Театър 199 „ Валентин Стойчев“ – реконструкция и изграждане на театрален център
Дипломният ми проект е на тема „ Театър 199 „ Валентин Стойчев“ – реконструкция и изграждане на театрален център. Той се намира в София и по-точно в централна градска част. Театър 199 се помещава в сутерена на сградата на Министерството на икономиката (бивше Министерство на технологиите, арх. Драганов). Тази сграда е ситуирана върху ъгловия парцел между улиците „Г. С. Раковски“ и „Шести септември“ . По отношение на двете улици сградата е отдръпната навътре. Отдръпването от улица „Славянска“ е логично, тъй като по този начин сградат се подравнява с другите сгради по улицата и също се осигурява и паркинг пред сградата. Отдръпването от ул. „Г.С. Раковски“ е оправдано тъй като отваря едно площадно пространство пред сградата и разкрива фасадата на хотел „Славянска беседа“ (архитектурен паметник), но пространството е оформено незадоволително тъй като е оставен открит калкан на сградата на БДЖ (бирша земеделска банка,архитектурен паметник, на арх. Янаки Ставрев). Тази сграда се допира само в един ръб със сградата на Министерството на икономиката оставяйки калкана непокрит което придава остра композиционна незавършеност на мястото, несъвместима с околните сгради, също архитектурни паметници: Сградата на Уникредит булбанк( бивша сграда на ЦКБ, на арх. Н. Лазаров, арх. Фингов, арх. Ничев и арх. Апостолов.), сградата на Министерството на Финансите ( арх. Мария Сапарева ) и хотел Славянска беседа ( архитектурен паметник).
Театър 199 всъщност не е проектиран като театър, а е преустроен сутерен на Министерството на икономиката. Това е станало възможно с цената на много функционални компромиси. Може би най-големият от тях е това че входът на театъра остава скрит, той е като изгонен. Достъпът на посетителите към залата е притеснен- до нея се стига чрез една много тясна стълба. Административните помещения са разпръснати по други сгради, директорският кабинет е в сутерена. Налице са и неудобства в складовете и гримьорните- има една единствена гримьорна обща за мъже и жени, която е крайно недостатъчна. Също така достъпът на хора с увреждания до театъра не е решен. Същевременно Театър 199 е един от емблематичните театри на София, градил престижа си с десетилетия, затова му е необходима такава реконструкция която да го направи представителен и функционален.
За тази реконструкция и за композиционната завършеност на мястото се предлага следното решение:
Разработка на театрален център, като разширение към театър 199 на подземно ниво под площада, пристройка покриваща калкана на сградата на БДЖ , в която на първите три нива да се помещава администрацията на театъра, като по-горните нива се придадат на Министерството на икономиката. В новоизградената част под площада ще се помещават фоайето към театъра, гардероб за посетители, Кафене, мултифункционална зала, книжарница за театрална литература и цветарски магазин.
Основната концепция за функцията ( табло 8) е да се създадат такива пространства, които да могат да работят заедно като един организъм, но в същото време да могат да работят и независимо едно от друго. Освен голямото площадно пространство на улично ниво се предвижда и по малък площад на подземно ниво, като двата площада ще са свързани с външна вертикална комуникация. От по-малкото площадно пространство има отделни връзки към различните функционални звена- фоайето на театъра, кафенето, театралната нижарница и цветарският магазин. По този начин този малък площад разделя отделните функционални звена. Кафенето пък действа по-точно обратният начин- то има връзки към книжарницата, многофункционалната зала, фоайето на театъра и зрителната зала. Кафенето се явява като обединяващото звено.
При образуването на формата на пристройката закриваща калкана тръгвам от простата форма, като постепенно се стига до форма, която осъществява един плавен преход между двете сгради – сградата на Министерството на икономиката и сградата на БДЖ, които са с различна височина (както е показана на табло номер 9). Тази нова постройка ще се намира в една срегда, която е с изклщчително голяма наситеност на паметници на културата и трябва да се впише в тази среда без да се натрапва. Тука идва и идеята ми за огледалната фасада, която да отразява фасадите на отделните сгради- паметници на културата от различни точки на наблюдение по улиците. Върху тази огледална окачена фасада също така има гравирани елементи от сграфитото което се намира върху калканан на сградата на БДЖ. Самото сграфито пък се запазва и става видимо в интериора на новопостроената пристройка.
Проектът предвижда разширение на подземното ниво на театъра, като за целта на Кота-3.45 е усвоено пространството под нивото на съществуващия площад. Достъпът до това ниво се осъществява посредством две външни, еднораменни стълби, отвеждащи до по-малко площадно пространство. От него са достъпни главното фоайе на театъра, кафене и книжарница. Предвиден е също така и асансьор за достъп на хора с увреждания. От зоната на кафенето се осъществява и подходът към мултифункционалната зала. Проектирани са преместваеми витрини, които дават възможност за обединяване и преливане на пространствата. Основното пространство на театралната зала остава непроменено, като са предвидени допълнителни входове/изходи, под английските дворове, към кафенето. Те улесняват, както напускането на залата след края на представление така и улесняват евакуацията, която в днешно време е силно затруднена. Зоната на съблекалните и гримьорните е преустроена цялостно, като са обособени отделни пространства за мъже и жени. Съществуващите тоалетни са преустроени така че вече са достъпни и за хора с увреждания, предвидени са и нови тоалетни към кафенето също с достъп на хора с увреждания. Проектирани са необходимите обслужващи, технически и санитарни помещения. Към книжарницата и многофункционалната зала е предвидено и горно естествено осветление. Тези светинни отвори на нивото на площада се появяват като водни басейни с прозрачни дъна които пропускат светлина към подземното ниво.
В новопроектираното високо тяло на уличното е разположена каса за продажба на билети (на Кота ±0.00) и административна част (на Кота +3.75 и Кота +6.90). Пространствата на останалите нива остават за нуждите на Министерство на икономиката и не са предмет на представения дипломен проект.
