Център за визуални изкуства „Голямата базилика“, гр.Пловдив
Обект на разработката е Епископската базилика на Филипопол като ключов обект от археологическото наследство на Пловдив. Главна цел е да се предложи алтернатива за активно включване на Голямата базилика на Филипопол в живота на Пловдив чрез пълноценното й интегриране в съвременната градска социално-културна среда и във връзка с ясна визия за развитие на концепцията за Подземен музей на Филипопол.
Голямата базилика на Филипопол е построена в края на IV в. и е най-големият раннохристиянски храм, открит по българските земи. Може би най-забележителната находка в храма са откритите два мозаечни слоя, от които по-късният е реден директно върху по-ранния. Античната сграда е разкрита в самия център на Пловдив, в остров в рамките на пътния възел между бул.Княгиня Мария Луиза и бул. Цар Борис ІІІ Обединител. За съжаление, поради специфичното си разположение тя остава практически незабелязана.
През последните години са правени опити за намеса и опазване на археологическата ценност. Основен проблем е липсата на съвместни действия от страна на местната власт, държавните органи и специалистите, заети в опазването на паметниците на културата. Последният и одобрен за строителство проект не е представян за обществено обсъждане и не е съгласуван с Националния Институт за Недвижимо Културно Наследство към октомври 2014г.
Междувременно паметникът е оставен на произвола на съдбата, има запуснат и окаян вид. Видно е наличието на висока растителност в опасна близост или дори върху територията на базиликата. Друг значителен проблем е, че върху основите на базиликата е прекаран клон на канализационната система в района.
Заключенията от проучванията и анализите могат да се обобщят в следните актуални предизвикателства:
1. Специфично разположение в града – остров рамките на градски пътен възел;
2. Постигане на оптимална времева координация на всички дейности, свързани с работата по обекта – археологически проучвания, реставрационни работи, архитектурно проектиране и др.;
3. Осигуряване на добра връзка с главните пешеходни части на града;
4. Отчитането на предписанията на по-високо устройствено ниво;
5. Въвеждането на подходяща съвременна функция, чрез която да се оживи археологическия обект, каквито са и тенденциите в световната практика;
6. Подходящото експониране на паметника и ценните мозайки в съответствие с особеностите му и модерните практики в музеографията;
7. Отчитане на техническите предизвикателства, като високи подпочвени води, техническа инфраструктура и др.
На базата на предизвикателствата и въз основа на предварително определени водещи принципи е изградена концепция, която се стреми да отговори на особеностите на средата и да ги превърне в предимства на крайното решение.
Защо Център за изпълнителски изкуства?
Тази функция е свързана с интерпретация на аспектите на значимостта на Епископската базилика, а именно научен, художествен, функционален и социален. Също така проучвания на пространствата и сградите за изпълнителски изкуства в Пловдив показват, че те са недостатъчни предвид богатата културна програма на града. Освен това в световната практика съществуват различни примери, в които култови сгради успешно се превръщат в центрове на културата. За това допринася особеното провеждане на религиозния ритуал, което може да се съпостави с хореографията при изпълнителските изкуства. Не на последно място, в някои проекти за Епископската базилика са предлагани подобни идеи, тоест този потенциал е забелязан и от други специалисти.
По отношение на физическото изграждане на комплекса са предвидени три основни етапа на работа, свързани с изграждането и функционирането на залата при базиликата, при което всеки етап има такава степен на завършеност, която му позволява да функционира пълноценно преди реализирането на следващия етап.
ЕТАП 1 се състои в изграждане на единно покритие над базиликата, което да позволи извършване на различни дейности на археологическо и градско ниво.
ЕТАП 2 представлява въвеждане на функциите „експониране” и „изпълнителски прояви” в подземната част на сградата. Археологическото ниво условно се разделя на пространството за експониране на част от мозайките и изпълнителски прояви и такова за продължаваща работа по археологическия обект с възможност за наблюдаване от посетителите.
ЕТАП 3 предвижда пълно експониране на базиликата и цялостно функциониране на подземната част.
Предимство на предложената програма е, че отделните етапи могат да бъдат отдалечени във времето, без това да се отрази на опазването на ценността.
Настоящият идеен проект представя идеята в своята завършеност на ЕТАП 2. Главните подходи към комплекса са осъществени на две нива, съответно от бул.Цар Борис III Обединител на нивото на съвременния град и от бул.Княгиня Мария Луиза – на нивото на античния. Пешеходците достигат до сградата директно от тротоарите по бул. Княгиня Мария Луиза или пресичайки пешеходната пътека на локалното платно. Посетителите с автомобили използват общинския паркинг в непосредствена близост.
Функционалното зониране в сградата е направено въз основа на принципа за ясна четимост на историческите пластове и открояване на вертикалната връзка между стария и новия град. Организирани са три зони:
– Зона за изпълнителски изкуства в историческа среда, която обхваща археологическото ниво. В тази зона се предвижда постоянно експониране на мозайките и организиране на представления пред публика.
– Зона за изпълнителски изкуства на открито на нивото на бул.Цар Борис III Обединител. Предвижда се разнообразна програма от дейности, характерни за един градски площад.
– Зона за изпълнителски изкуства в специализирана среда, обхващаща нивото над площада.
На археологическо ниво сградата се стреми да подчертае елементите на Базиликата. Главният й вход е маркиран със съвременен вход в югозападната част на сградата. Оттам посетителят попада в приемно пространство, което някога е било обособен двор към храма. Отделено е специално внимание на експонирането на мозайките. По-старият пласт е положен на пана на пода, а по-късните мозайки са експонирани чрез на система от платформи, окачени на основната конструкция. Посетителите се движат също по система от платформи, от които са видими и двата слоя мозайки. Този избор е продиктуван от търсенето на гъвкаво решение с възможност за промени за пространството, различно преживяване при всяко посещение и непрекъснато провеждане на проучвания и консервация на историческите пластове.
На нивото на площада водещ елемент е свободното пространство. Това дава възможност то да бъде използвано по различни начини – за нуждите на кафето, от улични артисти, за временни изложби, за рекреация и др. На места са прокарани отвори в конструкцията – визуални пробиви, които свързват площада с пространството на античната базилика.
При проектирането на обема на третото ниво на комплекса е търсен контраст със средата. Целта е да се създаде категоричен елемент, представител на идеята за съвременност и технологичност. В северната част различните плоскости на фасадата са ориентирани към различни характерни обекти в прилежащата градска среда. От юг фасадата е отрязана от бул.Княгиня Мария Луиза целенасочено, за да се маркира изграждането на пътния възел през 80-те години, при което структурата на античния град е разсечена.
В подземната част на комплекса е носещите елементи са предварително изготвени стоманобетонни колони и греди, обединени чрез монолитна плоча. Изборът е продиктуван от необходимостта от максимална бързина, минимални мокри процеси и единното оформяне на интериора на залата при Базиликата. Обособени са две конструкции, едната под локалното платно, натоварена динамично, и друга – под площада, натоварена статично. За новия обем са използвани стоманени рамки, които стъпват в оста на стоманобетонните греди и са насадени върху тях.
Основните фасадни материали са стъкло и цинкови панели. Изборът е провокиран от стремежа към единно третиране на фасади и покрив. Изключение прави южната фасада, където са приложени материали, използвани и в интериора на комплекса – дървени композитни материали. Идеята е да подсили усещането за срязване на сградата и поглед към вътрешността й.
В заключение, предложението за Център за изпълнителски изкуства допринася за по-пълна изява на специфичното културно наследство на територията, както и за интегрирането на Епископската базилика в съвременния живот на града. Чрез изработената стратегия на проекта предизвикателствата на средата могат да бъдат преодолени и да дадат стимул за уникално и ефективно проектно решение.
Наред с това проектът цели да демонстрира модел за дългосрочно етапно планиране на дейностите по опазване на недвижимите културни ценности на територията на Пловдив. В този модел ключов елемент е приобщаването на публиката към комплексните трудоемки и времеемки процеси на опазване.
Арх. Ивелина Мечкарова
Ръководител на проекта: Д-р арх. Доника Георгиева
Специалност: Архитектура
Университет: УАСГ
Година на завършване: 2015
Email адрес: ivelina.v.mechkarova@gmail.com
Телефон: 0888 41 33 88