Златното сечение и невидими линии на хармония – арх.Пейо Бербенлиев
На 23 август 1923г. се ражда един истински архитект, чието призвание е да търси и открива хармонията във всичко. За това и на днешния ден нека си припомним за невидимите с просто око линии, които пазят в себе си посланието на красотата и чрез тях да преосмислим времето и делото на една забележителна личност – Пейо Бербенлиев.
На какво се дължи възрожденската архитектурна хармония, има ли тя естетически измерения?
Отговорите се крият зад огромният научен и изследователски труд на проф.Бербенлиев, с който можете да се запознаете в оригинал чрез публикацията му в списание „Архитектура“ брой 10 от 1986г. – „Геометрична хармонизация в българската народна архитектура от Възраждането“ проследявайки стиловото единство и връзката с културните традиции през вековете.
„Ако изследването има определено място в историята на българската архитектура, разкривайки и потвърждавайки нейните художествени достойнства на истинско творчество, то е защото се опира на опита от миналото. Подобни изследвания осмислят приемствеността в съвремието – приемственост на принципи, обусловени от стабилността на иологични, психологически и социални характеристики на човека. Такива принципи са пропорциите, и мащабът на пространствата, които наред с другите формират съдържанието на композиционния потенциал на архитектурното и градоустройствено наследство.“ С тези думи арх.Бербенлиев аргументира своите задълбочени проучвания.
Опитът на миналото учи, че съвременните похвати на хармонизация трябва да отговарят на новите идейно-образни изисквания и на техическите условия на строителството с такава цялостна логика на мислене и пълно единство помежду им, каквито откриваме в художествената култура на историческото наследство. Това осигурява връзката на далечното минало със съвремието, когато създаваме хармонията на предметно-пространствената среда, за да изградим хармонични личности.“
„Хармонията живее не толкова във всяко тяло като цяло или в неговите части, колкото в самата себе си и в природата си, така че аз бих я нарекъл съучастница на душата и разума“
Леон Батист Алберти
