от фонда на галерия, който в момента наброява малко над 3.000 експоната, както и да се осигури място за нови попълнения. Целта е още по този начин да се даде едно утвърдено име на града като културна столица на Северна България и да се върне величието и самочувствието на хората на изкуството в град Русе, които да намерят вдъхновение за новите се проекти в новата изградена галерия.

арх.Весела Петрова

Университет: Технически университет, Виена

Дипломен Ръководител: Асс.Проф. Дипл.Инг. Др.Техн. Карин Щийлдорф

Имейл: vesinka91@gmail.com

Телефон:  +359 896 755 508

Дисертационният труд е разработен в концептуалната рамка на Територии на уличния пейзаж (Streetscape territories ), ръководен от проф. д-р Крис Скеерлинк (Kris Scheerlinck) в КУ Льовен (KU Leuven), Кампус Гент, Белгия.

арх.Стефани Илиева Златева

Ръководителят на проекта ми е проф. д-р Крис Скеерлинк (Kris Scheerlinck)

Специалност: Международна Магистратура по Архитектура (International Master of Architecture)

Университет: КУ Льовен (KU Leuven), Кампус Гент, Белгия, 2017

email: stefani.zlateva@yahoo.com

сайт: https://issuu.com/stefanizlateva/docs/research_paper_stefani_zlateva

Дипломният ми проект е на тема „ Театър 199 „ Валентин Стойчев“ – реконструкция и изграждане на театрален център. Той се намира в София и по-точно в централна градска част. Театър 199 се помещава в сутерена на сградата на Министерството на икономиката (бивше Министерство на технологиите, арх. Драганов). Тази сграда е ситуирана върху ъгловия парцел между улиците „Г. С. Раковски“ и „Шести септември“ . По отношение на  двете улици сградата е отдръпната навътре. Отдръпването от улица „Славянска“ е логично, тъй като по този начин сградат се подравнява с другите сгради по улицата и също се осигурява и паркинг пред сградата. Отдръпването от ул. „Г.С. Раковски“ е оправдано тъй като отваря едно площадно пространство пред сградата и разкрива фасадата на хотел „Славянска беседа“ (архитектурен паметник), но пространството е оформено незадоволително тъй като е оставен открит калкан на сградата на БДЖ (бирша земеделска банка,архитектурен паметник, на арх. Янаки Ставрев). Тази сграда се допира само в един ръб със сградата на Министерството на икономиката оставяйки калкана непокрит което придава остра композиционна незавършеност на мястото, несъвместима с околните сгради, също архитектурни паметници: Сградата на Уникредит булбанк( бивша сграда на ЦКБ, на арх. Н. Лазаров, арх. Фингов, арх. Ничев и арх. Апостолов.), сградата на Министерството на Финансите ( арх. Мария Сапарева ) и хотел Славянска беседа ( архитектурен паметник).

Театър 199 всъщност не е проектиран като театър, а е преустроен сутерен на Министерството на икономиката. Това е станало възможно с цената на много функционални компромиси. Може би най-големият от тях е това че входът на театъра остава скрит, той е като изгонен. Достъпът на посетителите към залата е притеснен- до нея се стига чрез една много тясна стълба. Административните помещения са разпръснати по други сгради, директорският кабинет е в сутерена. Налице са и неудобства в складовете и  гримьорните- има една единствена гримьорна обща за мъже и жени, която е крайно недостатъчна. Също така достъпът на хора с увреждания до театъра не е решен. Същевременно Театър 199 е един от емблематичните театри на София, градил престижа си с десетилетия, затова му е необходима такава реконструкция която да го направи представителен и функционален.

За тази реконструкция и за композиционната завършеност на мястото се предлага следното решение:

Разработка на театрален център, като разширение към театър 199 на подземно ниво под площада, пристройка покриваща калкана на сградата на БДЖ , в която на първите три нива да се помещава администрацията на театъра, като по-горните нива се придадат на Министерството на икономиката. В новоизградената част под площада ще се помещават фоайето към театъра, гардероб за посетители, Кафене, мултифункционална зала, книжарница за театрална литература и цветарски магазин.

Основната концепция за функцията ( табло 8) е да се създадат такива пространства, които да могат да работят заедно като един организъм, но в същото време да могат да работят и независимо едно от друго. Освен голямото площадно пространство на улично ниво се предвижда и по малък площад на подземно ниво, като двата площада ще са свързани с външна вертикална комуникация. От по-малкото площадно пространство има отделни връзки към различните функционални звена- фоайето на театъра, кафенето, театралната нижарница и цветарският магазин. По този начин този малък площад разделя отделните функционални звена. Кафенето пък действа по-точно обратният начин- то има връзки към книжарницата, многофункционалната зала, фоайето на театъра и зрителната зала. Кафенето се явява като обединяващото звено.

При образуването на формата на пристройката закриваща калкана тръгвам от простата форма, като постепенно се стига до форма, която осъществява един плавен преход между двете сгради – сградата на Министерството на икономиката и сградата на БДЖ, които са с различна височина (както е показана на табло номер 9). Тази нова постройка ще се намира в една срегда, която е с изклщчително голяма наситеност на паметници на културата и трябва да се впише в тази среда без да се натрапва. Тука идва и идеята ми за огледалната фасада, която да отразява фасадите на отделните сгради- паметници на културата от различни точки на наблюдение по улиците.  Върху тази огледална окачена фасада също така има гравирани елементи от сграфитото което се намира върху калканан на сградата на БДЖ. Самото сграфито пък се запазва и става видимо в интериора на новопостроената пристройка.

Проектът предвижда разширение на подземното ниво на театъра, като за целта на Кота-3.45 е усвоено пространството под нивото на съществуващия площад. Достъпът до това ниво се осъществява посредством две външни, еднораменни стълби, отвеждащи до по-малко площадно пространство. От него са достъпни главното фоайе на театъра, кафене и книжарница. Предвиден е също така и асансьор за достъп на хора с увреждания. От зоната на кафенето се осъществява и подходът към мултифункционалната зала.  Проектирани са преместваеми витрини, които дават възможност за обединяване и преливане на пространствата. Основното пространство на театралната зала остава непроменено, като са предвидени допълнителни входове/изходи, под английските дворове, към кафенето. Те улесняват, както напускането на залата след края на представление така и улесняват евакуацията, която в днешно време е силно затруднена. Зоната на съблекалните и гримьорните е преустроена цялостно, като са обособени отделни пространства за мъже и жени. Съществуващите тоалетни са преустроени така че вече са достъпни и за хора с увреждания, предвидени са и нови тоалетни към кафенето също с достъп на хора с увреждания. Проектирани са необходимите обслужващи, технически и санитарни помещения. Към книжарницата и многофункционалната зала е предвидено и горно естествено осветление. Тези светинни отвори на нивото на площада  се появяват като водни басейни с прозрачни дъна които пропускат светлина към подземното ниво.

В новопроектираното високо тяло на уличното е разположена каса за продажба на билети (на Кота ±0.00)  и административна част (на Кота +3.75 и Кота +6.90). Пространствата на останалите нива остават за нуждите на Министерство на икономиката и не са предмет на представения дипломен проект.

Още от Древни времена библиотеките са смятани за храм , посветен на науката, просвещението, изследването и работата.  В основата и същността си, тези функции са се запазили, но с развитието на света, технологиите и човека, те са се обогатили и изменили.

Днес архитектура е изправена пред нови предизвикателства, породени от това развитие и новите нужди на човека.

Новите библиотеки предлагат свободен достъп до всякакви носители на информавия- хартия, аналогови и цифрови системи за запис. Това води до обединяване на все повече

функции в едно пространство.

Все по- често библиотеките дигитализират каталозите си ( отпада нуждата от помещение за каталожна ), имат постоянна връзка с интернет, увеличават работното си време,

разширяват дейността си, като организират часове за детски спектакли, лекции, изложби или конференции, с цел привличане на повече читатели. Това е своеобразно “отваряне“

на архитектурата към читателите.

Разнообразието на интереси и нужди у хората, които посещават библиотеките, както и съчетанието на функции, които трябва да изпълнява пространството, налагат

проектиране, както на места за усамотение, така и на зони за масови събития ( при изнасяне на лекциии или колективни посещения ).

Създават се сгради с  еднопространствена планова композиция, премахват се мъртвите площи –  ( коридори, стълбища и др.) и се образуват отворени преливащи се пространства. Премахват се кулите книгохранилища и се преминава към плоскостно изграждане на библиотеките .

От самото си начало Лондон е град, колто посточнно се променя и нараства с бързи темпове.

Ситуацията се намира на южния бряг на Темза, квартала Southwark е претърпял много промени в последните 20 години.

През 1996 г. Норман Фостър прави генерален план, който включва изграждането на повече от 279 000 кв.м офиси, луксозни хотели, ресторанти, фитнес зали и самия градския съвет.

Местоположението на Лондон Public Library се очертава като естествено допълнение към генераления план на Норман Фостър. В първоначалното планиране, са изпълнени много луксозни сгради от частния сектор и затова идва и предложението за поставяне на сграда за обществено и колективно използване.

Новопроектираната бибиотека трябва да бъде естествено продължение на тази част от града и точка за обществен достъп до информация. Институция, която предифинира класическата концепция за библлиотека и се превръща в склад на информация, където всички горми на информация, нови или стари са представени в еднаква степен за обществеността.

Ситуирана е между улиците –  „ Tooley St.” , “Weaver’s Ln” и „ Potters Fieds” . Имотът, в който се намира е част от парк „ Potters Fields Park “ и е с площ от 6,000 кв.м.  В близост  са – река Темза, Тауър Бридж  и City Hall, което прави мястото силно оживено, както с постоянни жители на града, така и с много туристи. По улиците в непосредствена близост преминават  множество линии на градския транспорт, има също така иудобна линия на метрото.

КОНЦЕПЦИЯ

В градоустройствения план ясно се вижда, че сградата е разположена върху територията на парк, който е връзката между други два парка. Основната концепция, заложена при проектирането е да се запази тази връзка заедно с , най- преките ходови линии създадени от преминаващите хора, както и съобразяването със заобикалящата я архитектурна среда.

За да бъде изпълнена концепцията разделям сградата на две части, които на първо ниво ( кота +0.00 ) са напълно независими, на второ ниво са свързани чрез покрит мост, а на последните две нива сградите се свързват  изцяло в югозападната си част.

На ниво терен разделянето става по главната и най- широка съществуваща пътека в парка, а терасите, изкачанията и прибиранията на горните етажи са интерпретация на второстепенните пътеки и зависимости между тях.

Богато озеленените тераси са със североизточно изложение и са насочени изцяло към реката, Tower Bridge и Potters Field Park, като по този начин се постига невероятна гледка към тях и забележителностите на отсрещния бряг, без тя да бъде нарушена от  сгради.

Вътрешно-дворното пространство е оставено открито като част от парковата зона. То е място със свободен достъп, за срещи и почивки. То също така е провокирано и от съседните на него сгради, при които също се забелязват подобни пространства обърнати към реката. По този начин е постигната пълна хармония на сградата със заобикалящата я среда.

Фасадите са решени изцяло със стъклени витрини. На места където е необходимо засенчване или затваряне на някои части е използвано матово, непрозрачно стъкло. Плочите са топлоизолирани и обшити с бели HPL плоскости.

Използвани са изчистени прави линии, които да се свързват естествено и хармонично с заобикалящата я архитектурната среда.

арх.Тинка Нончева

В проектното решение съм се опитала по най-удачния начин да интегрирам всички нови функции (производство, дегустация, хранене и т.н.) и максимално да се възползвам от наличните елементи на архитектурата и ландшафта. Едно от основните изисквания към бъдещия център е да се отвори визуално и да се забелязва, че се случва нещо и по този начин да се првлича вниманието на посетителите. Във връка с това изискване остъклявам голяма част от съществуващите стени за да може да има ясна видимост от улицата. Конструкцията на съществуващия склад е стоманобетонна гредова, а покривната конструкция е от арки. Главното осветление е от север и заедно с арките създава доста впечатляващ ефект в пространството. Новопостроената част  e следва конструктивните оси и се разширява на юг, а на изток се обособява главния вход. Конструкцията на новата част е стоманена като фасадата е решена с окачена стъклена фасада и панели от прозрачен бетон (translucent concrete). По този начин запазвам идеята за прозрачността на сградата. Прозрачния бетон загатва, че всъщност се случва нещо и по този начин се разбужда любопитството и интересът на хората минаващи покрай сградата. Новосъздадената форма създава усещането за наслагани една върху друга каси за бира.

 Този елемент присъства и при павильоните за бира,които са позиционирани свободно в прилежащия парк. Конструкцията на павильоните също е стоманена, а ограждащия материал пак е прозрачен бетон. Стремежът ми към самата визия на сградата е да запазя характерните и черти и форми и същевременно да се създаде една модерна нова среда с отличаващ се и привличащ вниманието вид.

Главният вход е позициониран спрямо основния човекопоток (от изток, където се намира и спирката на градския транспорт) и пред него е образувано площадно пространство, което е подходящо за провеждане на различни масови събития (концерти, 3d мапинг, прожекции и др.). За хората, които ще идват с личните си автомобили има съществуващ паркинг в близост до производствената сграда. Обособява се ново парково пространство, като сградата служи за връзка между него и съществуващия парк. Зелени елементи са вкарани в настилката на сграда като по този начин се прави по-осезаема връзката между озеленените пространства. Една от основните идеи е посетителите да усетят и запознаят с целия процес – от производството на бира до консумацията й. За това производството на бира е ключов елемент от интериора – посетителите могат да направят обиколка на производствената част и да се заподнаят с процеса отблизо. Любителите на бира също така могат да опитат прясно приготвена бира, която след процеса на ферментация и филтриране отива директно на бара. Част от новопостроената част е предвидена за производство, и по точно за варенето на пивото, а в непосредствена близост до него се намира залата за дегустация. В близост до главния вход е обособен и музей на бирата. Там посетителите могат да се запознаят с историята на производство на бира от древни времена до днес. Друг важен елемент е магазинът за бира – там ще се предлагат бири, както на основния производител “Вила Цари”, така и от местни производители и бири от най-висок клас. Той е обект на разраотка на интериорната част от проекта. Използват се форми и материали, които напмнят на тези от основната концепция – касите за бира и прозрачния бетон. Заедно с подходящо осветление и цветове характерни за различните видове бира- от светла, през червена, до тъмна- и използването на различни по плътност и текстура материали се пресъздава многообразието на бирата. Така човек нагледно може да усети, колко много се е развило пивото и коло много визулна и физическа наслада предоставя то на хората.

В интернет пространството намерих един цитат за бирата, който гласи следното – “There is always something happening around beer” (Винаги се случва нещо около бирата), и този цитат в голяма степен описва цялата идея на сградата. Многообразието от функции и интересната среда, ще спомогнат за развиването на центъра и превръщането му в нова атракция, която да спомогне за развитието на района.

арх.Моника Кръстева

Координати за връзка: monika.valerieva92@gmail.com

В програмата на дипломната работа са поставени няколко проблема, включващи  гъстотата на населеност в Хонг Конг, високата цена на жилищата и изключително малкото останало незастроено пространство.  В опит да се решат следнитеп роблеми се обръщам към използването на местни материали (бамбук, бетон, плоскости от пресовани частици) които са същевременно и напълно възобновяеми. Формообразуването е диктувано от стремежа да се разбие монотонната бетонна джунгла на Хонг Конг с раздвижена геометрия, силно повлияна от нашумялото през 60-те движение в далечния изток – метаболизъм.  идеята за жилище – капсула е доразвита до степен удовлетворяваща всяка възможна семейна конфигурация а елегантно вмъкнатите зелени площи и тераси разчупват сивата гледка в индустриалният град.

арх.Йордан Димитров Зарев
Дипломен ръководител : арх. Орлин Давчев
Специалност : Архитектура
Катедра : Интериор и дизайн
Университет : УАСГ
Година на завършване : 2017г.