МЕМОРИАЛЕН КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР- АУШВИЦ, ОСВИЕНЦИМ, ПОЛША
Разработваният дипломен проект е по конкурсно задание за изграждане на мемориален културен център в град Освиенцим, Полша. Студентският конкурс е организиран по повод 70-годишнината от освобождението на Аушвиц.
Макар и град с 800-годишна история, Освиенцим е известен единствено с името, което е носел по време на Втората световна война- Аушвиц и събитията, които са маркирали историята му завинаги. През 19в. градът става важна жп връзка между Краков и Виена. Близостта му до големи европейски градове и произтичащите от нея удобни жп връзки, стават основна причина за изборът на града за разполагането на това, което ще се превърне в най-големият концентрационен лагер.
Названието Аушвиц включва в себе си комбинация от няколко лагера- Аушвиц I, Аушвиц IIи Аушвиц III, които е представлявал комплекс от над 40 по-малки лагера. Общо в трите лагера са били депортирани повече от 1,3 мил души, като 1,1 мил от тях намират смъртта си тук. С тези мащаби, Аушвиц освен в най-големият и смъртоносен лагер, с името си се превръща в символ на Холокоста.
Предвид тази мрачна история възниква въпросът „Може ли един град, който съществува в сянката на смъртта, да се превърне в място за нормалност?“ В продължение на десетилетия, жителите и градските лидери са се борили да разграничат Освиенцим от Аушвиц и издръпат града, неговата история и асоциациите, които той носи, изпод черния облак на лагерите на смъртта, които днес са мемориалeн музей. Но тези усилия до момента са почти без успех. Но в близките 10-15 години, ново поколение от градски началници изпробват нов подход. Според тях начинът за преодоляване на мрачното минало е не в отхвърлянето на Аушвиц, а в примането на миналото и търсене на начин за превъзмогването му. Започват да се огранизират все повече културни прояви (местни, национални и международни), носочени към всякакви групи хора и целящи едно- да обединят хората без значение от тяхната раса, религия или езикът, който говорят. В следствие на тези усилия, ООН дава титлата „Пратеник на мира“ на града. Ако в миналото добрите и лесни връзки на града със съседни големи градове е това, което е предопределило белязването му с черното петно на Аушвиц, то днес това допринася за възможността градът да се превърне във важен културен пункт- не просто с местно, но дори и с международно значение. Основата вече е поставена.
Това е и целта на проекта- затвърждаването и доразвиването на имиджа на града като „Градът на мира“.
Основният фокус на проекта е изграждането на подходяща среда, която да е отворена и привлекателна за всички. Среда, която да цени индивидуалността на човека и да подтиква към съхраняването и. Културният център трябва да възпитава уважение към другите и тяхната уникалност; той трябва да събаря психологичните и културните бариери между хората. Името „Аушвиц“ се е превърнало в символ на масовото избиване на хора, на разрухата, на насилието, предразсъдъците и нетолертността. Мемориалният културен център има за цел вземането на тези негативни символи и изграждането на положителните им алтернативи- той се превръща в символ на креативността,на толерантността, на създаването, на мирът и разбирателството между хората.
В предложеното решение, корените на тази смислова трансформация се намират в самите лагери. Цели се достигане до нова форма, чрез физическо преобразуване на съществуващата структура на лагерите. Пространствената им организация сама по себе си издава негативният символ на мястото. Подредбата им в правилна ортогонална мрежа неминуемо навява асоциации за строг ред, подчинение, пречупване на човешкия дух и снемане на индивидуалността- или всичко това, което названието Аушвиц символизира. Физическата метаморфоза за получяването на културния център е от няколко етапа:
- Използването на формите на сградите на лагерът като чрез стилизиране и със запазване на пропорциите се достига до основния изграждащ модул
- Вземане на перпендикулярната мрежа от Аушвиц и ротирането и по направлението на терена.
- Ротиране на част от сградите на 90о
- Разместване на модулите до достигане на нова композиция, като те се натрупват един върху друг и навлизат един в друг- от самостоятелно стоящи обекти, целящи разделянето на хората и отнемането на свободата им, те се превръщат в контактуващи помежду си елементи, които образуват сграда, целяща да насърчи общуването между хората и междукултурния обмен.
- Разместването им във височина
Чрез този подход на изграждане, паралелът с миналото е на лице. Обемът на основния изграждащ модул се чете достатъчно ясно, за да напомня от къде е взет, но промяната в ориентацията и използваните материали е такава, че вече носи нови усещания. Ако в лагерите контактът с външния свят е бил наказван със смърт, то тук той е основна цел.
Чрез скупчването на обемите се постига компактна сграда, обърната към външния свят. Ако при традиционните културни центрове контактът с външният свят е обърнат към вътрешен двор или друго интериорно прастранство, то тук се цели обратното- обръщане на сградата към града и стимулиране на контакт с него и с жителите на града.
Освен с функционалното си решение, проекта търси да осъществи този контакт и чрез материалното третиране на обемите. Използването на отразителна метална повърхност във фасадната облицовка има двоен смисъл. От една страна тя подчертава тази ориентация на сградата към околната среда, като включва динамиката на града в образа си. От друга страна създава усещане са лекота и прозрачност, което е и търсения ефект на контраст с облика на оригиналните бараки на лагерите. Над металната повърхност е добавена финна дървена решетка, която не възпрепятства отражението, а допринася за усещането за лека и прозрачна фасада. От друга страна дървената конструкция спомага за разграничаването на обемите и на лесното им прочитане от далеч. Различното възприемане на фасадата от различни гледни точки допринася за изграждането на още по-динамична среда.
арх. Емилия Кънчева Станчева
