Национална библиотека “Св.св. Кирил и Методи“ в София – разширение
Историческа справка
Първата част на проекта е посветена на проучване и изследване на сградата – паметник на културата. Сградата на Националната Библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” е дело на талантливия тандем Иван Васиъов и Димитър Цолов, автори на едни от най-красивите и престижни сгради в центъра на София.След спечелването на второ място на архитектурния конкурс без1939г. , на които няма призово отличен проект , строителството започва през1939г. До 1943г.е завършен грубият строеж, прекратен заради бомбандировките. След тежките военни условия, наложили известни икономии, най-сетне библиотеката е открита тържествено в края на 1953г. като книгохранилището се завършва две години след това. Идеята за разширение присъства още в идейната фаза на проекта. Конкурсното задание още през 1939г. е имало като условие разширението да се предвиди и да бъде осъществено до 25 години по-късно.Това така и не става заради водените воини и последиците от тях. Грубият строеж на библиотеката е бил уцелен от две бомби и разрушен. Не случайно строителството продължава толкова дълго време – от 1939г. до 1953г. Скоро след откриването и в сградата започва да чувства недостиг на площ. През 70-80 те години отново се заражда идеята за разшитение на библиотеката, дори са сформирани екипи за предпроектни проучвания с последващи разработки. И този план за разширение, обаче, е осуетен, целта е била проектът да бъде готов за честването “1300 години България” , но поради наводнените подземия на НДК парите за субсидирането на библиотеката били изразходвани.
ИСТОРИЯ НА РАЗШИРЕНИЕТО
-1935г. – сегашната сграда на НБКМ е планирана през 1935г.с предвидено за 25 години по-късно разширение в източна посока;
-1965г. – директор К.Калайджиева прави постъпки за разширението на сградата;
-1968г. – СГНС оведомява Комитета за култура, че разширението се разрешава;
-1971г. – Отдел“Изкуство и култира“ в ЦК на БКП –дава се зелена улица на предстоящото разширение;
-1974г. – НБ организира за проектантския колектив специална документална
изложба за новопостроени сгради на НБ в др. страни;
-1976г. – Л.Живкова и мин. по строежите и арх. внасят доклад в Мин. Съвет за отвърждаване на технико-икономическите условия за обект “Разширение на НБКМ. (1300г. България-всички средства за грандиозни юбилейни строежи);
-1978г. – заради наводненото подземие на НДК разширението на НБ се отлага за 1984г;
-1983г. отмяна на взетото решение за разширение.
ИДЕЯТА
Идеята за разширението на Националната Библиотека е чрез умело внедряване на нови адекватни функции да обогати , осъвремени и развие библиотечното сдание. Проектът има за цел да даде решение на редицата съществуващи проблеми на библиотеката:
– остра необходимост от площи за съхранение на книги (съществуващото книгохранилище е крайно като площ);
-необходимост от нови площи за читатели (отговарящи на съвременните изисквания по отношение на удобство,функционалност,флексибилкост…);
-нужда от площи за службите на библиотеката (съществуващата сграда отдавна не може да поеме и задоволи площната необходимост на службите , за нормалното функциониране на библиотеката);
-забележимата и осезаема непристъпност на сградата и не до там голямата и атрактивност за по-младата част от населението(сградата излъчва монументалност и престиж със своя мащаб и визия, но за съжаление започва да се възприема повече като музеен експонат ,отколкото като притегателен и атрактивен център за млади и стари);
-нужда от функционално обогатяване на сградата с цел да отговори на новите съвременни изисквания.
-преосмисляне на прилежащите на НБ площи с цел да се превърнат в по атрактивно публично пространство, отговарящо на своето местоположение, а именно в идеалния център на града.
Този идеен проект има за цел да даде решение на съществуващите проблеми, както и да елиминира максимално бъдещи такива.Разширението предвижда увеличение на съхранявания книжен фонд от 20 000 000 до 45 000 000 тома , на читателските места от 300 до 750 бр.
Разширението има за цел да обособи ясно разбираеми зони с различен режим на достъп. Зоната със свободен режим на достъп за широката публика е така поместена и развита, че осигурява именно така важната връзка между трите последователно развиващи се обема (ново-старо-ново; ос изток-запад). Новата зона на читатели, която ще бъде с котролиран режим за достъп, се развива по вертикала в източна посока като се свързва със старата част посредством два моста на кота +-0.00(нивото на главното парадно влизане в старата сграда).
Идеята при изграждането на новите обеми е изцяло подчинен на композиционните и естетически особености на старата сграда, като тя е изявен център на обемно-пространствената композиция. Новите обеми също, както и старата сграда, са подчинени на главна композиционна ос – “изток–запад”. Разширението в западна посока се предвижда изцяло подземно , за да не прокоментира архитектурния образ и възприятие на главната фасада, както и озелененото площадно пространство. Запазвасе главния параден вход откъм булеварда, но се предвижда преосмисляне на приемното пространство на старата сграда. Тази зона ше бъде общо достъпна а не контролирана както до сега. В нея ще се помести вертикалната комуникация (разположена в светлинните кладенци на старата сграда) за връзка с новопоявилите се подземни обеми под нивото на площада,също така за подсилване на връзката между старо и ново се предвижда изрязване на част от плочите с цел и визуална обвързаност между различните нива. Под площада разполагам “Музей на българската писменост”, както и мултифункционална зала за 350 зрители . В частта на музея се предвижда горно осветление с цел посетителите да могат да получат един по различен поглед, както към паметника на светите братя, така и към главната фасада на библиотеката. Така те стават индиректни участници в музейната изложба. Именно търсенето на този интересен ефект довежда и до появата на кафе-бар също поместено под нивото на площада, откъдето, пиейки чаша кафе, човек може да се наслади на необичайната гледка към паметника на културата . Нивото на музея и нивото на кафето са свързани с рампа с подходящ наклон за инвалиди. Новото тяло от изток затваря идентичен на старата сграда обем, което са предлагали и самите автори. Разликата тук е ,че чрез изнасянето на стройна и ритмична колонада (подчинена на ритъм от съществуващата сграда), носеща стилилизиран корниз, не се затваря плътен обем, а паркът навлиза в сградата, като позволява на вътрешния стъклен обем да заеме място подчинето и съобразено със съществуващата едра растителност. Така тази изнесена ритмична конструкция оптичести изравнява двата обема стар и нов, но и същевременно създава и едно, както частно за библиотеката парково пространство така и отворено публично такова. Покривам част от парковото пространство с пергола ,която разнообразява и допълва самия обем, със своите специфични сенки. Предвиждам обединяване на малкото парково пространство на библиотеката с “Докторската градина“ чрез затварянето на ул. Кракра и създаване на подходи към подземния паркинг по нейното протежение.
Задната фасада на библиотеката се превръща от екстериорен в интериорен елемент на новата част, затворена в остъклен атриум, напомняща ценен експонат. Етажните плочи на новата структура образуват дъга към старата фасата. По този начин целя допълнително акцентиране към културната ценност . Всички нови работни площи ще контактуват с този остъклен, осветен и озеленен атриум (търсен целенасочено ефект). Изравняването на корнизните височини на старата сграда с новопоявилите се обеми и повърхнини е с цел оеднаквяване на двата обема ,с цел по-добро вписване на новия архитектурен обем без той да “задушава” и притиска старата срада. Новата следва логиката на старата което обуславя и хармоничната връзка между старата и новата част. Разширението има за цел да запази и развие общата идея чрез обогатяване на образа и обема в духа на съществуващото архитектурно решение.