10 януари 1944 година – гибелна дата за архитектурното наследство на София
10 януари 1944 г. е дата на гибелни за София бомбардировки.
Разрушенията от тях са врязали дълбоки белези в облика на столицата,
които личат дори и днес – след 70 години.
Сериозно засегнати са повечето значими обществени сгради в центъра на града –
на Народното събрание, БАН, Държавната печатница, Софийския университет, Министерствата на правосъдието, вътрешните работи и войната, Народния театър, Централната минерална баня, Главния павилион на Александровска болница, хотел „Империал“, огромен брой жилищни и доходни сгради
Повечето са възстановени доста бързо след войната –
благодарение съвместните усилия на институции и граждани,
и с всеотдайното участие на българските архитекти и инженери.
Но заличени завинаги са кинотеатър „Одеон“ на ул. „Цар Симеон“ и
хотел „Елит палас“ на бул. „Кн. Ал. Дондуков“.
Няма ги и до днес куполът и фронтонът, увенчаващи сградата на Духовната академия.
Празно е мястото на Юнион клуб.
Изчезнали са няколко забележителни сгради по източния фронт на ул. „Г.С. Раковски“.
Изцяло разрушен след пораженията е автентичният западен фронт на пл. „Александър I“.
Не е запазена част от фронта по ул. „Съборна“.
Изчезнал поради тежките разрушения е и изложбеният павилион
на Художествената академия,
изграден по проект на арх. Виктория Ангелова-Винарова.
И до днес не е възстановенo сводовото покритие на сградата на
Застрахователна компания „Български Феникс“ – проектирана от
архитектите Георги Фингов, Димо Ничев и Георги Апостолов.
/снимките са от сайтовете „Изгубената България“ и „Стара София“/
Преди 70 години, на 10 януари 1944 година загива при бомбардировките
архитект Георги Фингов – една трагична фигура в българската архитектура.
Фингов е професионален ерудит с изключително широки контакти в страната и чужбина
Загива, след като е успял да се възроди два пъти от фалити (през 1913 г. и през 1928 г.).
Загива малко след като е унищожил целия си архив (1943 г.).
Загива четири месеца преди да закръгли юбилейната възраст от 70 години.
Оставя инициалите на човешките сенки, които са го тласнали в бездната на завистта и отчаянието.
Оставя и огромно по обем забележително творчество, пръснато из цялата страна.
При творческото му дълголетие, търсещата природа на Георги Фингов успява да постигне разнообразие и стилистични обновления в синхрон с променените реалности.
Творбите му илюстрират сполучливо сътрудничество с редица архитекти –
Вълко Вълкович, Киро Маричков, Фридрих Грюнангер, Хайнрих Маейер, Димо Ничев, Никола Юруков, Георги Апостолов, Йордан Миланов, със сина му Димитър Фингов.
