Изложба „Брациговска архитектурно строителна школа“
Специалната експозиция беше представена в рамките на Форум „Брацигово – Каменният поток на времето“ от 9-ти до 11-ти септември. Тя включваше макети на девет знакови за брациговската школа сгради в България, създадени през 1980г. по чертежи и обследвания на проф.арх.Пейо Бербенлиев за постоянната експозиция на Брациговската архитектурно строителна школа в музея „Попови къщи“ . Само в рамките на форума, тези макети бяха пренесени в залата на Културния дом „Васил Петлешков“ и поставени върху изработени за представянето им риолитни постаменти. Всеки един макет беше допълнен с чертежи и снимков материал представяш интериора и екстериора на сградите днес.
Сградите представени в експозицията са:
Историческият музей в Карлово
Църквата „Свети Никола“ в Карлово
Църквата „Света Марина“ в Пловдив
Църквата „Света Богородица“ в Пазарджик
Църквата „Свети Свети Петър и Павел“ в Сопот
Църквата „Света Богородица“ в Калофер
Дамовата къща в Брацигово
Ликомановата къща в Брацигово
Допълнително, въпреки че до момента не е правен макет за нея, е представена и църквата „Свети Йоан Предтеча“ и камбанарията в Брацигово, която е най-високата православна свободностояща камбанария на Балканския полуостров.
Архитектурно строителната дейност на Брациговските майстори строители съвпада по време с най-значителния период от историята на нашия народ — Възраждането. Основната част от националното ни наследство в областта на културата принадлежи именно на него – дълбоко идейна, пропита с духа на своето време, възрожденската архитектура е жизнена, демонстрираща раждането на една нова, пълна с енергия и сила за живот нация. Приносът на Брациговската школа за изграждането на тази архитектура е огромен. Строителното изкуство на брациговските майстори обхващало главно Южна България — по-точно така наречената тогава Пловдивска кааза, Пазарджишката кааза и Средногорието. Тук те са изградили най- представителните църковни и обществени сгради – едни от най монументалните архитектурни паметници на възрожденската архитектура, и в своята творческа дейност те са носители на прогресивното развитие.
В списъци се наброяват имената на около 600 души първомайстори, майстори и калфи за времето от 1760г. до Освобождението. В същност техният брой е много по-голям. Организирани в големи тайфи, от Брацигово са излизали да градят по българските земи ежегодно 250-300 души. Те са разнасяли и утвърждавали славата на своето майсторство и умение и са били търсени за строежите едни от най-отговорни сгради и съоръжения. Славата им на добри майстори преминала границите на Стара планина и Родопите и те започнали да работят в Трявна, в Търново, по румънските земи, в Цариград и Одрин. Там те строели църкви, джамии, синагоги, кули, камбанарии, мостове, училища, търговски магазини, къщи и други. Брациговци участвали активно и в изграждането и възстановяването на Рилския манастир (1816 и 1834), като през 1816г. те са представени с близо седем-осем тайфи. В продължение на повече от 100 години строителна дейност големият колектив добил свой почерк и неговите архитектурни произведения получили все по-определен характер. Дедите на тези майстори са дошли от Македония със свои похвати, които, след като несъмнено са пренесени, били подчинявани на различните нови и местни условия. Предаваният от баща на синове и внуци опит усъвършенствал архитектурните похвати до такава степен, че те се отличавали от похватите на други подобни строителни центрове или така наречените архитектурни школи. Значението на Брациговската архитектурно-строителна школа се съдържа в огромното дело на целия колектив, сред който изпъкват имената на най-надарените, които обобщават в своите творби характерните белези на колективното творчество и създават едни от най-представителните паметници. Тези имена могат достойно да се наредят до името на големия строител Никола Фичев, който се е обучавал на занаят и възпитавал няколко години от Брациговски първомайстори.
Никола Устабашийски се очертава като един от първите възрожденски строители. От неговото творчество са известни паметниците „Св. Богородица“ в Пазарджик, „Св. Марина“ в Пловдив – достатъчни да го определят като смел майстор-конструктор и създател на прекрасни по своите пропорции – пространства. С голяма вещина той прилага съотношенията на златното сечение и изгражда великолепно издържани интериори. Външната архитектура на построените от него църкви се отличава с ясна, лаконична форма и художествен замах . Разстоянията, които преодоляват неговите сводове, са големи, а конструкциите му смели и целесъобразни. Никола Троянов — създателят на „Петър и Павел“ във Вазовград и на „Св Никола“ в Карлово, се отличава с голяма твор¬ческа надареност и култура на истински архитект. В произведенията си той въплътява за бъдещите поколения идеите на своето време. Неговата архитектура е най-жизнената архитектура през Възраждането. Двете църкви са едни от най-представителните паметници на възрожденската култова архитектура; в тях той създава истинска външна архитектура на църковна сграда. Иван Боянин е известен „архитект-практик“ — звание, дадено му със специална грамота от турските власти. Той получил няколко ордена и медали в знак на висока оценка за построените от него сгради. Едновременно е и известен инженер — построява Боянския водопровод и много мостове, най-значителен от които е мостът над р. Струма. Той се слави с умението си да гради големи и хубави църкви и къщи („Св. Неделя“ в София, Католическата църква в Пловдив, Ликомановата къща в Брацигово и др.). В неговите сгради са очевидни техническата смелост да покрива широки и високи пространства и способностите му да създава издържани архитектурни образи. В първоначалния си вид “Свети Краал”-„Св. Неделя“ в София била монументална сграда с богат и разнообразен силует. Той умеел да прави сам своите планове, без за съжаление да е останало нещо от неговите чертежи. Той пътува до далечни Земи — Цариград, Атина, Виена, което несъмнено допринася не само за, издигане на общата му култура, но и за разширяване на архитектурните му познания. От него са се учели онези, които не са имали възможността да видят със собствени очи творчеството на другите народи. Владеейки до съвършенство каменоделското изкуство и познавайки много добре качествата на камъка като строителен мате¬риал благодарение на старите им връзки с Италия и италиански майстори, Брациговци внедряват нашироко употребата на камъка и тухлите в строителството. Те заменят дървените конструктивни елементи с масивни, изградени от камък или тухли, усъвършенстват тяхната форма и я подчиняват напълно на архитектурно-художествените изисквания. По такъв начин те първи възстановяват похватите на монументалната църковна архитектура през епохата на Възраждането и градят истински монументални сгради – църкви, мостове, кули, камбанарии и търговски магазини.
Автор на изложбата – арх. Десислава Димитрова
Използвани материали – чертежи и текстове от книгата “Брациговските майстори строители” на проф. арх. П. Бербенлиев и В. Партъчев
Снимков материал – арх.Десислава Димитрова, графична обработка – арх.Александър Чокойски
ФОРУМ „БРАЦИГОВО – КАМЕННИЯТ ПОТОК НА ВРЕМЕТО“
се осъществява с финансовата подкрепа на:
КАБ РЕГИОНАЛНА КОЛЕГИЯ СОФИЯ ОБЛАСТ
Генерален спонсор: Фирма „СКАЛА МРАМОР И РИОЛИТ“
Спонсори:
Изворна вода PURE H2O – Брацигово
Строителна фирма „Валдани“ ЕООД
Рекламодатели:
Медиийни партньори:
