Кратко резюме на тема плагиатство в архитектурата
От: Сдружение на архитектите-проектанти в защита на авторското право в архитектурата /САПЗАПА/ – България, ЕИК-176641344, със седалище и адрес на управление в гр. София 1309, Възраждане, бул. „Т. Александров” № 137, ет. 6, Офис А-17, представлявано от арх. Марин Пасков Бакалов – Председател на УС; правен консултант – адв. Йордан Политов.
УВАЖАЕМИ АРХ. ИГНАТОВ,
Във връзка с Ваше писмо вх. № 425/28.11.2016 г., и последвалата дискусия, можем да посочим следното:
- Плагиатството е престъпление против интелектуалната собственост, при което най-общо казано дадено физическо лице умишлено се представя за автор на произведението вместо неговият действителен автор. В сферата на архитектурата плагиатство би било налице ако конкретен архитект или архитекти посочат своите имена или псевдоними върху произведения на архитектурата – проекти и други, без да са взели участие в творческата работа по тяхното създаване. В същото време действителният автор/автори на тези произведения на архитектурата са други архитекти, чиито имена или други идентифициращи ги знаци не фигурират върху произведенията.
- Съставът на престъплението и предвидените наказания за него са уредени в чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България – „Който издава или използва под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.“
Подробното тълкуване на горецитираната нормативна разпоредба сочи следното от субективна и от обективна страна:
2.1. Извършител на престъплението (на плагиатство) с предмет произведение на архитектурата може да е архитект, но това не е задължително условие. Наред с прекият извършител на общо основание е възможно да има и съучастие в престъпление, съгласно чл. 20 от НК. Съучастници на извършителите са подбудителите и помагачите. В областта на архитектурата това могат да са и възложителите, ръководителя на проектантското бюро, водещия проектант и т.н.
2.2. За извършването на това престъпно деяние се изисква наличието на умисъл, т.е. когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. В конкретният случай това означава, напр., извършителят да съзнава, че използва чуждо произведение на архитектурата под свое име или под псевдоним, и цели или допуска да бъде възприет като негов автор, при което у обществото да възникне погрешна представа, че той е автор на произведението. Това престъпление не може да бъде извършено по непредпазливост.
2.3. Съществено условие за наличие на престъпление е, че действителният автор на произведението на архитектурата не е посочен, като извършителят използва произведението под свое име или под псевдоним. Идентификацията на действителните автори е премахната умишлено от дееца (извършителя или помагача), напр. проектът е копиран като информацията за действителните автори е премахната и е заменена с информация за авторство на извършителя.
2.4. Наред с горното е необходимо чуждото произведение да е използвано от извършителя – изцяло или значителна негова част. Става дума за идентично копие на вече създадено и изразено в обективна форма произведение на архитектурата или на отделна негова значителна част. Отделни идеи и концепции на архитекти могат да бъдат предмет на плагиатство, ако отговарят на изискванията на ЗАПСП. Общо за действия по използване на произведение могат да се приемат тези, които са посочени в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), но с уговорката, че не всички от тях попадат в обсега на нормата на чл. 173, ал. 1 от НК.
Следователно, отчитайки спецификата на произведенията на архитектурата, действията по използване на чуждо произведение или на значителна част от такова произведение под свое име или под псевдоним, плагиатство по смисъла на чл. 173, ал. 1 от НК, могат да бъдат следните:
а) възпроизвеждане на произведение на архитектурата;
б) разпространение сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведение на архитектурата;
в) публично показване на произведение на архитектурата.
- С оглед на гореизложеното, могат да бъдат направени следните по-важни изводи:
3.1. Плагиатството се различава съществено от действията представляващи нарушение на чуждо авторско право чрез използване на произведение без съгласието и разрешението на неговия автор/ носителя на авторските права. При наличие на плагиатство авторът следва да обори презумпцията за авторство установена с чл. 6, ал. 1 от ЗАПСП. За престъплението по чл. 173, ал. 1 от НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, като тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението.
3.2. Предвидените в чл. 173, ал. 1 от НК санкции за плагиатство са твърде занижени – лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева, както и обществено порицание. На практика в повечето хипотези при наличие на някои смекчаващи вината обстоятелства съдът може да наложи на дееца само условно осъждане, т.е. без ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, или да го осъди единствено на глоба от сто до триста лева и обществено порицание.
3.3. В сравнение с наказателната отговорност при плагиатство, имуществената отговорност за нарушаване на чуждо авторско право може да бъде за изплащане на обезщетение със значителни размери – определено на база приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението. Исковата молба може да бъде подадена преди да изтече общата 5-годишна давност.
- В заключение бихме искали да обърнем внимание на промените, за които Сдружение САПЗАПА настоява, и които са внесени в Народното събрание, Едно от основните наши искания е в пар.2, т.9 от Допълнителните разпореди да отпадне израза „утвърдени по действащото законодателство” за произведенията на архитектурата. Тук бих искал да подчертая, че задълженията на Р.България по Берлинската конвенция за закрила на художествените произведения и по специално нейния чл.5, ал.2 не допускат закрилата на произведение, в т.ч. и на произведение на архитектурата, да бъде поставено в зависимост от формално одобрение на някакъв външен, неправителствен орган.
С уважение,
арх. Марин Бакалов – Председател на УС на САПЗАПА/
Правен консултант – адв. Йордан Политов.