Новата магистърска програма по „Управление и технологии в транспортната инфраструктура“ към катедра „Пътища“ стартира през учебната 2017-2018 година и изисква кандидатите да са бакалаври или магистри във всички професионални направления, с изключение на хуманитарните науки. Образователният процес се организира на основата на квалификационна характеристика, учебни планове и учебни програми, акредитирани от Националната агенция за оценяване и акредитация. Срокът на обучение е 2 години или четири семестъра, от които три учебни семестъра и един дипломен семестър. Завършилите специалността ще се запознаят с най-важните технологии при проектиране, строителство и поддържане на транспортната инфраструктура и ще могат да се реализират като ръководни, аналитични и приложни специалисти в държавните и местните администрации, изследователски звена, проектантски и управленски екипи.

От 2017 година към Архитектурния факултет се открива нова и специалност – „Ландшафтна архитектура и ландшафтно планиране„, със срок на обучение 5 години, като обучението е в девет учебни семестъра и един дипломен. Приемът на кандидатите се осъществява след завършено средно образование с конкурсен изпит по математика или с оценки от ДЗИ по математика и български език и литература (за кандидатите с дипломи за средно образование след 2008 г.), както и с изпит по рисуване I част (перспектива). Повече за образуването на бала – в чл. 15 (4) от Правилника за приемане на студенти.

Специалността има за задача да подготви ландшафтни архитекти, които да притежават специална подготовка за защитата, опазването, съхраняването и устойчивото развитие на околната среда и нейната организация и естетизация в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране. Подготовката на бъдещите специалисти касае придобиване на знания и практически умения, касаещи формирането на пространствената среда на ландшафта, композиционните приоми, фундаментално-приложното обучение, даващо базовата и специализиращата им подготовка за тяхното професионално обучение.

Ландшафтното планиране и интердисциплинарна дейност е свързана с широк кръг основни научни области – биология, геология, климатология, социология, психология и др. То обхваща и синтезира научните познания и опита на различни специалисти, имащи отношение към екологично ориентираното използване на природните ресурси и развитие на икономиката. След завършването си ландшафтните архитекти ще имат практическата възможност да анализират, проучват, изследват, проектират и участват в изграждането на териториалните комплекси със специфичен облик и образ – ландшафт, парковата среда в урбанизирани и неурбанизирани територии, прилагайки композиционните принципи за обемно-пространствената изграденост на средата.

Ландшафтният архитект се реализира във всички етапи в инвестиционното проучване и проектиране от териториален и пространствен характер, туризъм, строителство на озеленени площи и др. в областта на паркоустройството и ландшафтното устройство. Квалификацията „магистър – ландшафтен архитект“ дава пълна правоспособност за проектиране и надзор, както и практикуването като експерт в професионалните организации и ведомства. Допълнително той е и експерт в областта на екологията и съпътстващия контрол на различни пространствени дейности.

Източник на информация: www.citybuild.bg

Университетът по архитектура, строителство и геодезия удължи срока за прием на кандидати за магистърската програма „Енергийна ефективност в строителството“ до 30 септември 2016 г.

Програмата трябва да отговори на нарастващото търсене за професионални знания и умения в областта на техниките за енергийна ефективност в сградите, изолациите и материалите за изграждане на енергийно ефективни сгради, интегрирането на възобновяеми енергийни източници, ресурсната ефективност, пасивните сгради и обновленията на съществуващи сгради с цел подобряване на енергийните им характеристики.

Обучението включва и курс по проектиране на пасивни сгради с опция за сертифициране на участниците в курса от Passivhaus Institut, Darmstadt, Germany.

Изучавани учебни дисциплини:
Топлоизолационни материали и системи;
Енергийно одитиране;
Зелени покриви и фасади;
Пасивни сгради;
Енергийни модели в строителството;
Фасаден инженеринг;
Пасивни и активни слънчеви системи;
Възобновяеми енергийни източници;
Икономически и практически аспекти…
и др.

Кандидатите за тази магистърска програма трябва да имат завършен пълен курс на обучение по специалностите „Архитектура” или „Строително инженерство” от професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия”, и да притежават образователнате степени „магистър” или „бакалавър”. Приемат се и кандидати от област „Технически науки”, като в зависимост от конкретния случай кандидатът ще има съответните свободно-избираеми дисциплини за придобиване на необходимите общи познания в областта на строителството или или ще бъде насочен към един предварителен семестър.

Повече информация за магистърската програма, както и за сроковете за кандидатстване и записване може да намерите на интернет адрес:
http://eec.uacg.bg/

При други въпроси относно магистърскатата програма може да се свържете с:

гл. ас. д-р арх. Стоянка Иванова – тел. 089 9966332
Отговорник за магистърската програма

Ситуационно решение

Сградата е разположена в УПИ, на североизток от което се намира бул.Шипченски проход и на северозапад – ул. Акад. Людмил Стоянов. Разположението в терена зависи от отстоянията ѝ до съседните съществуващи сгради съгласно с действащи градоустройствени норми.

В близост до имота се намират важни транспортни комуникации – трамвайна линия, спирки на градския транспорт, летище София, бул. Цариградско шосе, автомагистрала Тракия. Това предразполага лесния достъп до хотела за посетителите. Министерството на външните работи и зала Универсиада са едни от най-характерните сгради в околността.

Основният пешеходен подход е от страната на кръстовището на бул. Шипченски

проход и ул. Акад. Людмил Стоянов. Автомобилният подход се осъществява от ул. Акад. Людмил Стоянов, тъй като натовареността на движението в тази част е по-малка.

В проектното решение са предвидени:

–     паркинг за посетители – 19 бр. към локалното платно

–     паркинг за автобуси – 2 бр. към локалното платно

–     паркинг за служители – 7 бр.

–     подземен паркинг с рампа (10 % наклон), разположена в дъното на имота – 77 бр.

–     кръгово обръщало пред главния вход за посетители на хотела.

Архитектурен облик

Това, което се забелязва е разнообразието в обемните височини на намиращите се в непосредствена близост сгради. За мен връзката с околната среда беше водещ фактор при проектирането на бизнес хотел в градска част.  Поради това концепцията на сградата е вдъхновена от динамичния градски силует, който е отразен при обемно-пространственото решение – различните височини и разчленяването на обемите.

Използвани са два вида камък за третирането на фасадния облик – варовик и базалт, като първият цели да впише сградата в заобикалящото пространство, а вторият материал създава лек контраст и засилва динамиката на обемите. Сградата се състой от няколко обема. Едно високо тяло, помещаващо в себе си основно хотелските стаи и част от офисите в първите етажи. През него преминава атриум, който засилва приятното усещане от престоя на гостите на хотела. Останалите обеми са по-ниски и оформят офис центъра от страната към бул.Шипченски проход и хотелския блок от страната на ул. Акад. Людмил Стоянов. Зелените покриви на три от по-ниските обеми създава едно по-приятно визуално усещане на посетителите на хотела. Сградата се отваря към вътрешен двор, който е достъпен не само за гостите на хотела, но и за външни посетители. Това отваряне осигурява максимална визуална видимост към планината Витоша

В процеса на проектиране съм се стремил към постигане на хармония със съществуващите сгради и околната среда – именно затова боравя с разместването на обемите и разликите им във височина. Както се забелязва, обемите в план не са разположени на една права – това се дължи на факта, че в градското пространство рядко се случва всички сгради да са подравнени една спрямо друга.

Функционално решение

Сградата разполага с два главни входа – един за хотелската част (блок „А“) и един за бизнес частта (блок „Б“). Главните комуникационни ядра са две за всяка, като в последствие в горните етажи те преминават в хотелската част. В офис частта се намира и едно второстепенно ядро, което се намира в един от ниските обеми. Най-ниската кота корниз на хотела е +13.20, а най-високата е +52.90. Между двата блока на хотела се намира атриум завършващ с горно осветление, който от една страна разделя двете части визуално, и от друга осъществява връзката между тях като позволява преминаване през него на ниво партер. Общите нива на блок „А“ и „Б“ са:

–     сутерен (-3.50) – подземен паркинг, технически помещения, складове

–     партер (±0.00) – фоайе и рецепция със съответните помещения, лоби бар, ресторант, кухня към ресторанта, магазини, зали за заседания, конферентна зала, помещение за бизнес услуги и атриум, бар към залния комплекс

–     1 етаж (+4.00) – офиси, администрация, фитнес център, техническо помещение басейн

–     2 етаж (+8.00) – офиси, спа център с басейн

–     3 етаж (+12.00) – офиси, кафе-сладкарница, тераси

Хотелската част със стаите обхващата етажите от кота +16.00 до +49.00. Тя разполага със следните типове стаи:

–     48 бр. стаи с 2 легла

–     16 бр. стаи тип „Студио“

–     6 апартамента с една спалня

–     12 апартамента с две спални

Общият брой предлагани легла е 188.

арх.Валентин Чапразлиев

Специалност: Архитектура
Университет: УАСГ
Година на завършване: 2014
Телефон: 0887 442 444
Имейл: v.chaprazliev@gmail.com

Градоустройствената композиция – от две тела, заключващи озеленено пространство, и разработка на сградата, като терасовидни жилища – градини, са подчинени на концептуалната идея за създаване на самостоятелен жилищен организъм, откъснат от хаоса и задъханата динамика на градския живот, осигуряващ “зелено” спокойствие и сигурност, и в същото време в непосредствена и удобна връзка с необходимото утилитарно обслужване. Проектът е израз на желанието за обединяване на предимствата на еднофамилните и многофамилни сгради с по-висок стандарт на обитаване и създаване на възможност за отдих и социално общуване.

В голяма част от новосформиралите се жилищни квартали в България липсва социална инфраструктура, обществени пространства и зелени площи, а това нанася вреда върху социалния живот на обитателите и предразполага към отчуждението на техните жители. Тези територии са чужди на града, не са част от него, затова една от водещите цели на проекта е да се създаде сграда, която е вдъхновена от града и принадлежи на него, сграда, в която коридорите се възприемат като улици, общите пространства като площади, а жилищните единици като еднофамилни сгради.

Теренът, отреден за жилищната група, е разположен в най-високата и най-комуникативна част на кв.Лозенец, на кръстовището между бул.Черни Връх от запад, ул.Кораб Планина – от север и ул.Бигла – от юг. Двете основни тела на сградата са с изложения изток и запад, обединени от откритите пространства на вертикалните комуникации от север и юг – стълбища и панорамни асансьори.  Основните подходи към сградата са решени от двете обслужващи улици от север и юг . Така обособеният жилищен обем е отдръпнат към източната имотна граница, осигурявайки достатъчно озеленено пространство към булеварда, отново решено терасовидно, осигурявайки светлина и пространство пред фитнеса, кафе-бара и магазините в сутеренното ниво.

Архитектурната композиция следва функционалната структура на сградата – всяко едно от телата представлява група жилищни единици, отворени към общо „социално” пространство на различни нива. Образуваните по тази начин жилищни тела са свързани помежду си с хоризонтални комуникации, които изолират визуално вътрешния двор от околната среда, създавайки защитена среда. Общите пространства са със свободен достъп, докато жилищните части са с ограничен. Мястото е комуникативно, което дава възможност сградата да стане един център на квартала, място за срещи, за игра на децата и за създаване на социални контакти.

Функционално сградата е разделена на обществена и жилищна част. В структурно отношение това делене на функциите се изразява чрез пространственото им разделяне по вертикала – обществените функции са разположени на партерно ниво – кота ± 0,00 и на ниво сутерен- кота -3.50, а жилищната част е разположена на следващите пет етажа – от кота +3.50 до кота +15.50.

Паркирането за живущите  е решено в подземен паркинг с рампа в източната част на имота, откъм ул.Кораб планина. Предвидени са и допълнителни паркоместа на ниво терен, върху паркинг настилка на тревна фуга, в задната част на западното тяло.

Жилищната група е шест-етажна, със сутерен – подземен паркинг, фитнес, магазини и кафе-бар, партерен етаж с обслужващи функции – озеленен вътрешен двор и магазини, и 5 жилищни етажа, решени на галериен принцип, с общи тераси за отдих на втори и четвърти етаж.

Жилищата са с изложения изток и запад, проектирани в 4 типа, с една, две, три спални и мезонети, решени терасовидно в западното тяло, с отдръпване откъм булеварда. Зоните на влизане, кухня, трапезария и дневна са решени еднопространствено, като е дадена и възможност за обособяване на входен вестибюл при желание от страна на собствениците. Стремежът е да се  постигне ясно обособяване на група ден и група нощ.

Избран е един по-изчистен вариант на фасадно третиране, за да може самата сграда да се възприеме с нейните обеми, игра на пространства и озеленени тераси.

арх.Цветомира Иванова

Водеща идея при изготвянето на дипломния проект е да се развие качествено нова концепция за начина на обитаване в студентско общежитие в България с модерна и атрактивна визия на сградата.  Подчинявайки се на тази идея, сградата е разработена според основните принципи при проектирането на студентски общежития – да се осигури пространство за индивидуална работа и почивка на всеки студент и да се предвидят зони за социално общуване. Основната цел е да се проектират различни типове жилищни единици според потребностите на обитателите, както и да се осигурят необходимите обслужващи функции за постигането на нов, по-висок и същевременно достъпен стандарт на обитаване.

1.   Ситуация:

Сградата е ситуирана в северозападната част на имота, в близост до основните комуникационни артерии, осигурявайки свободно дворно пространство в по-благоприятната югоизточна част на имота. Там са разположени парк и спортна зона на открито. В северната и западната част на имота са предвидени паркинги за посетители, а паркирането за живущи в сградата се осъществява подземно на кота -3,00.

2.   Архитектурна композиция:

Структурата на сградата се състои от осем квадратни модула, шахматно разместени спрямо пространствените си центрове. Модулите образуват компактна структура, затваряща вътрешно пространство, което по функция и характер съответства на двора в индивидуалната къща. Архитектурната композиция следва функционалната структура на сградата – всеки един от модулите представлява група жилищни единици, затварящи общо „социално” пространство. Образуваните по тази начин жилищни ядра са свързани помежду си с хоризонтални комуникации, по дължината на които се разполагат стаите. Осемте жилищни модула „стъпват” върху обща „социална” основа – партерното ниво.

3.   Функционална структура:

Функционално сградата е разделена на обществена и жилищна част. В структурно отношение това делене на функциите се изразява чрез пространственото им разделяне по вертикала – обществените функции са разположени на партерно ниво – кота ± 0,00, а жилищната част е разположена на следващите четири етажа – от кота +3,35 до кота +12,35.

Обществената част включва в себе си изискваните според заданието за проектиране функционални зони – административен и конферентен блок, библиотека и копирен център, ресторант, кафе-бар и спортно-рекреационен комплекс. Към всеки един от блоковете е предвиден самостоятелен достъп, като по този начин те могат да функционират независимо един от друг. Подходите за кафенето, ресторанта, библиотеката и спортния център са предвидени от вътрешния двор на сградата, тъй като основните ползватели ще са обитателите на сградата. Между жилищната част и различните зони на обществената част е осигурена удобна връзка посредством покрита галерия, разположена по периферията на вътрешния двор. Конферентният блок, предвид факта, че функционирането му предполага да се осигури достъп на външни лица е разположен в отделен обем на сградата, в североизточната й част, със самостоятелен  вход от изток. На първото жилищно ниво – кота +3,35 в пряка връзка с конферентния блок е проектирана хотелска част, състояща се от 15 единични стаи и едно студио за двама.

На всеки от жилищните етажи са разположени различен брой стаи за различен брой обитатели.  Жилищните единици са четири основни типа:

§  Единична стая, обзаведена с единичен модул (легло с пространство за съхранение на вещи),  място за работа и кухненски модул;

§  Двойна стая, обзаведена с двоен модул (две легла с пространство за съхранение на вещи) и две места за индивидуална работа;

§  Студио – еднопространствено жилище за семейни студенти, включващо кухненски бокс, дневна зона, две места за индивидуална работа и двойно легло;

§  Апартамент тип А за трима обитатели, състоящ се от обща дневна зона с кухненски модул и три самостоятелни стаи, обзаведени всяка с единичен модул и място за работа;

§  Апартамент  тип Б за четирима обитатели, състоящ се от обща дневна с кухненски модул, една двойна и две самостоятелни стаи.

Към всеки тип жилище е предвиден самостоятелен санитарен възел. Кухненски бокс, в смисъла на пространство за приготвяне на храна се предвижда само в студиата, предназначени за обитаване от семейни студенти. Кухненският модул, разположен в единичните стаи и апартаментите се състои единствено от мини хладилник и мивка.

Този  тип делене на жилищните единици цели да се обезпечат в максимална степен различните потребности за обитаване както според финансовите възможности, така и според индивидуалните предпочитания на студентите. В сградата са предвидени също така жилища за студенти със специални потребности, които са оразмерени и обзаведени съгласно разпоредбите на Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания.

Общите пространства, разположени в центъра на жилищните ядра са два типа – социални и социално – битови. Социалните пространства са предназначени за срещи и рекреационни дейности – гледане на телевизия, колективни игри, четене и др. Социално-битовите пространства съдържат в себе си и зони за хранене, както и зони за приготвяне на храна. На всеки етаж в два от структурните модули към общите пространства са предвидени места за разполагане на перални машини за общо ползване.

4.   Строителна конструкция и фасадно решение :

Конструкцията на сградата е стоманобетонов скелет с греди и колони, стените са изградени от керамични тухли с дебелина 25см. Сградата е с облицовка от HPLпанели и декоративни елементи от просечена ламарина. Парапетите са ажурни, изработени от просечена ламарина. Предвидена е слънцезащита на фасадните прозорци посредством подвижни решетки, изработени по детайл, който е част от настоящия проект.

арх.Николай Недков

Бедствията не са проблем присъщ за някои точки на света. Всяка държава е застрашена от непредвидими действия на природата или човека, като земетресения, урагани, наводнения, пожари, бежански вълни поради размирици и др. Такива ситуации налагат осигуряването на подслон за голям брой хора във възможно най-кратки срокове. Затова всяка държава трябва да разполага с готов план за действие при бедствени ситуации.

Проучване и анализ:

Съществуват 2 подхода за справяне с жилищния проблем вследствие на бедствия: минимален подход и максимален подход. При минималния подход всички средства се насочват към ремонт на засегнатите къщи, а хората се настаняват за кратък период в стари сгради или палатки. При максималния подход се отделят повече средства за изграждане на временни жилища. Това се прави, когато щетите са много големи и възстановяването би отнело години.

Видове подслон след бедствия:

• Спешен подслон – Палатки за много хора. Използват се максимум няколко дни.
• Временен подслон – Палатки от хартия импрегнирана със смола. Максимален живот на палатката – 6 месеца.
• Временни жилища – Сглобяеми къщи за по-продължително обитаване. Дават възможност на хората да се върнат към нормален живот.
• Постоянни жилища – Ремонтираните домове на жертвите или новопостроени къщи заместващи старите.

Статистиката показва, че много от случаите времето за възстановяване на засегнатите райони не е правилно разчетено и шестмесечният живот на палатките не е достатъчен, необходимо е закупуването на нови. Така в много от случаите излиза по-скъпо използването на хартиени палатки, отколкото изграждането на сглобяеми къщи.

Временните жилища трябва да имат характеристики на „непостоянна постоянност“: Колкото е важно бързо да се осигурят качествени жилища за жертвите на бедствието, толкова е важно и хората да се стимулират бързо да се върнат към нормален живот и след известен период да освободят временните жилища. Ако това не се случи, тези зони се превръщат в гета и стават силно застрашени от престъпност и зарази.

Цели и концепция:

Съществени проблеми при заводски сглобяеми къщи са разходите за транспорт до конкретната засегната зона, както и разходите за склад, когато не се използват. Затова основна цел на проекта е намирането на такъв модул, който ще предотврати транспортирането на „въздух“ и ще осигури бърз монтаж на място.
Същевременно къщата трябва да е напълно готова за обитаване, снабдена с най-необходимите мебели и уреди. Централно място в концепцията за къщите „Спасителни капсули“ заемат т.нар. „Специални стени“. Вдъхновени от яхтения дизайн, разработени на модулен принцип в 4 разновидности, те съчетават в себе си ограждащ елемент, легло, работен плот, шкафове и рафтове, място за прибиране на 2 сгъваеми стола и сгъваема маса. Рафтовете и мебелите са изработени от дърво, вертикалните разделителни стенички от матово PVC, а вратичките на шкафовете от текстилна мрежа и копчета.
Специалните стени се изработват в заводски условия и се пакетират заедно с другите стени на къщата. Така се осигурява максимална компактност при транспортиране и складиране.

Визия и послания:

Образът на капсула на спасението е устойчив мотив в психологията на хората. Конкретно идеята е повлиана от забележителната спасителна акция в Чили през 2010г, когато 33-ма миньори са извадени от дълбочина 700м, благодарение на специалнопроектираната капсула Fénix 2.
Целен е запомнящ се облик, символ на „помощта“, „спасението“. Ясно изявената носеща конструкция внушава надеждност, честност, стабилност. Меките линии при формообразуването са средство подпомагащо по-бързото психическо възстановяване на жертвите на бедствието, правият ъгъл и агресивните форми са сведени до минимум. Умишлено преоразмерената врата служи от една страна като символ на закрила от по-висша сила и от друга страна, функционално подпомага ориентацията в по-големи зони. Ориентацията е осигурена чрез код от цветове и номера, които идентифицират отделните къщи в изградената микроградска структура от типови капсули.

Комбинаторика:

Проектираните елементи дават възможност за много различни комбинации. Разгледани са само част от тях – къщи XS, S(двa варианта), M(два варианта), L, XL, XXL. Освен самостоятелните къщи предложената номенклатура дава възможност за изграждане на структури с различна конфигурация, образуващи микроквартали с двор. Подчинено на идеята за подчертан конструктивизъм, при изграждането на по-големи къщи е лесно забележимо къде свършва един обемен модул (основни обемни модули са къща XS и къща S, понеже им е необходим само един покривен елемент) и къде започва друг.

Изпълнение и материали:

Съществен проблем при изграждането на селища от къщи за временно обитаване е как теренът да се засегне минимално, така че когато се махне селището, той да се възстанови за кратко време. Затова къщите капсули са повдигнати от терена, а фундирането става в 4 точки. Достъпът до къщите не е директен, а чрез пътеки от перфорирана ламарина върху метална скара, които имат контакт със земята само по периферията, така например ако се изграждат върху трева, тя няма да бъде отъпкана.
Носещите елементи са стоманени греди и колони, укрепени с Х връзки от стоманени въжета. Гредите са свързани с черупката за покрив и под в заводски условия и не могат да бъдат разглобявани.
Първоначалната ивестиция в сглобяеми къщи е сравнително висока, затова би било оправдано да се търсят възможности за повторна експлоатация на къщите след като хората се върнат по домовете си. Това може да стане чрез продаване на хора, които да ги използват като втори дом, къща за гости или помещение за склад, или да бъдат разглобени и транспортирани до друга точка от земята засегната от бедствие, която се нуждае спешно от къщи за временно обитаване.
Това налага високи изисквания към използваните материали и качеството на изработка. Стените и черупките за под и таван са изпълнени от алуминиев лист компресиран и формуван в заводски условия заедно с топлоизолация от пеноматериал, свързани към носещите греди и периферна планка за връзка със съседните елементи.
Студеният металически екстериор контрастира на топлия интериор, където са използвани предимно ествествени дълговечни материали, като дърво за обшивките и мебелите, технически камък за кухненския плот. Тези материали предвиждат сравнително ниски разходи за  ремонт, освежавне или заменяне с нови, което прави къщите икономични при дълготрайна или многократна експлоатация.
Въпреки че функциите и площите на къщите са доведени до абсолютния минимум, стаите излъчват комфорт, уют и сигурност.
Под подвижните подови панели са монтирани 2 цистери, една за чиста и една за мръсна вода, които се обслужват периодично от специални камиони-цистерни. Проблемът с тоалетната е решен чрез независими от вода и канализация компост тоалетни. Това прави къщата безвредна за околната среда и предотвратява разпространението на зарази. Едиснтвеното мокро пространство е душ кабината. С цел лесно почистване, ниска стойност и възможност за местени при ревизия на цистерните, настилката в къщата е от линолеум.

арх.Миряна Каменова Димитрова

КОНЦЕПЦИЯ: Всеобхватното проучване на зададената ситуацията извежда присъствието на силно изразен математически модел, обхващащ темата за правоъгълника, формообразуването под 90 градуса и понятието „математическа симетрия“ – съотнесени в трите измерения на проектиране.

Основополагащият фактор на проектиране е адекватното използване на настоящия парк и неговото обогатяване с нови функции. Съществуващият Културен център „Красно село“ оказва силно въздействие върху средата, сякаш е освободил срещулежащото пространство от застрояване и очаква своя адекватен отговор във времето.

Темата на проекта е „Център за култура и дебати“, в този смисъл е необходимо проектното решение да изказва и двете понятия, като се дадат отговори как те да бъдат определени и изказани със средствата на архитектурата.

Дебат е разискване в търсене на истината, сблъсък чрез аргументи на две различни тези, като резултатът е нова истина или затвърждаване на стара. Дебатът е форма на демокрация, форма на убеждение и гражданска позиция.

Културата е резултат от висша съзнателна дейност относно ситуацията и сградата.

В този смисъл проектът си поставя за цел да изкаже процеса на дебатиране с теза и антитеза в областта на културата – понятието „КУЛТУРЕН ДЕБАТ“. Използвайки средата за изказване на ТЕЗА А, като култура на миналото с нейните характеристики, да бъде въвлечена в дебат чрез проектната намеса – предмет на културни ценности на съвремието, ТЕЗА Б.

ФУНКЦИОНАЛНО-ПРОСТРАНСТВЕНА СТРУКТУРА: Бе зададен въпросът как поставената концептуална задача да бъде изказана в единство с плановата структура. В този смисъл целта е многопластово проектиране на концепцията с архитектурни средства. Така дебатът се изразява чрез ТЕЗА А – обект на културата на миналото, представена от съществуващата среда и Дом на културата „Красно село“, с техния ясно изразен математически модел, и ТЕЗА Б, олицетворяваща културата на съвремието, чрез нейните характеристики: еманципация, иновативност, рационализъм, обратно връщане към природата. Проектното решение изказва надигащия се отговор на „новата култура“, излиза от парка, образува фасада, привнася нови публични функции в пространството между двете сгради, обогатява го и в същото време запазва настоящите културни ценности на парковото пространство. Подобно поведение в съществуваща среда, отнасящо се с толеранс към дадените ценности и обогатявайки ги с нови, би се характеризирало като културен подход относно дадена ситуацията.

При изказване процеса на дебатиране възникват условия на концептуален сблъсък между съществуващия Културен център – ТЕЗА А, и Център за култура и дебати – ТЕЗА Б. Характеризирането му използва темата за симетрия, разгледана в два аспекта: „стопроцентовата математическа“ – изкуствено създадена от човека, и „природна“ – обхващаща реалното отклонение. Разликата между двете бива изказана чрез преекспониране на възникналите деформации от нецентрични въздействия. Възникналите сили изтичат и утихват в междублоковите пространства. По този начин се деформира първообразът на правилен равнинен четириъгълник, формиращ проектното решение в трите направления.

По долностоящата равнина на деформация се формират обеми, които се възприемат като едноетажни с подчертана хоризонталност, а по горностоящата – с ясно изразена вертикала.

Темата за моста е силно застъпена в проекта. Той се явява в зоната между двете сгради – участници в тематичния „сблъсък“, в резултат на което претърпява непластично деформиране, образувайки двете зони за преразпределение на потоците в точките на скъсване, а в успоредните направления – рампи, улесняващи достъпа на хора. Пространствената му ориентация отчита бъдещия прогнозен поток на хора от спирка на третия метродиаметър. Заложената концепция ясно намира своя архитектурен образ в образуването на вертикална крива – израз на имагинерното притискане от двете сгради и осигуряване на естествена извивка на мостовите конструкции, облекчавайки вертикалните комуникации.

В приземното ниво заложените направления на концептуалната деформация се превръщат в основни координационни оси на плановата структура. От преекспонирането на отклонението от нецентричния сблъсък се образуват зоните на вертикалните комуникации, участващи в носещата конструкция в ролята си на стоманобетонни ядра. Функционалните пространства са обединени, осигурявайки максимална гъвкавост и автономност. Библиотеката е ситуирана северно, осигурявайки възможност за приобщаването й към парковата среда.

Залата за представления преразпределя по естествен начин публиката към двата й странични входа, осигурявайки тяхното обслужване. Обзавеждането й е с хоризонтално телескопична трибуна и вертикална телескопична сцена, осигурявайки необходимите й пространствени вариации. Залата за видео прожекции позволява приобщаването й към фоайето, с цел обогатяване на неговите функции без да нарушава автономността им. Касата за билети е ситуирана по начин, позволяващ да функционира отделно от останалите общи части.

На кота + 5.40 функционално са обособени площите на залата за лекции, семинари и тренинги, ситуирани на юг към публичната зона, прилежаща на бул. „Цар Борис III“. В противоположна посока се намират допълнителните обслужващи помещения и допълващи дейности към библиотеката, обединени автономно към парковата среда. Административната зона осигурява максимална свобода на планировачните решения. Атруимното пространство е проектирано с естествено осветление, символизиращо процеса на непластична деформация.

Сутеренното ниво позволява непрекъснато движение на моторни превозни средства, а по координационните оси на деформацията са развити необходимите технически помещения в максимална близост до вертикалните комуникации.

Фасадното третиране изказва даден момент от движението, породено от тематичния сблъсък със съществуващия Дом на културата. В този смисъл южната и северната фасада са в процес на издигане от терена, а тяхното отваряне към околното пространство е в етап, зависещ от количеството на деформация. При теоретично допълнително отваряне на фасадите от терена и повдигане на сградата във височина, ще се достигне до модела – правилен равнинен четириъгълник, основополагащата форма на ситуацията. Субконструкцията на фасадните плоскости, изказва непластичното деформиране – конструктивно „спукване“ по диагонал на първообраза, разпадащ се на два триъгълника със съответната конструкция от ригели и фостели.

КОНСТРУКЦИЯ: Носещата конструкция на сградата се състои от стомана и монолитен стоманобетонов скелет. По основните концептуални направления, развити до координационни оси на плановата структура, се полагат и основните конструктивни оси на стоманобетонната конструкция, върху които стъпват главните носещи ферми на стоманената конструкция. За полагане на слоевете на озеленения покрив, покривната конструкция завършва с второстепенни стоманени ферми, пълностенни столици и двуслойни панели от топлоизолация и профилирана ламарина. Ерозията на почвата е предотвратена чрез полагане на геоклетки.

Концептуалното деформиране намира своя адекватен отговор като непластичните деформации по покривната равнина се превръщат в деформационни фуги и водосточни канали, пример за изразяване единството на КОНЦЕПЦИЯ, ПЛАНОВА СТРУКТУРА и КОНСТРУКЦИЯ. Пространствените четириъгълници, образуващи източната и западната фасада, са изградени от стоманена пространственопрътова конструкция, като в зоните на най-голямо натоварване, а именно възлите при вертикалните комуникации, се изграждат стоманобетонни ядра, осъществяващи коравината на сградата и участващи активно във интериорното пространство.

Ако, посещавайки сградата, човек вижда културата на новото и старото поколение и осъзнава допускането на нова истина, сградата вече би имала ценно емоционално въздействие, би се превърнала, в архитектурна ценност, показваща миналото и бъдещето в диалог. Така би се характеризирала не само от функционална гледна точка като център за култура и дебати, но и от тематична!

арх. Александър Тосков

Университет: УАСГ 
Специалност: Архитектура
Катедра: Обществени сгради
Ръководител: д-р арх. Пламен Нанов
Година на завършване: 2014
e-mail: a.toskov@abv.bg

Историческа справка

 Първата част  на проекта е посветена на проучване  и изследване на сградата – паметник на културата. Сградата на Националната Библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” е дело на талантливия тандем Иван Васиъов и Димитър Цолов, автори на едни от най-красивите и престижни сгради в центъра на София.След спечелването на второ място на архитектурния конкурс без1939г. , на  които няма призово отличен проект , строителството започва през1939г. До 1943г.е завършен грубият строеж, прекратен заради бомбандировките. След тежките  военни условия, наложили известни икономии, най-сетне библиотеката е открита тържествено в края на 1953г. като книгохранилището се завършва две години след това. Идеята за разширение присъства още в идейната фаза на проекта. Конкурсното задание още през 1939г. е имало като условие разширението да се предвиди и да бъде осъществено до 25 години по-късно.Това така и не става заради водените воини и последиците от тях. Грубият строеж на библиотеката е бил уцелен от две бомби и разрушен. Не случайно строителството продължава толкова дълго време –  от 1939г. до 1953г. Скоро след откриването и в сградата започва да чувства недостиг на площ. През 70-80 те години отново се заражда идеята за разшитение на библиотеката, дори са сформирани екипи за предпроектни проучвания с последващи разработки. И този план за разширение, обаче, е осуетен, целта е била проектът да бъде готов за честването “1300 години България” , но поради наводнените подземия на НДК парите за субсидирането на библиотеката били изразходвани.

ИСТОРИЯ НА РАЗШИРЕНИЕТО

-1935г. – сегашната сграда на НБКМ е планирана през 1935г.с предвидено за 25 години по-късно разширение в източна посока;

-1965г. – директор К.Калайджиева прави постъпки за разширението на сградата;

-1968г. – СГНС оведомява Комитета за култура, че разширението се разрешава;

-1971г. – Отдел“Изкуство и култира“ в ЦК на БКП –дава се зелена улица на предстоящото разширение;

-1974г. – НБ организира за проектантския колектив специална документална

изложба за новопостроени сгради на НБ в др. страни;

-1976г. – Л.Живкова и мин. по строежите и арх. внасят доклад в Мин. Съвет за отвърждаване на технико-икономическите условия за обект “Разширение на НБКМ. (1300г. България-всички средства за грандиозни юбилейни строежи);

-1978г. – заради наводненото подземие на НДК разширението на НБ се отлага за 1984г;

-1983г. отмяна на взетото решение за разширение.

ИДЕЯТА

             Идеята  за разширението на Националната Библиотека е чрез умело внедряване на нови адекватни функции да обогати , осъвремени и развие библиотечното сдание. Проектът има за цел да даде решение на редицата съществуващи проблеми на библиотеката:

– остра необходимост от площи за съхранение на книги (съществуващото книгохранилище е крайно като площ);

-необходимост от нови площи за читатели (отговарящи на съвременните изисквания по отношение на удобство,функционалност,флексибилкост…);

-нужда от площи за службите на библиотеката (съществуващата сграда отдавна не може да поеме и задоволи площната необходимост на службите , за нормалното функциониране на библиотеката);

-забележимата и осезаема непристъпност на сградата и не до там голямата и атрактивност за по-младата част от населението(сградата излъчва монументалност и престиж със своя мащаб и визия, но за съжаление започва да се възприема повече като музеен експонат ,отколкото като притегателен и атрактивен център за млади и стари);

-нужда от функционално обогатяване на сградата с цел да отговори на новите съвременни изисквания.

-преосмисляне на прилежащите на НБ площи с цел да се превърнат в по атрактивно публично пространство, отговарящо на своето местоположение, а именно в идеалния център на града.

Този идеен проект  има за цел да даде решение на съществуващите проблеми, както и да елиминира максимално бъдещи такива.Разширението предвижда увеличение на съхранявания книжен фонд от 20 000 000 до 45 000 000 тома , на читателските места от 300 до 750 бр.

Разширението има за цел да обособи ясно разбираеми зони с различен режим на достъп. Зоната със свободен режим на достъп за широката публика е така поместена и развита, че осигурява именно така важната връзка между трите  последователно развиващи се обема (ново-старо-ново; ос изток-запад). Новата зона на читатели, която ще бъде с котролиран режим за достъп, се развива по вертикала в източна посока като се свързва със старата част посредством два моста на кота +-0.00(нивото на главното парадно влизане в старата сграда).

Идеята при изграждането на новите обеми е изцяло подчинен на композиционните и естетически особености на старата сграда, като тя е изявен център на  обемно-пространствената композиция. Новите обеми също, както и старата сграда, са подчинени на главна композиционна ос – “изток–запад”. Разширението в западна посока се предвижда изцяло подземно , за да не прокоментира архитектурния образ и възприятие на главната фасада, както и озелененото площадно пространство. Запазвасе главния параден вход откъм булеварда, но се предвижда преосмисляне на приемното пространство на старата сграда. Тази зона ше бъде общо достъпна а не контролирана както до сега. В нея ще се помести вертикалната комуникация (разположена в светлинните кладенци на старата сграда)  за връзка с новопоявилите се подземни обеми под нивото на площада,също така за подсилване на връзката между старо и ново се предвижда изрязване на част от плочите с цел  и визуална обвързаност между различните нива. Под  площада разполагам “Музей на българската писменост”, както и мултифункционална зала за 350 зрители . В частта на музея се предвижда горно осветление с цел посетителите да могат да получат един по различен поглед, както към паметника на светите братя, така и към главната фасада на библиотеката. Така те стават индиректни участници в музейната изложба. Именно търсенето на този интересен ефект довежда и до появата на кафе-бар също поместено под нивото на площада, откъдето, пиейки чаша кафе, човек може да се наслади на необичайната гледка към паметника на културата . Нивото на музея и нивото на кафето са свързани с рампа с подходящ наклон за инвалиди. Новото тяло от изток затваря идентичен на старата сграда обем, което са предлагали и самите автори. Разликата тук е ,че чрез изнасянето на стройна и ритмична колонада (подчинена на ритъм от съществуващата сграда), носеща  стилилизиран корниз, не се затваря плътен обем, а паркът навлиза в сградата, като позволява на вътрешния стъклен обем да заеме място подчинето и съобразено със съществуващата едра растителност. Така тази изнесена ритмична конструкция оптичести изравнява двата обема стар и нов, но и същевременно създава и едно, както частно за библиотеката парково пространство така  и отворено публично такова. Покривам част от парковото пространство с пергола ,която  разнообразява и допълва самия обем, със своите специфични сенки. Предвиждам обединяване на малкото парково пространство на библиотеката с “Докторската градина“ чрез затварянето на ул. Кракра и създаване на подходи към подземния паркинг по нейното протежение.

Задната фасада на библиотеката се превръща от екстериорен в интериорен елемент на новата част, затворена в остъклен атриум, напомняща ценен експонат. Етажните плочи на новата структура образуват дъга към старата фасата. По този начин целя допълнително акцентиране към културната ценност . Всички нови работни площи ще контактуват с този остъклен, осветен и озеленен атриум (търсен целенасочено ефект). Изравняването на корнизните височини на старата сграда с новопоявилите се обеми и повърхнини е с цел оеднаквяване на двата обема ,с цел по-добро вписване на новия архитектурен обем без той да “задушава” и притиска старата срада. Новата следва логиката на старата което обуславя и хармоничната  връзка между старата и новата част. Разширението има за цел да запази и развие общата идея чрез обогатяване на образа и обема в духа на съществуващото архитектурно решение.

арх. Йордан Манолов

Специалност: Архитектура

Университет: УАСГ-София

Катедра “История и теория на архитектурата“

Дипломен ръководител: :  гл. ас. арх. Владимир Михов

Година на завършване: 2013г.

Дипломният проект е награден от:

КАБ – първо място за най-добър дипломен проект 2013г,

Награда на името на проф. Пейо Бербенлиев

САБ – първа награда от Софийски архитектурен салон 2014г.(категория студентски проекти)

e-mail:dako_manolov@abv.bg

mobile:+35884912062

1. Тема на дипломен проект – „Библиотека на бъдещето”

2. Цел на проекта
Целта на проекта е да създаде един нов облик на съвременната библиотека, който да бъде адекватен и в бъдеще. Трябва да привлича различен тип хора ,но да е с подчертана насоченост към следващите поколения.

3. Тези
– Новият тип библиотека не трябва да поставя избора между компютъра и книгата, а трябва да се потърси синтеза между тях.За да достигнем по-широки хоризонти, трябва да наслагваме, новите възможности, а не да отхвърляме предходните .
– Втората тези се базира върху самия човек. За един ден съвременният човек възприема толкова информация,колкото човека в миналото за цял живот.Той представлява един своеобразен микрокосмос в огромното информационно поле и носи огромен идеен потенциал.В една библиотека трябва да се залага върху взаимното обогатяване, тя трябва да бъде и място за социализация и екипна работа.
4. Ситуация
Сградата се намира в квартал Студентски Град, в терена до УНСС.
Предимства
Темата за библиотека в Студентски от актуална се е превърнала в банална, което само подчертава необходимостта от такава обществена сграда.
И предвид това,че района е подложен на непрекъснат приток на млади хора,които идват да се обучават и да градят бъдеще,той отговаря напълно на характера на темата.
Околни сгради
В близост има няколко образователни институции.-УНСС, Технически, Колеж по телекомуникации, Лесотехнически университет,НСА, както и студентските общежития на много други университети, включително и на УАСГ.
Зелена система
Теренът се намира непосредствено до парка на Технияески университет. Връзката с парка е подчертана на две нива- зеленината прониква в интериора и преминава през сградата; също така има външна връзка със зелена тераса.
Автомобилен и пешеходен достъп
Основния подход е от парка, като сградата е организирана като проход. Целта е дори хората които нямат намерение да я посетят, да бъдат привлечени от нея.
Имам второстепенен вход,който условно ще наричам изход, за да подчертая идеята за насоченост.
Обемът
Обемът следва тъканта на средата.
5. Концепция
Този принцип с тангиране на улиците, създава една неправилна форма, от където започва и моята архитектурна концепция.
Архитектурния облик създава усещането за разлистване на слоеве бели листи и навлизане в света между тях. За да достигне до правилната структура на чистото знание, човек трябва да навлезе отвъд неправилната обвивка на незнанието.
…А този свят е многообразен. Той може да отразява нашата реалност в обозримите за нас граници –от микрокосмоса, до видимата вселена, където на всяко структурно ниво действа този принцип.
Но може и да представя и необозримите граници на въображенито. Това , което произлиза от личността.

6. Функция
-основно многофункционално пространство – социализация, уъркшопи, изложби; форумите – места за лит.четене, за дискусии..
– читални – северно изложение, сградата е максимално изтеглена в тихата зона
организация-прием на книги, обработка, основно книгохранилище
-зали:
Многофункционална-разположена на „ключово” място в сградата с цел отделен достъп
Мултимедия, запис, презапис – разположени са на запад -тиха зона, светлината не оказва влияние в тези помещения, затова се допуска да са неблагоприятно по отношение на светлинана изложение
– заведения- предвидени са големи площи като част от концепцията за библиотеката като социално пространство
Ресторант със стелажи с книги;има кухня с диференцирани чист и нечист коридор
Панорамно кафене-разположено на зелената тераса; има външна връзка с парка; играе ролята и на крайна точка за изложбената рампа
-външна връзка има и книжарницата-в района има сериозна нужда от книжарница
-външна връзка има и компютърната зала- всеки посетител с карта, ще има виртуален профил, със своя виртуална библиотека, където може да добавя книги, и да получава предложения за книги ,които може да хареса.
-администрация- вход от запад
7.Интериор
– Пространства за наука – сферите
При повечето хора най-развита е емоционалната памет. Тоест ние вникваме в нещо и го запомняме по-добре,когато го преживеем. В това отношение можем да използваме прогреса на съвременните технологии, за да пренесем посетителите в един виртуален свят.
Голямата сфера е своеобразна медиатека. Триизмерни пътувания във времето и пространството, дори в космоса. Влиза един човек ,за да се пренесе напълно в илюзията.
В малките сфери- холограмни изображения на известни личности; програмирани; за да имаш въпрос , все пак тр да си информиран( минал през помещението за четене.)
– Пространство за изкуство – рампа с изложби :често използван похват е рампата апликирана върху витрина,ала накъде водят рампите? -Човек сам изминава своят дълъг път през изкуството (тясна и дълга рампа с цел, индивидуално движение по нея)…но накрая заслужава малко почивка , социализация и красива гледка към Витоша- рампата приключва с панорамно кафе.
8.Конструкция
Смесена конструкция
-пространствено прътова конструкция над атриумното пространство и стоманобетон в останалата част
– рампите и изложбите са осигурени статически и в трите посоки
– разработени са специфични фрагменти и детайли
-интериорните елементи се носят от метални въжета
-специфичните фасадни елементи са разработени в детайл
9.Фасади-пресъздават идеята за разлистване; главния вход (от север) е по-цялостен, докато при т.нар. „изход” ( второстепенен вход от юг ) усещането за „разпад” е значително по-засилено- преминавайки през света на книгите,част от историите и посланията са разчетени , но винаги остават още …

арх.Катрин Али Джарадат

Дипломен ръководител: арх. Пламен Нанов

01_Концепция

Идейният проект „ЗАТВОР:2050“ за държавен затвор  със строг и общ режим, гр.София е разработен въз основа на типово задание по държавни програми от Европейския съюз. Спазвани са изискванията на Европейските правила за затворите и Закона за изпълнение на наказанията и лишаване от свобода.

Като предпоставка е приета една теза: наказанието (лишаването от свобода) не е средство за възпитаване на поведение, такова средство е трудът и възможността за избор.

Основният мотив и цел на дипломният проект е повдигането на затвора над терена, в резултат на което създаване на една невидима, но много силна „стена“, дори само психологическа, освобождаване на терена и възможност за по добра видимост и наблюдение.

Отделянето на затвора от терена е продиктувано и от нескритото желание на обществото да се изолира от лишените от свобода и престъпниците. Тази невидима бариера е този репер създаващ усещането за отделяне. Изолацията формално е запечатана в архитектурната форма. Затворите се характеризират с особена тромавост на архитектурната форма, високи, бетонни стени, тежест в градската среда.

„Стената“ е невидим, но е силно осезаема. Тя е мотивът за отсъствието като присъствие, за възпитанието на лишените от свобода.

02_Ситуация и подходи

01:ТЕХНИКО-ИКОНОМИЧЕСКИ  И  ГРАДОУСТРОЙСТВЕНИ ПОКАЗАТЕЛИ

Затворническият комплекс се състои от шест сгради. Тренът е равнинен, с лек среден наклон на юг от приблизително 4%.

Парцелът е ъглов. Намира са точно на северозападната границата на София, при входа към град Божурище. Теренът по ОУП спада към територия с устройствена категория – ТСП – Специални терени за обекти на сигурността и отбраната.

Северната граница на имота е бул. Сливница. Западната граница е тангирана от ЖП линия към град Банкя, като по ОУП се предвиждат двустранно две пътни ленти по 7.00м. От югоизток теренът граничи с терени с устройствена категория – Смесена много-функционална зона предимно за околоградския район.

Климатичните условия са сравнително благоприятни, с характерните особености на умерено континенталният климат, характерен за Софийското поле.

Сравнително лесна и бърза връзка с центъра. Градски транспорт – автобус No54.

Техническа инфраструктура – необходино е изграждането на нова вътрешна водопроводна и канализационна мрежа. Поради капацитета на затвора се налага изграждане на външна канализация. С оглед на изискванията на този тип сгради и значителното повишаване на консумираната мощност се налага създаването на допълнителна захранваща линия, изграждането на нов трафопост с резервен трансформатор и предвиждането на авариен дизел агрегат.

Основният подход към комплекса за посетители и служители е от север, откъм бул.Сливница. Подходът за прием на новопостъпващи лишени от свобода, доставки, автомобили на пожарна команда и други е запад. Паркингът на затвора е разположен в северната част на парцела.

03_Функционални характеристики

Комплексът се състои от четири корпуса за лишаване от свобода, приемно за пристигащи, сграда за свиждания, болничен сектор, учебен сектор, трудов сектор, кухня майка, дворове за упражнения, спортни площадки, администрация и параклис. Връзките са развити правилно, но в известна степен разхитително. Към всяка група (етаж) лишени от свобода е предвидено многофункционално дневно помещение, което е място за неформални срещи, както и място за хранене на групата.

Сградите на основните три жилищни корпуса – 000:A, 000:B, 000:C

Тук затворниците прекарват основната част от времето за изтърпяване на наказанието си. Жилищната група и килията предназначени за всеки отделен затворник трябва да се разглеждат като негова лично пространство в структурата на затвора.

Дизайнът и начинът на проектиране на жилищната част следва да отразяват основната концепция при изграждането на комплекса и търсят създаването на персонална и приветлива атмосфера, която на свой ред ще намали в значителна степен проблемите при експлоатацията на сградата. От друга страна, те трябва да отговорят на необходимостта за осигуряване на максимална сигурност и обезопасеност.

Това налага балансирането на различни и противоположни изисквания.

Пропускателният режим в затвора да се осъществява от централен пост, входен пост и локални постове в съответните сгради , като приоритет в управлението трябва да има Централният пост.

арх.Снежина Слави Алексиева

Специалност: Aрхитектура

Университет: УАСГ

Година на завършване: 2014

email: snezhina.aleksieva@gmail.com

GSM: 0887729423