Младежкият дом в Ямбол
арх. Ваня Димитрова
Историята на младежките домове започва средата на 20-ти век. По време на следвоенния период терминът „културна политика“ се появява в националната политика и обозначава съвкупност от идеологически принципи и административни практики. Това стои в основата на мащабните програми за изграждане на нови културни институции в следвоенните десетилетия.
Убеждението е, че културата вече може да се управлява рационално и ефектът върху културния живот на хората може да бъде постигнат от държавата чрез политика и дизайн. Тук се появява модерната архитектура.
В резултат на тези политически цели първите сгради за култура имат обща архитектурна визия. Преплитането на функциите се превръща в ключова концепция за всички културни съоръжения, а стратегията за проектиране на младежки домове е разбирането за културата като „комуникация“.
В България протича процес на мащабно изграждане на културна инфраструктура във всички области с цел създаване на възможно по-голяма близост до културния продукт. Целта е да се остойности културата в икономически показатели, с цел да представи периода като устойчив в развитието на културните процеси.
Към днешна дата младежките домове в България не функционират като единна система по първоначалния замисъл. Повечето от тях функционират локално за съответното населено място, но материалната им база е силно компрометирана. Някои от тях са претърпели „ремонт“, който най-често представлява саниране или смяна на дограмата с алуминиева.
Тези сгради трудно биха се поставили в рамка, която да очертава тяхната точна архитектурна типология, но се забелязват множество общи белези и тенденции при тяхното реализиране. Образът им е изграден от чистата форма и силно изявената обемно-пространствена пластика, съчетана със стремеж към максимална функционалност. За разлика от останалите културни центрове, при младежките домове е характерно изместване на фокуса от залното пространство към периферните развлекателни зони. Широката остъклена площ цели прозрачност и взаимовръзка между външното и вътрешното пространство, което от своя страна да привлече възможно най-много младежи.
Сградата на Младежкия дом в град Ямбол е проектирана от арх. Д. Кръстев и построена през 70-те години на миналия век, като замисълът е бил свързан с обвързването й с намиращата се в непосредствена близост спортна зала. Намира се в Централната градска зона, където са разположени по-голямата част от обектите за социални дейности. Ситуирана е до брега на река Тунджа, в Централния градски парк, който е с голямо обществено значение и висока посещаемост от жителите на града. Конзолните наддавания над реката осигуряват красиви гледки към града и създават усещане за безтегловност. Специфичното за този младежки дом е пространственото разделяне на основните групи функции чрез 3 обема – сладкарница, клубна част и зална част. Днес функционира единствено голямата концертна зала и част от кабинетите за кръжоци, а материалната база е силно компрометирана.
Основните предизвикателства на мястото, откроени след проучванията на ресурса са необходимостта от оформяне на допълнителни кътове за продължителен престой, насищане с елементи, обогатяване на средата и разнообразяване на възможните дейности, с цел да се постигне многофункционалност и предразполагане към събиране и общуване на хора от различни възрастови групи и с разнородни интереси.
Сградата и прилежащото й пространство парадоксално са отбягвани, въпреки факта, че са тангирани от главната паркова алея, където има непрекъснато движение, а част от заобикалящото пространство е превърнато в импровизиран паркинг, поради липсата на достатъчен брой паркоместа, обслужващи парка. Лошата поддръжка и затруднената достъпност създават условия за гетоизиране на мястото.
Концепцията за намеса следва първоначално заложените характеристики на сградата – връзката „вътре – вън“ и преливане на функциите. Сградата, която преди е била инструмент на държавата за контролиране на определени културни процеси, чрез тази архитектурна намеса се превръща в инструмент на младите хора, чрез който да развиват своя потенциал. Споделените гъвкави пространства следват непрекъснато променящите се динамични културни процеси.
На устройствено ниво, територията се превръща от транзитна – в място, което да приютява културните потребности на подрастващите. В духа на пространствената организация на младежките домове, в северната част е оформена сцена на открито със стъпаловидно сядане, което интерпретира възможността за „изтичане“ и „продължаване“ на културните процеси от сградата във външното околно пространство. Осигурени са допълнителен брой паркоместа, които да обслужват не само сградата на Младежкия дом, но и парка като цяло.
Пространствената концепция поставя фокус върху динамиката от функции и тяхното обогатяване. След внимателно проучване на Стратегията за развитие на град Ямбол и Националната стратегия за младежта, към съществуващата сграда са добавени контрастни нови обеми с функцията на библиотека и многофункционална зала за камерни състави, лекции и работилници. Към тях има топла връзка от вече съществуващата сграда, с гледка към реката и града. Преосмислена е изцяло вертикалната комуникация през нивата, така че да се подсилят както функционалните, така и визуалните връзки в сградата, както и да се осигури навлизането на максимално количество естествена светлина в партерното пространство.
Предложението за намеса в сградата на Младежкия дом допринася за по-пълна изява на специфичното културно наследство на сградите на следвоенния модернизъм в България и неговото интегриране в съвременния обществен и културен живот. Преизползването на вече съществуващата материална база демонстрира един устойчив и екологично отговорен начин за архитектурна намеса.
Новите обеми – библиотека, малка зала и свързващото им звено са долепени до северната фасада на съществуващия Младежки дом. Тяхното разположението е провокирано от нуждите на средата. Подходите запазват оригиналния си замисъл. Освен главния вход от южната парадна стълба, съществуват още 2 откъм запад и откъм кафенето.
На партер са обособени места за споделени работни пространства, които оформят главното влизане. Помислено е за т.нар. „сигурна стая“, където да се обръща по-голямо внимание на психотерапевтичните нужди на подрастващите. Осигурени са малка и голяма репетиционна зала с прилежащо звукозаписно студио, което да удовлетворява нуждите на младите таланти на града, с възможност за отдаване под наем. На мястото на досегашната стълба, свързваща трите нива на сградата, е предвиден асансьор, а вертикалната комуникация е изцяло преосмислена чрез по-широки стълби, оформящи интериорното пространство, които създават възможност за навлизане на повече естествена светлина в помещенията и подсилват възможността за диалог между посетителите.
Функционалната организация на новата библиотека е гъвкава, с възможност за разнообразие от дейности – от усамотено четене до дискутиране и работа в екип. Малката зала в северната част е предвидена за концерти на камерния състав на града, срещи и дискусии, лекции и множество други културни събития.
На горно ниво е оформено фоайе, което служи и за изложбено пространство. До административния офис е разположен младежки информационен център, който да улеснява прехода между училище и професионално развитие. До голямата концертна зала са разположени нейните обслужващи помещения – гардеробни със санитарни възли и място за артисти.В югоизточната част е развито кафене, което отново е на принципа на „споделено пространство“. Тук е разположен хоризонтален обем, който свързва кафенето от старата сграда с библиотеката. Той играе ролята на пространствена, визуална и функционална връзка между „старото“ и „новото“. „Врязвайки“ се в обема на библиотеката, той образува тераса с гледка към реката и града.
На последното ниво са разположени творчески студиа, които работят гъвкаво, според нуждите на ползвателите им. На изток се намира залата за обществени инициативи, срещи, дискусии и възможност да бъде ползвана от новосформирания за града Младежки парламент.
В духа на заложените в същността на сградата връзки вътре – вън, материалите от екстериора, проникват и в интериорните пространства. При съществуващата сграда е запазен принципа на изява на носещите конструктивни елементи чрез дървена ламперия, а старите плътни преградни стени между творческите пространства са заменени от ажурни или преместваеми, които да подсилват любопитство към участие в занятията.
Физическият контакт при долепения обем на библиотеката на северната фасада на Младежкия дом обвързва двете структури както визуално, така и функционално. Наличните прозорци по протежението на северната фасада се превръщат в интериорен акцент в библиотеката, който подсилва връзката между отделните функционални звена.
Новите обеми са контрастни на съществуващите, но с подбраните материал и цвят се сливат със зеленината на парка. Фасадите им са решени с монотонна слънцезащитна система, която изцяло обвива окачената стъклена фасада. Моторизираните пана позволяват контрол на ослънчаването при вътрешните пространства. Съществуващата сграда запазва характерния растер на прозорците и цветовата гама на облицовката. „Бялата перла“ остава открояващият се обем на брега на Тунджа. Използва се окачена фасада с панели от стъклофибърен армиран бетон, с което се адресират няколко проблема: загубената каменна облицовка на сградата; подобряване на енергоефективността и открояване на белотата на обемите край реката.
Главната носеща конструкция на съществуващата сграда е от стоманобетонен скелет, а новите обеми са със самостоятелна носеща конструкция от стоманен скелет. За пространствено укрепване се използват Х-връзки. Подовете са решени със система от главни и второстепенни прости греди, върху които се поставя профилирана ламарина. Предвидени са дилатационни фуги между двата вида конструкции и между трите нови обема с различна височина и различно слягане.
В заключение, предложената разработка допринася за по-пълна изява на специфичното културно наследство на сградите от следвоенния модернизъм в България и демонстрира възможен подход изобщо към сградите на младежките домове от близкото минало – от една страна глобален (от гледна точка на културната система за младежите), а от друга – локален (от гледна точка на нуждите на младежите и пространственото развитие на конкретното населено място).