Историческа справка

 Първата част  на проекта е посветена на проучване  и изследване на сградата – паметник на културата. Сградата на Националната Библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” е дело на талантливия тандем Иван Васиъов и Димитър Цолов, автори на едни от най-красивите и престижни сгради в центъра на София.След спечелването на второ място на архитектурния конкурс без1939г. , на  които няма призово отличен проект , строителството започва през1939г. До 1943г.е завършен грубият строеж, прекратен заради бомбандировките. След тежките  военни условия, наложили известни икономии, най-сетне библиотеката е открита тържествено в края на 1953г. като книгохранилището се завършва две години след това. Идеята за разширение присъства още в идейната фаза на проекта. Конкурсното задание още през 1939г. е имало като условие разширението да се предвиди и да бъде осъществено до 25 години по-късно.Това така и не става заради водените воини и последиците от тях. Грубият строеж на библиотеката е бил уцелен от две бомби и разрушен. Не случайно строителството продължава толкова дълго време –  от 1939г. до 1953г. Скоро след откриването и в сградата започва да чувства недостиг на площ. През 70-80 те години отново се заражда идеята за разшитение на библиотеката, дори са сформирани екипи за предпроектни проучвания с последващи разработки. И този план за разширение, обаче, е осуетен, целта е била проектът да бъде готов за честването “1300 години България” , но поради наводнените подземия на НДК парите за субсидирането на библиотеката били изразходвани.

ИСТОРИЯ НА РАЗШИРЕНИЕТО

-1935г. – сегашната сграда на НБКМ е планирана през 1935г.с предвидено за 25 години по-късно разширение в източна посока;

-1965г. – директор К.Калайджиева прави постъпки за разширението на сградата;

-1968г. – СГНС оведомява Комитета за култура, че разширението се разрешава;

-1971г. – Отдел“Изкуство и култира“ в ЦК на БКП –дава се зелена улица на предстоящото разширение;

-1974г. – НБ организира за проектантския колектив специална документална

изложба за новопостроени сгради на НБ в др. страни;

-1976г. – Л.Живкова и мин. по строежите и арх. внасят доклад в Мин. Съвет за отвърждаване на технико-икономическите условия за обект “Разширение на НБКМ. (1300г. България-всички средства за грандиозни юбилейни строежи);

-1978г. – заради наводненото подземие на НДК разширението на НБ се отлага за 1984г;

-1983г. отмяна на взетото решение за разширение.

ИДЕЯТА

             Идеята  за разширението на Националната Библиотека е чрез умело внедряване на нови адекватни функции да обогати , осъвремени и развие библиотечното сдание. Проектът има за цел да даде решение на редицата съществуващи проблеми на библиотеката:

– остра необходимост от площи за съхранение на книги (съществуващото книгохранилище е крайно като площ);

-необходимост от нови площи за читатели (отговарящи на съвременните изисквания по отношение на удобство,функционалност,флексибилкост…);

-нужда от площи за службите на библиотеката (съществуващата сграда отдавна не може да поеме и задоволи площната необходимост на службите , за нормалното функциониране на библиотеката);

-забележимата и осезаема непристъпност на сградата и не до там голямата и атрактивност за по-младата част от населението(сградата излъчва монументалност и престиж със своя мащаб и визия, но за съжаление започва да се възприема повече като музеен експонат ,отколкото като притегателен и атрактивен център за млади и стари);

-нужда от функционално обогатяване на сградата с цел да отговори на новите съвременни изисквания.

-преосмисляне на прилежащите на НБ площи с цел да се превърнат в по атрактивно публично пространство, отговарящо на своето местоположение, а именно в идеалния център на града.

Този идеен проект  има за цел да даде решение на съществуващите проблеми, както и да елиминира максимално бъдещи такива.Разширението предвижда увеличение на съхранявания книжен фонд от 20 000 000 до 45 000 000 тома , на читателските места от 300 до 750 бр.

Разширението има за цел да обособи ясно разбираеми зони с различен режим на достъп. Зоната със свободен режим на достъп за широката публика е така поместена и развита, че осигурява именно така важната връзка между трите  последователно развиващи се обема (ново-старо-ново; ос изток-запад). Новата зона на читатели, която ще бъде с котролиран режим за достъп, се развива по вертикала в източна посока като се свързва със старата част посредством два моста на кота +-0.00(нивото на главното парадно влизане в старата сграда).

Идеята при изграждането на новите обеми е изцяло подчинен на композиционните и естетически особености на старата сграда, като тя е изявен център на  обемно-пространствената композиция. Новите обеми също, както и старата сграда, са подчинени на главна композиционна ос – “изток–запад”. Разширението в западна посока се предвижда изцяло подземно , за да не прокоментира архитектурния образ и възприятие на главната фасада, както и озелененото площадно пространство. Запазвасе главния параден вход откъм булеварда, но се предвижда преосмисляне на приемното пространство на старата сграда. Тази зона ше бъде общо достъпна а не контролирана както до сега. В нея ще се помести вертикалната комуникация (разположена в светлинните кладенци на старата сграда)  за връзка с новопоявилите се подземни обеми под нивото на площада,също така за подсилване на връзката между старо и ново се предвижда изрязване на част от плочите с цел  и визуална обвързаност между различните нива. Под  площада разполагам “Музей на българската писменост”, както и мултифункционална зала за 350 зрители . В частта на музея се предвижда горно осветление с цел посетителите да могат да получат един по различен поглед, както към паметника на светите братя, така и към главната фасада на библиотеката. Така те стават индиректни участници в музейната изложба. Именно търсенето на този интересен ефект довежда и до появата на кафе-бар също поместено под нивото на площада, откъдето, пиейки чаша кафе, човек може да се наслади на необичайната гледка към паметника на културата . Нивото на музея и нивото на кафето са свързани с рампа с подходящ наклон за инвалиди. Новото тяло от изток затваря идентичен на старата сграда обем, което са предлагали и самите автори. Разликата тук е ,че чрез изнасянето на стройна и ритмична колонада (подчинена на ритъм от съществуващата сграда), носеща  стилилизиран корниз, не се затваря плътен обем, а паркът навлиза в сградата, като позволява на вътрешния стъклен обем да заеме място подчинето и съобразено със съществуващата едра растителност. Така тази изнесена ритмична конструкция оптичести изравнява двата обема стар и нов, но и същевременно създава и едно, както частно за библиотеката парково пространство така  и отворено публично такова. Покривам част от парковото пространство с пергола ,която  разнообразява и допълва самия обем, със своите специфични сенки. Предвиждам обединяване на малкото парково пространство на библиотеката с “Докторската градина“ чрез затварянето на ул. Кракра и създаване на подходи към подземния паркинг по нейното протежение.

Задната фасада на библиотеката се превръща от екстериорен в интериорен елемент на новата част, затворена в остъклен атриум, напомняща ценен експонат. Етажните плочи на новата структура образуват дъга към старата фасата. По този начин целя допълнително акцентиране към културната ценност . Всички нови работни площи ще контактуват с този остъклен, осветен и озеленен атриум (търсен целенасочено ефект). Изравняването на корнизните височини на старата сграда с новопоявилите се обеми и повърхнини е с цел оеднаквяване на двата обема ,с цел по-добро вписване на новия архитектурен обем без той да “задушава” и притиска старата срада. Новата следва логиката на старата което обуславя и хармоничната  връзка между старата и новата част. Разширението има за цел да запази и развие общата идея чрез обогатяване на образа и обема в духа на съществуващото архитектурно решение.

арх. Йордан Манолов

Специалност: Архитектура

Университет: УАСГ-София

Катедра “История и теория на архитектурата“

Дипломен ръководител: :  гл. ас. арх. Владимир Михов

Година на завършване: 2013г.

Дипломният проект е награден от:

КАБ – първо място за най-добър дипломен проект 2013г,

Награда на името на проф. Пейо Бербенлиев

САБ – първа награда от Софийски архитектурен салон 2014г.(категория студентски проекти)

e-mail:dako_manolov@abv.bg

mobile:+35884912062

Отдихът е важна част от ежедневието на човек и е предпоставка за неговото пълноценно съществуване. В тази връзка е необходимо проектиране на достъпна и качествена среда за почивка и развлечение.
Имайки предвид значението на зелените системи за съвременното общество, реших дапревърна един забравен и неподържан квартален парк, в място, където всеки човек, независимо от възрастта и физическото си състояние, да може да релаксира и да общува с природата през всички годишни сезони.
Паркът е ситуиран на западния склон на „Хълмът на освободителите“(„Бунарджик“)междубул.”ВасилАприлов” и ул.”Захари Стоянов”. Разглежданиятобект е частоттепето, ноне е включен в защитената му територия.
Историческатаинформациязаединственатазапазенаотзападзеленатеритория някога част от хълмът е повече от оскъдна. Интерестното е, четукнякогасе е намиралпарашутниятполк и въввремето е останалосамонаименованието „Парашутнакула“.
Днестазипарковасредане е привлекателназа пловдивчани, поради нейната занемареност, което провокира у мен желаниедасъздампроект, койтодавдъхненовживот на тази позабравена територия и да я превърне в притегателен центърнесамозажителитенарайона, но и заживущите в другите части на града.

ИДЕЕН ПРОЕКТ
Замисълът на идейният проект е свързан с търсенето на по-модерно звучене и внасянето на атрактивни елементи в обособени зони, осигуряващи на посетителите различни занимания и осмислящи престоя им в парка.
Идейноторешениее изцяло подчинено на стремежа за развитие на активен отдих в паркова среда и е съобразен с последните тенденции в ландшафтната архитектура и нормите за безопасност и достъпност на средата.
Свободнататревнаплощ инефункционалната централна част на паркасе използватпредимнозаотдих,разходки и игри.Разнообразието на релефа на тази малка територия благоприятства за израждането на различни по вид спортни съоръжения.
При разработката на проекта се придържам към идеята на съществуващата композиция, при която, централните части се запазят като зона за пасивен отдих, а в страни от тях да се разработват активните зони.
Проектиранисадвапаркингазаулесняване и увеличаваненапосещаемостта.Подходящи места за ситуирането им са от източната граница на парка с улица „Захари Стоянов“ и на южната граница с улица “Войнишка слава“. Общят капацитет на паркигите е с общо 41 паркоместа, като 6 са за хора с увреждания.
Впарковатазонаима1детскаплощадка с новисъоръжения, които не са в добро състояние, а новопроектираната площадка за кучета не се вписва в цялостната композиция на парка. Поради тези причини в новата концепция на парка те не се запазват.

Алейнамрежа
Плановатакомпозицияе решена в смесен стил като доминантен е геометричния стил. С оглед на основните човекопотоци са проектирани и алейните комуникации.
Главната алея е само една, започваща и завършваща с уширения, преминаваща през цялата дължина на парка от североизток до югозапад. Нейното протежение е пресечено от второстепенна алея. Целта на това пресичане е да се обособят разчупени и нестандартни пространства за почивка, водни и цветни площи. Прокетирана е още една второстепенна алея в пейзажен стил, която да улеснява преминаването на посетителите в източната част на парка. Достъпът от запад е изцяло свободен и е без настилки.
Липсатанабързитранзитнипреминаваниядававъзможностзапостиганенаясно и изчистенокомпозиционнорешениенаалейнатамрежа.
Велоалея не е предвидена в проекта, поради липсата на бъдещо реализиране на такава в този район на град Пловдив. Въпреки това мястото е проектирано, така че да не попречи на евентуално изграждане на една велоалея от страната на бул. „Васил Априлов”.

Водниплощии кътовезаотдих.
Обособени са кътове за отдих, места за сядане, алеи за разходка, поляна за почивка и пикник. Предвидени са две площадни пространства в южната и северната част. Южният площад е проектиран за дейности на открито, основно за танци, аеробика и йога. Северното пространство е заето от места за сядане, наподобяващи светещи гъби, изникнали от земята, а непосредствено до тях е предвидена сух фонтан.При функционирането си в горещите пловдивски лета сухият фонтан би осигурил комфорт на най-малките посетители, а включеното към него разноцветно осветление през нощта би настроилромантично посетителите от по-големите възрастови групи. Тази водна атракция, би била привлекателно място за игри и забавления и би съдействала за повишаването на качеството на жизнената среда.
Включванетонаощедвеводни огледалав съчетание с динамичен воден ефект създаден от ламинарни фонтани (интегрирана светлина във водна струя)щеокажеблагоприятновлияниевърхупосетителите.Максималната височина на водната струя е 2 м , а максималната дължина 4 м. Тези параметри на ламинарния фонтан позволяват безпроблемното преминаване на хора под водния ефект. Целта е да се създаде атрактивен воден тунел, обагрен в различни цветове.
Местата за отдих са съчетани с различни по форма и видов състав цветни партери и клоцове, целящи да създадат приятна обстановка за ежедневен релакс.

Спортнисъоръжения
Натериториятанапарка,съобразено с особеностите на терена, в източната част е предвидено проектирането на 10 пързалки, вградени в терена, подходящи за всички възрастови групи над 3 години. Наклонът на пързалките расте от север към юг, като тези , проектирани в южната част на обекта са подходящи за лицaнад 15 годишна възраст. Идеята за изграждането на такъв тип забавление не е нова, тъй като от западната част на Бунарджика още през 30-те годидни на ХХ в. са изградени подобни съоръжения. Нова идея е вграждането на стени за катерене, които да развият физическите уменя, както при децата и юношите, така и при възрастните.Те саситуиранинаопределенимяста, съобразенис околнияландшафт.
В западната част на парка, която е с по-равнинен терен са предвидени люлки и пространства за изложби на открито. Люлките ще се позлват от всички възрастови групи, а непосредствената им близост до експозицията на открито, ще позволи едновременно посетителите да се забавляват и да общуват с изкуството. За децата с увреждания са предвидени спецални седелки за люлките и игри в терена.

Дендрологичниятпроект
Дендрологичният проект в голямата си част се базира на съществуващите растения.Обемно-пространствената композиция на растителността е допълнена и оформена, предимно с дървета и храсти със силно изразен декоративен ефект. Така са осигурени акценти и преминаване през открити и закрити пространства, което осигурява динамиката на композицията. Предвидени са и дървесно- храстови масиви, който да изолират местата за отдих от прилежащите зони за обслужване (бензиностанция и автосалон).
В дендрологичния проект сазаложени30бр. новопроектиранивида. Товасавидовехарактернизаконкретнататеритория и доказалиадаптивнитесивъзможности (пр.Betulapendula, Chamaecyparislawsoniana, магнолии и др.).
В централните частисаоткрититепространства с целзапазваненаусещанетозапростор.Подборанацветнивидове и декоративнитревиомекотява и приобщавапо-строгитегеометризираниформи, следващицентралнатаалея.Предвиденисадървесно-храстовигрупинаняколкоместа, коитоподчертаваткомпозиционноторешение и архитектурнитеелементи.Внасянетонадърветасе е налага и попротежениенановопроектиранитеалеи, вгрупи, прикрепеникъммасивите (зараздвижваненаперифериятаим) илизаизолиранеотпрлежащитезонизаобслужване. Такасе е получаватърсениятконтраст и постепененпреходмеждусъвременнитеурбанизираниплощи и уникалнитеприродниформинатепето.
В процеса на развитие човекът формира определени изисквания към средата, в която живее и тези изисквания, за разлика от социално-икономическите или политическите, в годините не претърпяват големи промени. А в процеса на урбанизация, се създава една “нова среда”, твърде различна от естествената, поради което се налага особено внимание към проблема на взаимодействието между природата и модерното общество.
Съвременната ситуация и степента на нарушение на екологичното равновесие в глобален мащаб, налагат да се очертаят пътищата, насоките и мероприятията на неговото възстановяване. Обгрижването и възраждането на зелените площти са един от възможните начини за повишаване на качеството на живот и балансиране на обществените и природни взаимодействия.

ланд.арх.Глория Бутева

Специалност: Ландшафтна архитектура
Университет:ЛТУ
Година на завършване 2013
e-mail: gloritas@abv.bg

Дипломната работа разглежда чуждата и родната практика по обновяване на жилищни комплекси, като прилага изведените добри практики за разработката на организационен модел и пространствена концепция за обновяване на ж.к. Левски Г. В рамките на проекта се изработва ГИС база данни, пространствени 2D анализи и 3D визуализации.

Комплексите концентрират както социално-икономически проблеми, така и физически и управленски предизвикателства. Като резултат от политическите и социалните промени в България през 90те, комплексите стават почти невъзможни за поддръжка и обновяване, поради:

–          Приватизираните апартаментите, в сгради върху общинска земя

–          Реституирани имоти и разпокъсаната имотна структура

Разработката разглежда предимно европейската практика по обновяване на жилищни комплекси и по-подробно – комплексът Долфинхаус в Дъблин, Ирландия, който демонстрира формирането на трайни партньорства между общината, гражданите и специалистите в сферата. Използвайки наличните стратегически документи и програми в България и ОУП на град София и Столична община, дипломната работа предлага организационен модел и пространствена концепция, чрез които да бъде обновен ж.к. Левски Г.

Организационният модел предлага структура за изграждане на партньорства между участниците в обновяването на ж.к. Левски Г и начина на тяхното взаимодействие. Пространствената концепция залага на приоритетни мерки и проекти, използвайки текущите тенденции за развитие на територията. Концепцията извежда две приоритетни зони на развитие: Зона 1, обединяваща основно услугите и бизнеса и Зона 2, която се фокусира върху публичните пространства, пешеходно ориентираните услуги и отдиха.

Дипломната работа  е разработена в рамките на студентски обмен по програма Еразъм, между УАСГ- София и Университетски Колеж Дъблин.

Дипломи ръководители: Проф. д-р. арх. Веселина Троева (УАСГ), Проф. Зорица Недович-Будич (UCD)

Ситуация : теренът се намира в гр. София, общ. Красна Поляна, до вторичния  градски пръстен. Мястото е комуникативно, както за автомобилен, така и за велосипеден и пешеходен  транспорт.В непосредствена близост се намира метростанция. На юг граничи с парк „Св. Св. Петър и Павел”, на запад с жилищна зона с високо застрояване, на север е обществена сграда до която е бул. „Ал. Стамболийски“, а на изток бул. „Константин Величков”. Предвид натовареното движение по булевардите и анализирайки градоустройството в по-голям обхват, цялата дължина на терена, която кореспондира с булеварда, в дълбочина 45 м се озеленява и се обособява като парк. Този парк ще служи за буферна зона, която предпазва жилищната група от автомобилния шум и прах, освен това свързва парк „Св. Св. Петър и Павел” с общинска градина „Св. Троица“. В остатъка от парцела в югозападния край е разположена детска градина за 4 групи. На това място тя е най-далече от булеварда и най-близо до парка. Разположени са две жилищни групи: северозападно 6 секции и югоизточно 4 секции. Те са на достатъчно разстояние една от друга и от детската градина, така че да не пречат на ослънчаването. Осигурено е достатъчно място около сградите за преминаване на автомобил с специален режим, при нужда. Има по 3 контейнера за боклук  на всеки 2 входа.

Данни: 200 бр. апартамент, от които: 10 бр. еднопространствени, 90 бр. с 1 спалня, 80 бр. с 2 спални, 10 бр. с над 3 спални, 10 бр. тип лофт

За всяко жилище има складово помещение в подземния етаж. Осигурени са 213 паркоместа в подземен гараж  с площ 5000 кв.м., където има автомивка и помещение за велосипеди и мотори.

Спрямо ал. 2 чл. 659 гл. 16 от НАРЕДБА № IЗ-1971 ОТ 29 ОКТОМВРИ 2009 Г. ЗА СТРОИТЕЛНО-ТЕХНИЧЕСКИ ПРАВИЛА И НОРМИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА БEЗОПАСНОСТ ПРИ ПОЖАР,  гаража е проектиран с една двулентова и една

еднолентова рампа, разположени разсредоточено. Осигурен е достъп от гаража до стълбището на всяка секция, включително и до междублоковото пространство, както и до кухнята на детската градина, от където е осигурено извозването на отпадъци.Партера на жилищната структура е решен изцяло за обществено обслужване, като предвиждат охрана за всеки вход, магазини, ресторант, кафе-сладкарница, аптека, книжарница, фитнес и конферентен център за бизнес стещи.

Обемно-планировъчен анализ: сградата представлява секции, образувани от по-малки елементи, които са получени от разминаването на терасите и лоджите на жилищата по етажите. Наподобява наредени паралелепипеди един върху друг, който се разминават във вертикална посока. Тук е и връзката между съществуващите постройки и проекта –  идеята е да се запазят малките елементи в цялостния облик.

Изпълнение: Конструкцията  е монолитно – стоманобетонна със скрити в плочата греди. Фасадната  визия  е постигната чрез алуминиеви композиционни панели в 2 цвята: бял и светло сив. Защитата на сградата от подпочвените води е осигурено чрез дренаж.

арх.Мануела Тихомирова Еленкова

Исторически преглед и характеристика  сградата на старата турска болница в гр. Шумен.

През 1837 година, султан Махмуд II, посетил Шумен и наредил там да се изгради голяма военна болница. Това е била първата сграда у нас, построена специално с тази функция.  Била е проектирана от европейски инженери и архитекти от онова време.

Впоследствие е използвана и от руските войски до 1879 година. След това тя се използва като шуменска държавна болница- източното крило и част от северното. Останалата част се е използвала като дивизионна болница на четвърта преславска дивизия. Шуменската болница се помещава там до 1911 година. До 1949 тя става дом на руски инвалиди, след което е предадена на военно-медицинска организация.

В тази сграда са практикували и едни от първите български лекари, завършили в чужбина. Сред имената, споменаващи се с болницата е и името на Н. Пирогов.

 Местоположението на сградата не е избрано случайно- слънчево, заобиколено от градини и лозя. Наклонът на хълма е помагал при отводняването.

В момента тя е недвижимо културно архитектурно-строително  наследство от местно значе.

Проектно решение

Концепция 

Основната концепция, в проектирането на старческият дом е свързана с даването на хората право на избор, между социализацуя и уединение. Това предполага създаването на различни пространства, с различна степен на оживеност, които да навлизат взаимно едно в друго. Като градацията е от най-голямото- общия вътрешен двор, до най- малкото- нишите при прозорците в отделните стаи.

Въпреки всеобщото мнение, възрастните хора не се нуждаят от постоянна тишина и спокойствие. Много често те са с изявени социални качества и притежават знания и дарби, за които имат повече време, след като се пенсионират. За това и едно подобно заведение, предполага да им позвоява, да практикуват онова, което харесват и да ги събира с други хора, а тяхната възраст, с подобни вълнения и мисли.

Честа практика, при създаването на социални заведения за възрастни хора в Еврпа, е в близост до него да се намира детска градина, или друго заведение за деца. Доказано е, че това влиае благоприятно на хората, в дома. Интеракцията между тези две социални груп би могла да бъде положителна и за двете страни . Поради тази причина, на градоустройствено ниво, приемаме, че в съседния, южен имот ще се създаде сграда, с функция- детска лагер школа. В този имот има постройка, изоставена на груб строеж, с подходящи изложения и структура. Това би облагородило  средата, в която ще се развие старческия дом, като премахне един от големите проблеми в нея- недостроената съседна сграда.

Подходът, при третирането на интеракцията старо/ново се състои, в интегрирането на нов обем в границите на старата сграда. Така автентичните зидове, ще станат един вид обвивка за новата функция. По този начин, старият зид ще остане отделен, не само като материално третиране но и като повърхност спрямо новиите части. Каменните стени ще останат на преден план. Новите части ще бъдат забележимо разграничени от старите като материал. Приемаме завареното положение към днешна дата, като етап в историята на тази сграда. Старите зидове остават максимално в настоящия си вид, като се предполага нужда от укрепването им и полагане на консервационен завършващ слой. Приемат се за допустми, промени в прозоречните отвори, тъй като те не достигат до нас в автентичния си вид и разположение. Няма данни как са били разположени и кои са оригиналните такива.

Функционална схема

  В западната, южната и част от източната част а сградата, на основния етаж са разположени стаите за възрастни. С цел да се предотврати преминаването на големи разстояния, до обща трапезария, на всеки 3 или 4 стаи се появява такава. Мястото е отразено във вътрешния двор, чрез навлизане в него. Поради липсата на прозорци и голямата дълбочина на сградата, се предвиждат пробви в покрива, които ще се обособят като малки вътрешни градини, където това е въможно. Така се създава още един тип пространство, с  частична уединенот.

На долно ниво , са разпложени технически помещения, кухня, перално помещение, битови помещения, работилница.

арх.Кристина  Калъпова

Специалност: Архитектура

Универистет : УАСГ

Година на защита: 2013

Телефон: +359883392143

e-mail : kristina.kalapova@gmail.com

Портфолио: http://www.behance.net/kalapova

Използването и създаването на знание от човека е процес на непрекъснат двупосочен обмен между аза и трансцендентния етер на информацията. Четейки, човек черпи от световното знание, работейки и пишейки сам дава своя принос към него. Този обмен е смисъл на човешката екзистенция – от простото общуване с другите човеци през медията на словото до момените на вдъхновение, инсайт извън този свят, към нещо голямо и безкрайно. Човек съществува, общувайки с всичко извън себе си. А общуването – това е обмен на информация.

Човек и знание са фундаментално разделени, недостижими един за друг, и могат да се достигнат единствено през медията на думите и езика. Между човека и знанието стои стена от думи, която, подобно на биологична мембрана, е избирателно двупосочно пропусклива. Усещането за отделеност от информацията се засилва с дигитализирането й. Вече читателят не държи книгата в ръцете си, а само устройство, с което се свързва с книгата, която е някъде. Или никъде. В дигиталната епоха информацията е навсякъде и никъде, а процесът на възприемането й – нека го наречем условно четене – е процес на свързване, в който читателят и книгата не винаги споделят едни и същи пространствени координати.

Библиотеката като физическо място, където се срещат човекът и книгата, изглежда лишена от смисъл.

Библиотеки ще продължи да има. Човек е материално създание. Най-парадоксалното за Кулхаас в Нюйоркските небостъргачи е фактът, че тези гиганти от стомана и бетон, материализиращи човешкия стремеж да се богонаправи, са всъщност уютно разделени на стаички, с тоалетна на всеки етаж, бетонираща човешката принадлежност към материята. Човек е материално създание  и като такова ще продължи да общува с трансцендентното знание ако не държейки го в ръцете си, то поне държейки устройството,  мембраната, която ги свързва. И интензивността на обмен между двете ще зависи от площта и пропускливостта на тази мембрана.

На социално ниво библиотеката е материализация на мембраната, свързваща човек със знанието – било под формата на четене на написаното преди него, било под формата на общуване с други човеци, с заедно с които да създаде новото знание. Архитектурата на библиотечната сграда се състои в майсторското пространствено разпределение на книгите и хората и структурирането на условната мембрана между тях по начин, който да максимизира ефективността на срещата им.

Проектът ми за сграда на Столична библиотека е пространствен  ескиз на тази тема. Пространствата в библиотеката са разделени на две основни групи – книги и хора, между които  криволичи условна мембрана с максимална площ. Двете групи пространства са качествено различни – книгите са в по-ниски помещения, затворени и с вертикална носеща конструкция, докато пространствата, условно отделени за хора, са с високи тавани и ориентирани към най-хубавите гледки, с носеща конструкция от наклонени колони. Мембраната, която ги разделя условно, намира архитектурен израз в носещи стоманобетонови  черупки, чиято свободна форма дефинира границите между двата типа пространства.  Връзките между тях са сложни, с разминаване на нивата и неочаквани визуални контакти през централния атриум. Ефективният им контакт е осъществен чрез разделянето и смесването им, максимизиращо контактната им повърхност.

Цялата сложност на интериора е съзнателно събрана в компактна и конкретна форма с еднородна и семпла фасада. Богатството на библиотеката е вътре в сградата, както богатството на книгата се намира между страниците й.

Ноември 2013 – награда в изложбата „20 под 36“, част от Sofia Architecture Week 2013

арх. Мартина Радева

Съвременната концепция за библиотека отрежда ново и по-различно място на този тип сгради в живота на човека. Библиотеката днес се конкурира с богатата палитра от развлечения, когато става дума за усвояване и осмисляне на свободното време. Тя вече не е само част от ангажиментите на ученици, студенти, преподаватели и научни работници към учебния, съответно работния и изследователски процес. Тя е място където модерният човек може да избере да прекара част от своето свободно време. Този факт се отразява пряко върху вътрешната й структура. Най-важната функция на библиотеката си остава съхраняването и осигуряването на достъп до информация, но от съвременна гледна точка това е онази информация, която не може да се открие в Интернет. В този контекст посетителя отново се разглежда като „седящ“ и „четящ“, но той също така трябва да може да се движи, да има по-бърза и по-непосредствена връзка с всички източници на информация – книги, списания, интернет, други носители. Това налага наличието на повече свободни пространства, изнасянето на по-голям процент от библиотечния фонд на свободен достъп и разбира се технологизиране на всички библиотечни процеси.  Това спестява времето както на читателите, така и на библиотекарите ,които могат да посветят по-голямата част от работното си време върху ефективната организация на информационните носители.

За нова сграда на Столичната библиотека е избран терен в южната периферия на град София, който е част от входната урбанизирана зона на „Южния парк“, и е разположен до хотел „Хилтън“.  Към настоящия момент мястото се ползва като открит платен паркинг. Тази функция, обаче не съответства на важната роля, която то има в урбанистичната структура на Столицата. Тук се пресичат от една страна периферната яка, обгръщаща центъра, която се очаква в бъдеще да поеме някои  от функциите на претовареното централно градско ядро и от друга – голямата рекреационна ос с направление север-юг която включва различни форми на отдих, пешеходни и велосипедни маршрути. Тази ос съвпада с единя от основните зелени клинове, структуриращи зелената система на града – Южния парк.

Територията, в която се разполага терена, обект на дипломната работа, съвместява няколко функции. Тъй като това е входната зона на парка, съвсем естествено, това е място за активен и пасивен отдих на градските жители. Тя обаче се развива и като културен и музеен център. Тук се намира архитектурния комплекс „Софийски Арсенал“, който е паметник на културата. Обхваща три сгради от края на 19 век , които днес функционират като музеи и мемориал. Щабът на Софийския Арсенал  днес е Музей на съвременното изкуство; старата столова сега е Музей „Земята и хората“, а учебното стрелбище е мемориал на Никола Вапцаров. Освен тези културно исторически обекти, в съседство се намира комплекса НДК, а мостът, който ги свързва е място за провеждане на открити фотоизложби.

Архитектурната морфология на територията се допълва от няколко съвременни сгради – хотел Хилтън и търговския обект Сити Център.

Концепцията за развитие на територията, при която се добавя новата сграда на библиотеката е разработена на базата на два градоустройствени анализа- на достъпността, обусловена от пешеходните и автомобилни потоци (в това число МГОТ) и на тенденциите в ансамбловата структура.

Тази част от парка се характеризира с голяма пешеходна и велосипедна активност. Основния пешеходен поток съвпада с главната пешеходна ос, която започва от центъра на града, продължава по бул. „Витоша“,  комплекса на НДК и моста, за да достигне до парка и да продължи по главната алея в посока към планината Витоша. Останалите пешеходни потоци са от околните жилищни квартали и от спирките на МГОТ , към които отскоро се прибави и станция „Европейски съюз“ на столичното метро.

Автомобилния достъп към терена на бъдещата библиотека е организиран от бул. „Евлоги Георгиев“.

От съществено значение за градоустройственото развитие на територията са тенденциите в ансамбловата структура. Откроени са три зони с подобна тенденция – двата музея;  хотел „Хилтън“ с пространството около него, което включва бъдещата библиотека и Мемориалния комплекс „Гарнизонно стрелбище“. Целта на настоящия проект е да обвърже архитектурните обекти в тези три зони със съществуващите пешеходни пространства в общ архитектурно –градоустройствен ансамбъл.

Основната идея е да се оформят две успоредни пешеходни оси, които заедно са перпендикулярни на главната пешеходна ос от центъра към Витоша. Тези оси ще свързват  отделните сгради  и площадни пространства и ще извеждат пешеходния трафик в два нови площада от източната и югозападна страна на новата сграда. В силуетното оформяне е потърсено развитието на композицията в хоризонтално направление, в съответствие с доминиращата рекреационна функция на парка. Открояването й в силуета се постига чрез овални огъвания, служещи като преход от острите правилни очертания на околните сгради към напълно аморфните очертания на растителността в парка. Този стремеж е заложен във формообразуването на сградата вдъхновено от овалните и плавни форми на разтворената книга.

Вътрешната структура на  библиотеката е съобразена с всички основни принципи за зониране и проектиране. Осигурени са трите основни зони – за четене, книгохранилище и за администрация. Публично достъпните пространства са разделени на контролирана и не контролирана зони чрез радиочестотна идентификационна система. Тя се състои от няколко елемента:

– Идентификационен баркод, който се поставя на всяка книга при постъпването й в библиотеката.

– Детектори срещу кражба – те се поставят по границите между контролираната и не контролираната зона и засичат по баркода всяка книга или друг носител, при опит за неправомерното му изнасяне.

– Терминали за самообслужване – устройства, които разпознават читателската карта и деактивират баркода на заеманата от читателя книга, след което той може да я изнесе от  контролираната зона на библиотеката без да задейства детекторите срещу кражба.

– Терминали за връщане на книги- могат да се разполагат и извън сградата, в конкретния случай са разположени на главния вход, така че да може да се ползват и извън работното време на библиотеката.

– Локализиращи устройства – те установяват грешки при подреждането на книгите върху рафтовете, а също така съдействат на библиотекарите, като разпознават книгата по баркода й и изписват зоната, номера на шкафа, рафта и позицията, на която трябва да се прибере.

– Сортираща машина – разпознава книгите по баркода и ги сортира и разпределя в колички , според зоната от книгохранилището, където трябва да се приберат.

При оразмеряването и решаването на конкретните помещения на библиотеката  е използвано реално задание, съставено със съдействие на експерти от Столичната библиотека.

Основни фактори при оразмеряването са:

–         Броя на читателските места, които трябва да бъдат постигнати

–         Броя на работещите в библиотеката

–         Броя на библиотечните единици, които трябва да побере книгохранилището. В случая на Столичната библиотека – 1 000 000 ед.

Оразмеряват се читалните, офисите и книгохранилището. При книгохранилището се предвижда между 160-420 книги на 1 линеен метър двоен шкаф   според  броя на рафтовете и броя на книгите на един рафт. Гъстотата на шкафовете може да бъде между 4- и 16,4 кв.м за 1 000 тома , което се определя от разстоянието между шкафовете, вида им и броя на рафтовете. Това разстояние варира от 0,75-2,10, в зависимост от местоположението на шкафа (дали е в зона с обществен достъп или не). За 1 000 000 библиотечни единици средно е необходима площ около 4 000 кв.м, която с настоящия проект е постигната.

Тенденциите при проектирането в съвременните архитектурна практика показват нарастване на дела на книгите, предоставени на свободен достъп, изграждане на обширни, изпълнени със светлина фоайета, просторни читални. При проучването на архитектурната практика, най значимо влияние при формиране на идеите, заложени в този проект са оказали:

–         Библиотеката към Техническия университет в Делфт, Холандия със своето книгохранилище, подобно на  многоетажна етажерка.

–         Разширение на Кралската библиотека в Копенхаген, Дания

–         Александрийската библиотека, Египет

–         Централната библиотека в Сиатъл, САЩ

със своите просторни общи пространства и читални

–         Филологическата библиотека на Свободния университет в Берлин, Германия, със свободните овални форми, доминиращи в интериора и в екстериора.

Сградата на новата библиотека се разполага в правоъгълния имот, като местоположението й и композицията на околното пространство са съобразени със съществуващата богата дървесна растителност, като основната цел е нейното опазване и развитие. Като важен градоустройствен елемент е отчетена озеленената ос, която формират редиците от дървета около съществуващата алея, тангираща паркинга. За тази алея вече стана дума, че е част от рекреационната ос от центъра на града към Витоша. Главните входове към сградата също са съобразени с направлението на тази ос (от E и SW).

Автомобилния подход е от северозапад, където е ситуиран открит паркниг за служители и посетители. Тук е и входа към подземния паркинг, осъществен  с рампа. От тук са също два евакуационни изхода и един служебен – за доставяне на книги.

Концепцията на вътрешното пространство е изградена върху идеята за организиране на функциите около голямо вътрешно атриумно пространство, увенчано с купол, който доставя естествено осветление в сърцевината на сградата. Сградата е решена с три надземни  етажа и два подземни. Около атриума в двете горни нива са обособени галерии, за разполагане на читателски места, които да използват горното осветление от купола. По външната периферия, в най-осветените места се разполагат основните читални и офисите за администрацията. За читалните са предвидени по-благоприятното югоизточно изложение и гледката към парка и планината, а за офисите и специалните зали по-неблагоприятното северозападно изложение.

Книгохранилището, в преобладаващата си част е подземно, на две нива. Над кота 0, то се разделя на две самостоятелни структури, заети с рафтове с книги на свободен достъп. Всяка от структурите е на  шест нива (по две на етаж) и заемат онази част между атриума и фасадите, която е по-неосветена и не благоприятна за четене и работа.

На кота 0 има шест вход-изхода  – главен, второстепенен, два евакуационни изхода и два служебни вход-изхода. На това ниво са разположени:

– информация и регистрация,

– заемно гише,

– общо пространство с читателски места, шкафове с библиографии, справочници , периодика и книги.

– книжарница,

– гардероб,

– голяма затворена читалня, която може да се ползва и като зала със самостоятелен изход навън;

– детски център с отделна регистрация и заемна

– административна част – сортировъчна зала и работни места за библиотекари към нея

– кафене

– конферентен център със зала за 40 души

Вертикалните връзки с горните нива се осъществяват чрез:

–         Ескалатори

–         Стълби към книгохранилищата на свободен достъп, които преминават през всички шест нива

–         Шест броя асансьори

–         Три стълбищни клетки за евакуация

На втория етаж са разположени:

Читателски места около отвора под купола, книгохранилище на свободен достъп на две нива, голяма обща читалня със зони за работни места- библиотекари, интернет зона, офиси, специализирана читалня за карти, с хранилище към нея, зала за групови занимания.

Третият етаж  съдържа читателски места под купола и книгохранилище на две нива, експозиционна площ, оформена като картинна галерия с хранилище, голяма обща читалня с работни места за библиотекари в нея, плот център, офиси, специализирана читалня за ценни издания с хранилище, център за тийнейджъри с музикален център, студио и хранилище за музикалния фонд на библиотеката.

На ниво минус 2 около ядрото на хранилището е оформен подземен паркинг. Между хранилището и паркингите се предвижда озеленяване, което да подобри микроклимата в подземните части. Осветлението за растителността се осигурява отгоре, чрез прорязвания в плочата, които на нивото на терена образуват светлинни „кладенци”.

Носещата вътрешна конструкция на сградата е стоманобетонна, скелетна, колонно-гредова. Покривната конструкция е стоманена, като има два варианта –ферми, носени от колоните или пространствено – прътова.

Куполът представлява метална конструкция, която се носи от пръстеновидна греда, от своя страна носена от колоните около атриума.

Фасадите са окачени, двойни, монтирани върху стоманена конструкция, носена от плочите. Фасадите се състоят от остъклени и плътни части. Всички остъклявания са  решени с двоен стъклопакет. Плътните части представляват панели от боядисан алуминий.  На местата, където е необходима защита от преослънчаване – при остъклените фасадни части е възможно полагането на полупрозрачна мембрана от стъклени влакна, между вътрешната и външната фасада с цел постигане на благоприятно дисперсно осветление. Отводняването е маркирано само като първоначална идея, тъй като то ще бъде решено в зависимост от избрания вариант на стоманената конструкция.

При възникването на идеята за изграждане на Нова Столична библиотека са  поставени няколко цели. Те засягат осъвременяването на нейната структура и вписването й на избраното място по начин, който да съхрани и развие неговите ценности. В по-широк контекст са свързани с кандидатурата на София за Европейска столица на културата, което предполага намеси в посока развитие на публичните пространства, историческото наследство , културните и образователни центрове. Резултатите и проучванията в настоящата дипломна работа допринасят  за постигането на тези цели и могат да се използват в бъдещи проекти по тази тема.

арх. урб.Тереза Колева

Специалност: Архитектура
Университет:  Нов Български Университет
Година на завършване: 2013г.
Тема на дипломен проект:  Нова Столична Библиотека 
Телефон: 0889169535
Имейл: terezach@mail.bg