Античен амфитеатър на Сердика

Искрен Игнатов

Публикувано от РК София-област на 20 04, 2015 | Коментарите са изключени за Античен амфитеатър на Сердика

1. Потенциал

Античният амфитеатър е открит на територията на квартали 506 и 506а по плана на град София. Мястото се намира между улиците Малко Търново, Московска, Будапеща и бул. Дондуков. Амфитеатърът е датиран от края на трети век, включително и негово по-късно разширение. Под арената на амфитеатъра пък са открити основите на римски театър, който вероятно е бил разрушен в средата на трети век. Намира се на около 200 метра от източната порта на Сердика, разположен край античният път Сердика – Филипополис (днес бул. Дондуков). Построяването му е свързано с обявяването на Сердика за столица на провинция Вътрешна Дакия – основен момент в развитието на София като град. По размер на арената, той е съизмерим с Колизеума в Рим, а също така е и най-големият известен амфитеатър на територията на Източната Римска империя.

2. Състояние

Предвид ценността му в исторически план, археологическият обект е обявен за паметник на културата с национално значение. Развитието на града е довело до сегментиране на структурата на паметника на територията на различни имоти. Типа собственост на имотите е от двата основни вида – частни и държавни. Това довежда до фрагментиране на паметника на части, всяка от които споделя различна съдба. Нарушена е неговият интегритет.

Поради ниската кота на терена, в изкопите на разкопките често се събира вода и растителност, което застрашава физическата цялост на археологическият обект.

3. Намерения за бъдещето

В момента тече процедура за изготвяне на ПУП за част от община Оборище, като зоната около Амфитеатъра е оставена неразработена, поради липса на стратегия за развитие. Единствено предложение в ПУП-а е идеята за обединяване на имоти.

Налице са предложения за бъдещето, повечето от които настояват за различен тип хипотетична реставрация, които биха накърнили автентичността на амфитеатъра.

4. Проблемна ситуация.

Като основни проблеми се очертават, сегментираността в различни имоти на археологическият обект (затрудняващо бъдещото планиране, както и застрашената физическа цялост на обекта, изискваща навременна намеса. Необходимо е да се изгради стратегия за експонирането на обекта, която да стъпи върху неговата най-голяма ценност – автентичността.

5. Концепция

Резултатът на дипломната работа е в съответствие с казаното до тук. Предложенa е стратегия, която се базира на 4 основни етапа.

Първият етап е разработен с висока степен на подробност в рамките на настоящата дипломна работа. Предлага се създаването на затворена музейна структура с кулутрно информационен център и експозиционни площи в обема на сградата. Предвиденото застрояване е тангиращо на бул. Дондуков, а във вътрешно кварталното пространство се експонира „in situ” археологията. Достъпът до това пространство се осъществява през сградата на музея, като така се осигурява контролиран достъп. На нивото на съвременния терен се създават площадки за наблюдение, обединяващи пространството на експонираните руини с днешното градско ниво.

Тези мерки осигуряват запазването на ценния южен фронт на бул. Дондуков, като запазват характерния силует, оформен предимно в периода от Освобождението до Втората световна война – 3 от сградите на територията на квартала по бул. Дондуков са паметници на културата. Осигурено е и подходящо експониране на археологията и запазването и в нейната автентичност.

На втория етап се предлага използване на пространството под ул. Будапеща и приобщаването му към музейната структура. Улицата остава като мост, а в подземного пространство е предвидена допълнителна връзка към сутеренното ниво на бившата сграда на НИПК. Има информация, че под сградата се намират руини на римски хан от същият период като Амфитеатъра, които биха могли да станат част от музейната експозиция.

На третия етап се предвижда усвояване на сутеренното пространство на бившата сграда на Гьоте институт и неговото присъединяване към музея. Изгражда се и връзка с експонираната вече част от амфиетатъра в хотел „Арена ди Сердика”. Това дава възможност за достъп и откъм музея, съобразено и с режима на достъп в хотела.

За четвъртият последен етап са предложени две основни посоки на развитие. Първата посока е осигуряване на възможност за развитие (чрез публично частно партньорство и в имота на БАН) на съществуващата частна галерия като подземно ниво в склона на геодезическия разлом между ул. Московска и бул. Дондуков. Така се осигурява възможност за експониране на археологически ценности, които на този етап са все още хипотеза на археолога изследвал обекта. Другото предложение се състои в премахване на сградата на Гьоте институт, като основни аргументи в тази посока са по-ниският й статут на културна ценност спрямо Амфитеатъра, както и възможността за максимално възстановяване на интегритета на археологическия паметник. При поглед от съвременното градско ниво възприятието ще е по-цялостно, а на археологическо ниво той би могъл да бъде дори почти пълен.

6. Проект

Подробно разработена в рамките на дипломната работа е и сградата на музея.

Тя се състои от 3 основни нива както и едно междинно за администрация.

В пространството на кота нула на музея се разполага приемно фоайе за музейната част, културно-информационен център, както и магазин за книги и сувенири. Предвиден е и стъклен мост пред южната фасада, който дава близка гледна точка към археологията. Потърсено е частично обединяване на музейното пространство на ниво -4,55 с кота нула, чрез изрязване на етажната плоча, като целта е това да предизвикадопълнителен интерес към долното музейно ниво.

На кота -4,55 се разполага музейно пространство за постоянна експозиция свързана с историята на антична Сердика и най-вече на самия амфитеатър. Предвиден е достъп до археологическата експозиция навън, както и частично вграждане на част от археологията в сградата. Частичното вграждане дава възможност за изграждане на информационна система, която дава първоначална подготовка за историческите пластове, преди посетителят да излезе да разглежда външната експозиция.

На ниво +5,20 рсе разполага многофункционално пространство за временни експозиции и други събития. На това ниво е предвидена и конферентна зала, която може да се отдава под наем, да се ползва от администрацията на музея или с достъп през музейното пространство в случай на нужда за определено събитие.

На междинното ниво на кота +8,80 е поместена администрацията на сградата, като се осигуряват 2 офиса с общо 9 работни места, както и помещение за архив. На това ниво е предвидено и галерийно пространство и склад осигуряващи възможност за разполагане на телевизионна техника.

Нужните складови и технически помещения се разполагат на кота -4,55 под образуващия се площад между Музея и Младежкия театър. Предвидени са и помещения, осигуряващи разполагането на помпена инсталация за дренажната система на археологическото пространство.

Във фасадно отношение откъм булевард Дондуков се запазват фасадите на съществуващите сгради, а в стилизиран вид се възстановява фасадата на сградата на ъгъла на ул. Будапеща и бул. Дондуков. Целта е запазване на архитектурния ансамбъл по бул. Дондуков. Тези фасади служат като обвивка за новия обем на музея. От юг фасадата е решена неутрално с видима колонада и пълно остъкляване осигуряващо различни гледни точки към археологията, като пространствата на сградата създават впечатлението, че са част от пространството на експонирания навън паметник.