ПРЕУСТРОЙСТВО НА ПРОМИШЛЕНИ СГРАДИ, ЗАХАРНА ФАБРИКА, СОФИЯ

ЦВЕТОСЛАВА ПЕТРАКИЕВА

Публикувано от РК София-област на 5 02, 2014 | Коментарите са изключени за ПРЕУСТРОЙСТВО НА ПРОМИШЛЕНИ СГРАДИ, ЗАХАРНА ФАБРИКА, СОФИЯ

Дипломната работа на идейно ниво се занимава с преустройство на „Захарна фабрика“ в гр.София, като тази идея е породена от един по-обемен концептуален модел – създаването на т.нар. „зелен маршрут“ в столицата. Той цели старите, неподдържани и необитаеми, а защо не и част от онези обявени за паметници на културата сгради, да се превърнат в затворени паркови пространства. Тъй като това е мащабнен модел, дипломната работа е средоточена само върху „Захарна фабрика“, за да презентира възможностите на облогородяването и преустройството на сградата, запазвайки структурата й и фасадата й, но променяйки функциите й от рушащ се склад към спокоен и иновативен парк.

Задачите, които се залагaт в проекта са изключително много и всеобхватни, и всеки може да добавя, премахва, харесва или отхвърля някое от заложените решения, но все пак проектът изпъква със своята алтернативност и смелост да бъде различен.

От гледна точка на озеленяването в интериора се предвижда оформянето на кътове с декоративна растителност от цял свят наброяваща над 270 вида. Растенията са групирани освен по височина, по географски признак и по цвят на цъфтежа. Tова е така, за да може на една зелена площ да се съчетаят най-ефектните и най-декоративните видове. Изследвани са психичните въздействия на различните цветове при мъжете и жените, за да може да се постигне една абсолютна и хармонична връзка между човека и природата. Към зелените площи са силно застъпени и стените с вертикално озеленяване и различните алтернативи за зацветяване.

Алейната мрежа заема важно място в цялостната концепция на проекта и е в основата на композиционните решения. Тя повтаря линията на части от улици в София. Използването на улиците като форма за алейна мрежа осигурява и един важен елемент на баланс между цивилизация и природа. Вкарвайки част от градското пространство в парка, проектът не изолира града от природата и обратно, а напротив – съчетава и създава едно пространство, в което двете противоположности съществуват в хармония. Като обобщени в рамките на подобни проекти може да се окаже полезно и логично вярно да се използва градоустройствена концепция на някой град като добър метод в изграждането на паркова алейна мрежа.

Паветата заложени като настилка в проекта са избрани да наподобяват реална градска среда в природната цялост, още повече и с помощта на тревни линии на някои места в подредбата на паветата, за да се създаде усещането за плавно преминаване на настилката в зелените площи и обратното. Това е и препратка към екстериорните пространства.

Връзката между интериор и екстериор също е много силно застъпена. Водните пространства са представени по различен начин и с различна цел. Една от най-атрактивните такива е водната стена, която се намира в интериора. Нейната цел е да създаде освен естетическо въздействие, но и да направи средата в „Захарна фабрика“ много по-близка до природата.

За почивката и развлечението на посетителите са проектирани различни кътове за отдих, ресторант, кафенета, обслужващи помещения, галерия, малки библиотеки с интересни четива, неограничен достъп до WiFi и др. Но местата за сядане правят впечатление, осланяйки се на задачата да бъдат максимално обвързани с мястото. Първосигналната асоцияция, когато става дума за „Захарна фабрика“, разбира се, е захарта, а тя е превърната в акцент на идейното предложение за местата за седене на първия етаж, кошчетата и информационните табели. Местата за сядане са кубове с модулна структура, които да наподобяват захарни бучки. Освен модулните кубчета, с цел повече седящи места са предвидени и пейки пред всеки прозорец на първия етаж. Те са разположени между библиотечни рафтове и са част от формирането на кътове за отдих.
Кошчетата за боклук са естествено три на брой, съобразени с разделното изхвърляне на отпадъци. Загрижеността за природата също е в основата на проекта. Предвидени са също и достатъчно соларни панели и системи за събиране и използване на дъждовната вода.

Не са пропуснати и са осигурени достатъчно места за спорт, като отново е заложено на по-популярните в момента спортове като йога, тае бо, зумба и др. край големия водопад, стичащ се по една от стените на „Захарна фабрика“.

И накрая не може да останем безразлични към детската площадка на първия етаж от проекта, която залага на алтернативното творение и произведение на изкуството, което е създадено по образец на художника Тошико Хориучи Макадам (Toshiko Horiuchi Macadam).

Авангардното творение представлява цветно, плетено от въжета петно, което виси от тавана като гигантски хамак. Това позволява на малките посетители да използват своето въображение, без да ги ограничава във възможности за катерене, люлеене, криеница, състезания и пр. А дизайнът на това съоръжение придава на пространството един изключително атрактивен вид.

Алтернативата за създаването на затворена озеленена среда ще допринесе за съществуването на парк, който да може да бъде посещаван по всяко време на годината. А идеята за превръщането на още много изоставени, стари и разрушаващи се сгради в малки природни кътчета ще има категорични ефекти върху градската култура. Световните примери, които дават основа за създаването на повече алтернативни пространства за озеленяване не са никак малко, а България не бива да изостава в глобален аспект, имайки предвид всички дадености и възможности, които притежава страната.