За градежа на мостове между минало и бъдеще
Време е да осъзнаем, че историята и архитектурните ни паметници на културата са безценно съкровище и тяхното съхранение е отговорност на държавата, но и на цялото ни общество. Всичко, което се случва с тях и около тях е не само минало, то е нашето лице и нашето бъдеще.
Не просто мост през два бряга, но и мост през нашата история – това е мостът на Колю Фичето над река Янтра при Бяла.
Беленският мост е построен от майстор Никола Фичев през 1865 – 1867 г. – един от най- изтъкнатите български строители и архитекти, спечелил признание и слава в цял свят. Има честта да се учи на архитектурен занаят при майстори от най- именитите български архитектурни школи- Търновската и Брациговската. Той е познавал отлично, както европейската, така и старата доосманска българска архитектура. Този мост е завидно постижение на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство. А силуетът му се слива живописно с коритото на река Янтра и местните възвишения.
Идеята за изграждането на моста е дадена през 1865 г. по настояване на управителя на Дунавския вилает по онова време Мидхат паша. За построяването му полският инженер Людмил Рола, който бил на служба при Мидхат паша, поискал три милиона гроша, а майстор Колю Фичето – най-известният възрожденски майстор строител, се наел да го построи за 700 000 гроша, като заложил честта и живота си. Турският управител възложил на българския майстор да съгради мост, който да свързва Русе, Велико Търново, Ботевград и София. Уста Кольо Фичето се върнал във Велико Търново взел восъчни свещи и започнал да работи върху плана на моста. Дни наред нагрявал восъка на пламък, а после огъвал и слепвал свещите. След две седмици майсторът направил модел на равен мост с 14 свода подобен на старите римски мостове, с опростена, здрава конструкция. След това Фичето се върнал в Бяла и започнал да измерва нивото на реката. Строежът на моста започва през 1865 г. и две години по-късно през 1867 г. мостът вече свързвал двата бряга на река Янтра. Доволен от свършената работа Мидхат паша наградил майстора от името на султана с орден „Меджидие”, подарил му 50 хиляди гроша и голямо място в Търново. Носещите стълбове на моста са украсени със символни скулптури: грифон, лъв, нимфа, лебед. Мостът е истинско художествено произведение. При него се наблюдава уникално съчетание между архитектура и скулптура. До този момент подобни орнаменти са използвани само за украса на сгради. Неравната зидария на моста е облицована с плътен, добре обработен варовик, устоите имат вълнообразен завършек. Всеки устой наподобява фасада на сграда, пропускателните отвори са оформени като отворени и затворени прозорци. Мостът е изграден от издялан камък от местен варовик и варов хоросан, дълъг е 276 м и широк 9 м.
Строеше се моста на Янтра…
Из „майстора Колю Фичето“, Стефан Станчев
Майстор Раю Пенюв от село Черешова разказва по-късно:
“ Голямо сборище на хора беше. И всичко се запретна да отбие водата. Пълнеха се сандъците с чимове и пясък, за да се отворят основите. За захвата на основите се забиваха дълги дъбови колове, дебели, на три педи разстояние, дълбоко пет метра, до отказ набити с долния си край, обковани с железни пръстени. Да се очисти коритото, отбиваше се течението на Янтраи се ограждаше с дървен бараж с чимове, а оставащата вода се изчерпвашес ведра и котли. Изкопите се подпираха със сандъци, с пясък пълни и схванати помежду си, от дебели дъбови греди, над които се правеха скари триредови и на кръст от чернодъбови дъски, абанослии стават. Запълваха се скарите заоснова с ломен камък на дебели пластове. Този пълнеж се заливаше с рядък разтвор от гореща вар и едър пясък, че да прониква навред.Италиянски и корчански хоросан за воден строеж, тъй кго думаше майстор Фичетп, на такава скара с обли дървета Никола Устабашийски набил основите на черквата „Света Богородица“ в Татар Пазарджик през 1837мо лято…По дървени прътове на често се проверяваше по височина стугнал ли е докрай разтворът. Всеки пласт зидария се чакаше три дни да се хване, после се позчваше другия пласт.Тъй се сложиха основите на моста до късен октомври 1865година…“
Подир време и други майстои и калфи си спомняха как и що е строежа. Народ много и различен, на песен вечер го брояха:
Сербез лясковчани,
Фудул тревнинчани,
Шейрет дряновчани,
Зингин търновчани,
Ербап брациговци.
По време на Руско-турската освободителна война Бяла става второто освободено селище от турско владичество в България след Свищов. Бяла е освободен на 5.7.1877г. По обяд руско-румънски войски, командвани от генерал-майор Александър Арнолди, спират до моста на Колю Фичето на р. Янтра. Там са посрещнати с голяма радост по стар български обичай с хляб и сол от българското население, приветствани от учителя Стефан Маринов и благословени от свещеника Иван Попстефанов.
Мостът е обявен за архитектурно-художествен паметник на културата с протокол на НСОПК №3 от 10.04.2000 г. Прототип на моста край Бяла е мостът при село Йовковци на река Веселина.
За повече информация:
Можете да прочете статия за моста от наследник на Колю Фичето – Константин Фичев на следния линк: https://www.lifebites.bg/mostat-pri-biala/
Филм за Беленския мост на БНТ : https://bnt.bg/bg/a/belenskiyat-most
Дали наистина е намерен най-добрият възможен начин от общественото мнение и подобаващо ли е да има истински архитектурен конкурс за реставрация на моста и за последващи инвестиционни намерения за нова сграда в архитектурен ансамбъл с него ?
Можете да се запознаете с резултатите от обществената поръчка разделена на две обособени позиции – реставрация на моста и ново застрояване.
Първата обособена позиция по обществена поръчка „Консервация и реставрация на моста на Колю Фичето над река Янтра при гр. Бяла“ касае самия мост. Частта предвижда разширяване на съоръжението в пълния му габарит в строежа от 1922-23 г., премахване на тогавашните насипвания в източната част с цел експониране на запазените подпори. Описанието изисква „същите сводове да бъдат визуално възстановени с ново добавени метални арки стъпващи върху оригиналните опори“, а около експонираните запазени автентични части ще се изградят пешеходни алеи.
Втората позиция предвижда изграждане на нова сграда извън непосредствената охранителна зона на културната ценност с РЗП 690кв.м. В нея се предиждат музей на моста и цялостното творчество на Колю Фичето, както и ресторант показани в идеен проект на арх. Константин Косев, ръководител на авторския колектив от „Инжпроект“.
Източник на снимките: City Build
Повече информация за този проект можете да прочете на следния линк: http://citybuild.bg/news/restavrirat-mosta-koliu-ficheto/41726
