Център за изкуства и занаяти „МоМА“, с.Старо Железаре

Старо Железаре е село, намиращо се в Южна България, община Хисаря, област Пловдив. В исторически план развитието на селищни единици в региона е имало още по време на неолита, които процъфтяват и по време на античността благодарение на близостта си с Хисаря. Сегашния обхват и цялост на селото се е образувало по време на средновековието, а името му е било „Ковачево“ или „Демирджилери“ поради коваческата традиция там. Селцето процъфтява през вековете заради важното си кръстопътно местоположение и за това свидетелстват „Чолаковата могила“ в близост до селцето – Тракийска обсерватория – съоръжение от побити в кръг каменни блокове., обектът включен в списъка на „Паметници на културата с категория „Национално значение“, а именно „Къщата на Иванка Пашкулова“ и музеят „Дом на традициите“ – помещаващ се в единствената останала възрожденска къща.
Днес неговата идентичност се свързва с инициативата за модерно „улично“ изкуство и то става известно като „арт селото“ на България.
Този фестивал на стенна живопис започва през лятото на 2015г. и се инициира от университета за изкуства в Познан. Рисунките пъстрят високите довари, създаващи характерния архитектурен облик на селцето от дълги улични коридори, простиращи се по всички улици. През първите години създадените творби изобразяват известни личности и местни хора и се локализират основно в центъра на селцето. Макар картините тогава да са предимно черно-бели, селото приема „нов цвят“ и неговата популярност започва да нараства. През 2018г. тематиката на фестивала се изменя и инициативата се заема да изложи всички най-велики произведения на изкуството от колекцията на “MoMA”, Ню Йорк в откритата галерия, в селското пространство. Тук те ще получат нов живот, извлечени от затворени пространства и архива на музея, а най подходящото място за това се оказва ул. “Мома”. Тази инициатива за стрийт изкуство влияе благоприятно на социализацията на Старо Железаре и забавя негативните демографски процеси, засягащи повечето малки населени места в България. Всяко лято група студенти идват в България и творят по селските довари, но възможността за тяхното отсядане е ограничена. Самите събития и мероприятия, свързани с него нямат подходящи пространства за провеждане, а туристите, посещаващи селото заради изкуството нямат възможност за отсядане и преминават транзитно, разпръсквайки се по близките населени места. Това породи идеята за реализиране на проектното ми задание за създаване на комплекс, посветен на изкуствата и вече отмиращи занаяти, с място за провеждане на събития и със зона за отсядане.
След подробно проучване на населеното място като подходящ имот за организирането на тази функционална програма подбрах имота на бившето училище, което не функционира от 2006г. Имотът е на комуникативно място с лесен пешеходен и автомобилен достъп от централната наситена с обществени функции част, от близките важни населени места и се намира на най-известната улица в селото – ул. „Мома“. Смисловата обвързаност между предишния живот на училищния комплекс и проектно предвидената функционална програма е съвместимa, а имотът е с достатъчна площ за реализирането на Центърът за изкуства и занаяти „МоМА“.
Училищния комплекс притежава две учебни сгради. Западната сграда се е ползвала за начално училище и се намира в непосредствена близост до главния вход на дворното пространство, а източната е била основно училище. В комплекса има отделна сграда за столова, сграда за работилници, плувен басейн и сграда за съблекални. От сградите в имота – столовата и основното училище са със запазена конструктивна цялост и добро физическо състояние, а останалите са силно разрушени и невъзможни за преустройство.
В проектното решение се предвижда да бъде създадена приемна сграда към комплекса и да се преустроят сградите на бившата столова и основно училище в северната част на имота, която ще се изяви като зона с обществен характер. В южната и по-спокойна част
на имота са организирани сградите за настаняване. При взимането на решение за ситуационното разполагане на сградите е спазен принципът за прикрепяне на външните зидове към доварите на имота, за да се спазят характерните за селото улични силуети.
Сграда 1 – „Welcome to МоМА centre“ – Приемната сграда е позиционирана в северозападната част на имота до главния вход за посетители, където е бил организиран и основния вход към двора на училищния комплекс. За нейна стъпка е използвана стъпката на най-старата сграда в имота, а именно сградата на началното училище. Поради силно компрометираното й състояние е маркирана само обемната цялост в новото архитектурно решение, но в план е предвидена нова конфигурация на помещенията. Визията й, както и тези на другите нови сгради, цели да преплете характерни за населеното място елементи като скатния покрив и каменния цокъл, но решени с друг маниер. За покривно покритие е подбрана кортен стомана, която да пасва на гамата от цветове на керемидените покриви на запазените съществуващи сгради и да направи препратка към коваческата традиция от миналото. Сградата помещава в себе си приемна зона с магазин, администрация и малка експозиционна зала. Пълното остъкляване на експозиционната зала на север и изток е, за да бъде възможно отварянето й към вътрешния двор по време на ежегодния „Фестивал на уличните изкуства“ и други събития.
Сграда 2 – „MoMA Bistro“ – За организиране на ресторант в комплекса е използвана сградата на старата столова. В планово решение е запазена основната функционална организация на помещенията. Подходът към екстериорния облик на сградата е да бъдат спазени пропорциите на съществуващото остъкляване, но прогнилата дограма да бъде подменена с акцентираща такава. “Обличането” на цялата сграда с нова „кожа“ от стъкло е с цел запазване на сегашния състарен облик на сградата и създаването на по-добри климатични условия в интериорно отношение.
Сграда 3 – „MoМА centre“ – Центърът за изкуства и занаяти ще бъде реализиран в сградата, служила за основно училище. Тя е с подходяща планова схема за новата функция и е в добро физическо състояние поради по-късното си изграждане. В нея се помещават четири ателиета, лекционна зала и кафене, а подходът към екстериора на сградата е сходен с проведения принцип при бившата сграда на столовата.
Сграда 4 – „MoМА Inn“ – Разположена в югоизточната част на имота, сградата за отсядане получава визуален и реален бърз достъп до обществената част на комплекса и обвързва съществуващия плувен басейн с релакс зоната на партерното ниво. Разположените 14 стаи на второ ниво са планирани с дневен кът със самостоятелен кухненски бокс и със спален полуетаж и имат капацитет от 42 посетители. Тази сграда е предвидена да се използва не само за настаняване на туристи, но и като пансион за ученици и студенти на специализирани
практики, зелени училища и обучителни семинари.
Сгради 5 – „MoMA villas” – Самостоятелните вили целят да осигурят по-голямо уединение и чувството за отсядане в типичен „селски“ дом през нов архитектурен прочит. В планово решение, подобно на стаите в хотелската част, вилите са решени на две нива, което позволява остъкляването към улицата да се случи на ниво над довара с визуална връзка към живописниата природа. Вилите са 6 на брой с капацитет от 18 посетители и всяка от тях има самостоятелна веранда на кота +/-0,00.